Решение № 1325 от 22.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

А. Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от А. Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500999 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 261246 от 01.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 16711/2013 год. по описа на СГС, I-12 състав е признато за установено по отношение на ответника „Общинска банка“ АД, че въз основа на осъществена реституция и наследствено правоприемство ищците К. Й.

С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеални части, а ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София с площ от 693 кв.м., защрихована със сиви пресичащи се успоредни линии по т.5,6,11,10,9,12 на комбинирана скица по приложение №9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, представляваща неразделна част от решението, които реални части представляват реална част от бивш имот №581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238 и част от възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО имот, като ответника е осъден да предаде на ищците владението върху този имот.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и от ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. срещу ответника „Общинска банка“ АД искове с правно основание чл.108 от ЗС, в частта им относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищците К. Й.

С. и К. Й. С. са собственици на по 1/8 идеални части, а В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 1 идеални части от реална част от имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София, защрихована със сиви пресичащи се успоредни линии по т.5,6,11,10,9,12 на комбинирана скица по приложение № 9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, представляваща неразделна част от решението, които реални части представляват реална част от бивш имот №581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238 и част от възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, относно площта на имота от над 693 кв.м. до 700 кв.м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищците владението върху част от над 693 кв.м. до 700 кв.м. на този имот.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и от ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. срещу ответника „Искра-21“ АД искове с правно основание чл.108 от ЗС, в частта им относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищците К. Й. С. и К. Й.

С. са собственици на по 1/8 идеални части, а В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София с площ от 1723 кв.м., означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по б.Р-Т-Е-Ж-З-ИФ-Р, която реална част е защрихована със сиви успоредни и непресичащи се линии на комбинирана скица по приложение №9 към тройна съдебно-техническа експертиза, приета по делото и приложена на л.678 от него, и осъждането на ответника да предаде на ищците владението върху този имот.

Решението е обжалвано от ищците Й. С., К. Й. С., В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. в отхвърлителните части с доводи за неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния закон и поради това е достигнал до погрешни изводи относно правото им на собственост. Отделно от това съдът не е зачел задължителната сила на постановеното в административното производство влязло в сила съдебно решение с което на практика е пререшил спора относно реституцията в полза на ищците. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново с което предявените ревандикационни искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

Решението е обжалвано и от ответника „Общинска Банка“ в осъдителната част, отново с доводи за неправилност. Твърди се, че по отношение на ищците не са били налице предпоставките за реституция на имота, поради което те се негови собственици и предявения ревандикационен иск е неоснователен, както в установителната си част, така и в осъдителната. Молят за цялостно отхвърляне на исковата претенция.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл.

2

108 от ЗС.

Ищците Й. К. С., починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците му К. Й. С. и К. Й. С., както и ищците В. С. С., А. Б. С. и Т. Б. В. са предявили против ответниците „Искра-21“ АД и „Общинска банка“ АД ревандикационни искове, относно признаването за установено по отношение на ответника „Искра 21“ АД, че първите двама са собственици на по 1/8 идеални части, а останалите на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор на *** съгласно КККР на гр.София с площ от 1723 кв.м., означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение № 729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по букви Р-Т-Е-Ж-З-И-Ф-Р, при граници: имот с идентификатор ***, от двете страни имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София, а по отношение на ответника „Общинска банка“ АД, че те са собственици отново на по 1/8 идеални части и на по 2/8 идеални части от реална част от имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София с площ от 700 кв.м. означена на комбинирана скица представляваща неразделна част от Решение №729/22.07.2014г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО по букви ЛР-Ф-У-Л, при граници: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и от двете страни имот с идентификатор ***, които реални части общо представляват реална част от бивш имот № 581, нанесен в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ на гр.София, кадастрален лист №238, представляваща поземлен имот с проектен идентификатор *** по скица –проект №66015/06.11.2013г. за изменение на КККР и нанасянето му, който е възстановен в полза на ищците с Решение №729/22.07.2014 г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, както и за осъждането на ответниците да им предадат владението върху държаните от тях реални части от този имот.

Ищците основат претенциите си с твърденията, че са придобили собствеността върху процесния имот по наследство и въз основа на осъществена реституция въз основа на Решение №729/22.07.2014 г. постановено по КАД №461/2012г. на АССО, а ответниците владеят процесните реални части без наличието на годни правни основания за това, защото върху тези части не е осъществено законно строителство до 1991 г., а освен това върху тях не е проведено и мероприятие от страна на държавата.

Ответникът „Общинска банка“ АД оспорва исковете, като твърди, че в полза на ищците не са били налице предпоставките за реституция, като възразява спрямо материалната законосъобразност на решението на АССО, с което той е бил реституиран, тъй като са били налице пречките за това визирани в разпоредбите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б ЗСПЗЗ.

Навежда възражението, че след като процесният имот е попадал в УПИ I, кв.47, отреден за „Комплексно обществено обслужване“ и в УПИ II, кв.47, отреден за „Обществено обслужване и пазар“ и мероприятията, чиято цел е задоволяване на важни нужди на общината вече са изпълнени, то правото на собственост върху имота не може да се възстанови в стари реални граници. Счита, че в случаят АССО неправилно е преценил, че липсва проведено мероприятие и е изследвал единствено законността на строителството и то към 1991 г. Отделно от това се сочи, че АССО с реституционното решение е излязъл извън 3 правомощията си по контрол на законосъобразността на решенията на общинските служби по земеделие, като е възстановил имота в стари реални граници, а с това право разполага единствено съответната общинска служба по земеделие. На следващо място ответникът сочи, че е придобило имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София чрез договор за покупко-продажба от 09.12.2008 г. сключен с „Магазини Европа“ АД, а продавачът по тази сделка го е придобил чрез апортна вноска от „Фина Механика“ АД, а последното дружество придобива сградата през 2002 г. чрез приватизация, съгласно §10 ЗПСК. В последствие с договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 26.10.2005 г. придобива и прилежащия терен с площ от 1125 кв.м. при граници: улица, от две страни УПИ I “За КОО“ и УПИ III „ За обществено обслужване и пазар“. Поради това съгласно §11 ЗПСК този имот не може да бъде реституиран в стари реални граници. Не оспорва твърдението на ищците, че владее процесната част от имота.

Ответникът „Искра 21“ АД също оспорва исковете, като твърди, че не е участвал в производството пред АССО, с решението на който е осъществена реституцията на имота в полза на ищците, поради което има правото да оспори това решение като незаконосъобразно, а и съдът разглеждащ настоящото производство има правомощието да осъществи косвен съдебен контрол върху него, относно законосъобразността му. Счита, че възстановителното решение на АССО е незаконосъобразно, защото с него неправилно е игнорирана забраната за възстановяване на имот в стари реални граници при проведено мероприятие, каквото в случая е било налице, съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Навежда твърденията, че е придобило имот с идентификатор *** с площ от 11 784 кв.м. съгласно КККР на гр.София след покупката на предприятието на РПК „Искра“ гр.София, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а праводателят му е придобил собствеността върху него на основание чл.2, ал.3 ЗОС и договори за прехвърляне на правото на собственост от 1998 г.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Съгласно константната съдебна практика, нормата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост, регламентира собствеността на кооперациите върху сгради, които те са построили върху държавна, общинска земя, без да им е било учредено право на строеж.

Законодателят отдава правно значение на факта на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в собственост на кооперацията, тъй като в противен случай, по правилото на чл.92 от Закона за собствеността те биха се считали за собственост на този, който е собственик на земята - държавата или общината. Разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост е проявила действието си от момента на влизането й в сила - 01.06.1996 г. тъй като от този момент, както сградата, така и прилежащият й терен се считат за собственост на съответната кооперация. Непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, с която се приема, че сгради, постройки, по 4 смисъла на този текст са само тези, които имат характера на недвижими имоти по критериите на чл.110, ал.1 от ЗС, както и че постройки от типа на павилиони, магазини, и други подобни, които не са трайно прикрепени към терена, са движими вещи. В този смисъл е решение № 419 от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1244 от 2008 г., решение № 1265 от 23.12.2008 г., постановено по гр.д. № 3896 от 2007 г., решение № 316 от 19.10.2012 г., постановено по гр.д. № 830 от 2011 г. и др.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8281403e-482b-4ce4-9f53-91f8859f8931