Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 01.03.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 64/2025
Вид
Решение № 270
Подписан
01.03.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 63д, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110200064 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. К. И., срещу Наказателно постановление № 24-0445-000794 от 31.10.2024 г., издадено от Началник на група в ОДМВР – Варна, РУ - Аксаково.

Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното административно наказание. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. И. от АК – Варна, която отправя молба за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установило, че жалбоподателят не е управлявал мотоциклета на път, отворен за обществено ползване. Позовава се предоставеното по административнонаказателната преписка писмо от Община Аксаково, в което е посочено, че на мястото на нарушението няма проектиран път за движение на МПС. Излага доводи, че дори и да има нарушение, то не е 1 свързано със ЗДвП, доколкото се касае за лица в млада възраст, управлявали мотоциклети в горска територия и ангажирали МПС с ремарке, с което да избегнат управлението на мотоциклетите по пътищата, отворени за обществено ползване. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна , редовно призована, не изпраща процесуален представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Въззивникът Ц. К. И. е род. на 05.11.1996 г. Живее в гр. Аксаково.

На 17.08.2024 г. отишъл със свои приятели да управляват мотоциклети в гората между с. Калиманци и с. Доброглед. Наказаното лице И. управлявал в гората мотоциклет КТМ ***, негова собственост, като предварително свалил регисистрационната табела на управляваното от него моторно превозно средство, за да не я загуби в гората.

Около 20,00 часа пристигнали на земен път в с. Доброглед, където спрели мотоциклетите, за да ги качат на ремарке и съответно да се приберат.

По този повод възникнал конфликт с местни жители, които сигнализирали органите на реда. На място пристигнал св. С. Д. Х., който установил няколко административни нарушения, за което съставил и съответните актове за установяване на административни нарушения.

Конкретно на жалбоподателя бил съставен АУАН затова, че управлява посочения в акта мотоциклет без поставена регистрационна табела – нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражение, че регистрационнитя номер е бил прибран в раница, за да не бъде изгубен при движение в гората. Жалбоподателят посочил още, че моторът е бил в движение в гората, извън пътната мрежа, като при 2 пристигането на органите на реда, не е управлявал мотоциклета.

В хода на извършената проверка по административнонаказателната преписка и изискана информация от Община Аксаково относно чакълест път от чешмата в близост до кметството до гробищен парк, преминаващ край имот № *** в землището на с. Доброглед, общ Аксаково, като е получен отговор, че посоченият в писмото имот се намира в местност край лозята, има площ 1740 кв. м. и представлява земеделска територия с начин на трайно ползване нива, собственост на физическо лице. Посочено е, че до посочения поземлен имот няма отреден (проектиран) път, като граничи с още няколко имота, единият от които е дървопроизводителна гора, а другите земеделска територия и урбанизирана територия.

На 31.10.2024 г. началник на група в ОДМВР – Варна, РУ – Аксаково издал обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. С. Д. Х. и св. К. Г. Г. и писмени доказателства – копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; писмо от Община Аксаково до началникът на РУ – Аксаково; справка от АГКК за поземлен имот с идентификатор ***; справка за нарушител/водач.

Съдът кредитира свидетелските показания на св. С. Д. Х. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Като частично достоверни следва да бъдат ценени и показанията на св.

К. Г. Г., доколкото възпроизведените от него обстоятелства съответстват на показанията на св. С. Д. Х. с едно изключение – показанията на двамата свидетели се разминават само в частта относно мястото, на което е бил паркиран мотоциклетът на жалбоподателя при извършването на проверката.

3

Св. Х. заявява, че всички мотоциклети са били паркиран на земен път, където е било и ремаркето, на което е трябвало да бъдат натоварени, докато св. Георгиев заявява, че мотоциклетите са били спрени в гората, а не на път, като в горската площ ги е чакало и съответното ремарке, което да превози мотоциклетите по пътя.

С оглед на горното противоречие съдът дава вяра на показанията на св.

Х. на първо място поради това, че св. Г. се намира в приятелски отношения със жалбоподателя и в тази връзка е заинтересован от изхода на делото, поради което дава оправдаващи свидетелски показания и то само в частта относно мястото, където са се намирали мотоциклетите. В случай, че мотоциклетите са били паркирани в горска площ, очевидно няма да е налице административно нарушение. На следващо място св. Г. също е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за извършени от него други нарушения на ЗДвП при извършването на проверката, което представлява допълнителен мотив за даване на показания в полза на неговия приятел с оглед проявяване на взаимна подкрепа.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. С. Д. Х. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

4

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната преписка копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 17.08.2024 г. в 20,00 часа по земен път в с. Доброглед е управлявал мотоциклет КТМ 450 ЕХЦ с рег. № В5092 В, негова собственост, като мотоциклетът е без поставена регистрационна табела.

При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство (мотоциклет) по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивната страна, че деянието е извършено на път, който не е отворен за обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. В конкретния случай след като на пътят, макар и земен, е със свободен достъп за моторни превозни средства, за които условията за използване са еднакви, то съдът намира, че мястото на извършване на деянието представлява път, отворен за обществено ползване.

Въпреки това следва да бъде направена преценка за маловажност на случая, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е задължен да отмени наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай 5 съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията за маловажен случай, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Съгласно тази дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай мотоциклетът е бил управляван от въззивника на път, отворен за обществено ползване, на много кратко разстояние – толкова, че да бъде изведен от горската площ до пътя, отворен за обществено ползване.

На място е имало ремарке, на което е следвало да бъде натоварен мотоциклетът, така че да бъде транспортиран, без да бъдат нарушавани законовите изисквания. Т.е. мотоциклетът действително е бил управляван предимно в горска площ, а управлението му на пътя, отворен за обществено ползване, е било минимално. В случая обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, са били засегнати незначително, като деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Предвид гореизложеното процесното нарушение представлява маловажен случай, поради което на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да отмени наказателното постановление и с решението да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.