Решение № 270 от 28.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500270 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Х. Д. Д. чрез адв. Ж. Димова против Решение № 1465/08.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1623/2024 г. по описа на ВТРС в частта, с която е осъден да заплаща на И. Х. Д., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева за периода от 23.05.2024 г. до 16.07.2024 г., както и за периода след 13.09.2024 г. до завършване на образованието му като редовен студент във висше учебно заведение, но не покъсно от навършване на 25 - годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването ú, ведно със законна лихва за забава за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното ú изплащане и в частта, с която е осъден да заплати на И. Х. Д., с ЕГН ********** сумата от 353.33 лева издръжка за минало време за периода от 01.04.2024 г. до 23.05.2024 г. и е осъден същият да заплати на И. Х. Д., с ЕГН ********** сумата от 331.60 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба са изложени аргументи за неправилност на 1 обжалваното съдебно решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навежда доводи, че за жалбоподателя изплащането на издръжка на пълнолетния му син представлява особено затруднение. В тази насока, счита, че районният съд не е извършил правилна преценка с оглед наведените твърдения и събрани доказателства. Сочи, че ищецът е в трудоспособна възраст и добро здраве, поради което има възможност да работи и да се издържа сам. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно – за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на другата страна, която в срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозирала отговор. Излага доводи, че недостатъците на въззивната жалба не са отстранени в срок и обжалваното решение е влязло в сила. Твърди, че доводите на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от страна на съда и необоснованост на решението са общо формулирани и лишени от каквато и да е конкретика. Сочи, че са обсъдени всички доказателства по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Депозирана е и насрещна въззивна жалба от И. Х. Д. против Решение № 1465/08.11.2024 г. по гр.д. № 1623/2024 г. по описа на ВТРС в частта, с която е отхвърлена ищцовата претенция относно претендираната месечна издръжка, дължима от баща му Х. Д. за разликата от уважения размер от 200 лв. до претендирания 350 лв. за периодите от подаването на ИМ – 23.05.2024 г. до 16.07.2024 г. и след 13.09.2024 г. до завършване на висше образование като редовен студент, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й.

Оспорва извода на съда, че ответникът би бил поставен в затруднение ако поеме изцяло припадащата му се част от необходимата месечна издръжка на ищеца. Намира за неправилна преценката на съда относно разполагаемата месечна сума на бащата, в която насока излага подробни аргументи. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови ново, с което да уважи изцяло ищцовата претенция.

Относно възражението за нередовност на въззивната жалба, поради неотстраняване на недостатъците й в срок, настоящият съдебен състав намира 2 същото за неоснователно. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването следва да се извършва на това лице или на пълномощника. В тази връзка в Решение № 249 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че с оглед на текста на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която не следва да се тълкува разширително, личното призоваване на страната по делото, когато тя е посочила за призоваване съдебен адрес или адрес на процесуален представител е нередовно. В същия смисъл е възприетото и в Решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 2426/2015 г. на ВКС, І г.о. Това разбиране се споделя и от настоящия състав. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност, възможности и организация/ с извършването вместо него на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. В чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото и ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. Още повече, че чл. 45, изр. второ ГПК предвижда, че връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. По този начин в най-пълна степен се гарантира достъпът до правосъдие на страните в процеса и се държи сметка за процесуалните й права. В настоящия случай, въззивният състав намира, че районният съд неправилно е указал на жалбоподателя да представи доказателства за представителната власт на адв. Ж. Димова, доколкото видно от пълномощното, представено пред първата инстанция, тя е упълномощена да осъществява процесуално представителство на Х. Д. и пред въззивния съд.

Въз основа на изложените съображения, правилно препис от разпореждането за отстраняване на нередовностите е било връчена на адв. Димова – на 14.01.2025 г., за която от тази дата започва да тече определения от районния съд срок за отстраняването им, който срок е и спазен.

3

Поради изложеното въззивната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното съдебно решение, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Великотърновският окръжен съд съобрази следното:

Производството на ВТРС е образувано по искове на И. Х. Д. против Х.

Д. Д. с правно основание чл. 149 СК и чл. 144 СК, както следва: за осъждане ответника да заплати на сина си сумата от 468 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 23.03.2024 г. до 23.05.2024 г. включително и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 350 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда - 23.05.2024 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до момента на изплащането й.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Х. Д.

Д., с който оспорва изцяло предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВТОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искове с правно основание чл.

144 СК и чл. 149 СК са допустими, тъй като за предявяването им е налице правен интерес. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първоистанционния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на основание чл. 272 ГПК.

4

Пред ВТОС са представени и приети, както следва:

Справка от НАП относно актуалното състояние на всички трудови договори и Справка – Данни за осигуряването за период от 12 месеца назад на Х. Д.; Удостоверение от ЧСИ Виктор Георгиев по изп. дело № 264/2010 г. ;

Фишове за заплатата на жалбоподателя; уверение, че ищецът е студент трети курс в РУ „Ангел Кънчев” и фискални бонове за заплатена семестриална такса и студентско общежитие.

Съдът след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, достигна до следните правни изводи:

Безспорно установено в настоящото производство е, че ищецът е низходящ на ответника, както и че същият след навършване на пълнолетие продължава обучението си във висше учебно заведение - РУ "Ангел Кънчев", Транспортен факултет, специалност "Транспортна техника и технологии", като към настоящия момент няма навършени 25 години.

В съответствие с разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Разпоредбата на същия член предвижда, че такава издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

Характерно за издръжката, претендирана на основание чл. 144 СК, е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител.

Издръжката по чл. 144 СК не е безусловна и при присъждането й на пълнолетно учащо се дете, следва да се направи преценка на обстоятелството 5 дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя.

Ищецът е пълнолетен, но продължава обучението си във висше учебно заведение - РУ "Ангел Кънчев”, Транспортен факултет, специалност "Транспортна техника и технологии", като към настоящия момент няма навършени 25 години. Не са ангажирани доказателства ищеца да получава доходи от имущество. Притежава единствено лек автомобил, марка „Ауди А6”, закупен за сумата от 5000 лв. със спестявания и помощ от близки, а с оглед възрастта му са се увеличили неговите потребности за храна, облекло, учебници и други пособия.

Не е спорно, че към момента бащата на ищеца има задължение за издръжка към друго лице - малолетната Х.мира Х.а Д.а, в размер на 240 лева месечно, определена със съдебна спогодба, утвърдена с протоколно определение от 05.04.2024 г. по гр. дело № 306/2024 г. по описа на ГОРС.

По делото няма данни за здравословното състояние на въззивника, същият е в трудоспособна възраст, притежава имущество и с оглед получавания от него средномесечен осигурителен доход, не би изпаднал в особено затруднение да заплаща издръжка на ищеца.

С оглед изложеното искът на И. Х. Д. против Х. Д. Д. с правно основание чл. 144 СК за осъждане на последния да заплаща месечна издръжка на сина си, считано от датата на предявяване на иска в съда - 23.05.2024 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска е основателен за сумата от 200 лева месечно. Доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетния си низходящ, то при преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 200 лева е във възможностите му, като размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид необходимите средства за собствената му издръжка.