Определение № 610 от 28.07.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. гр. Добрич, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500473 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 2118/25.06.2025г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, гр. София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, срещу определение № 247/02.06.2025г. по гр.д.№ 391/2024г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е оставена без уважение молба вх. № 1720/23.05.2025г. за изменение на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, на решение № 113/12.05.2025г. в частта за разноските, в която „Профи кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат П. П. - САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 500 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

В жалбата си „Профи кредит България“ ЕООД излага доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. При постановяването му районният съд не приложил правилно признаците на фактическата и правна сложност при определяне на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – не отчел, че делото не е с фактическа или правна сложност и не са извършвани действия от страна на процесуалния представител, които да обосноват разноски в посочения размер, тъй като спорът се развил и приключил в рамките на едно-единствено открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата дори не се явил, а определил възнаграждението само в съответствие с цената на иска. Съдът не съобразил и съществуващата разлика между заплащането на адвокатския труд (еднакъв по обем), но различен по „стойност“ ако материално затруднена страна полза адвокат с договор по чл. 38 от ЗА или такъв за допусната правна помощ по ЗПП, както и тази спрямо възнаграждението за юрисконсулт. Съдът не съобразил и даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Освен това съдът не отчел, че предявявайки отделни искове, когато позитивният резултат би бил постигнат за ищеца от само осъдителния такъв, съставлява форма на злоупотреба с право по смисъла на 1 чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

В писмен отговор адвокат П. П. оспорва частната жалба като неоснователна и иска определението на районния съд да бъде потвърдено.

Като постави на разглеждане частните жалби, Окръжен съд - Добрич намира следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ответника по делото на 18.06.2025г., подадената на 24.06.2025г. чрез ССЕВ жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

С решение № 113/12.05.2025г. съдът е признал за установено по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД, по предявения от Т. Л. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 10, чл. 10а от ЗПК, че Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № ***/30.09.2022г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР и е осъдил „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на Т. Л. Д. сума в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от 713,73 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договора, ведно със законната лихва от 13.08.2024г. до датата на окончателно й заплащане, като е осъдил „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на Т. Л. Д. разноски в размер 459 лв. и на адвокат П. П. - САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 500 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

В решението е прието, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв.

П. П. - САК следва да се присъди адвокатски хонорар за представителство по делото, тъй като е защитавал страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което е представен договор за правна защита от 02.08.2024г. на лист 13 от делото. Съдът е приел също, че интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, тъй като те почиват на общо основание – недействителността на договора за кредит, сключен между страните. Като е взел предвид вида на защитаваните спорни права, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в полза на адв. П. П. - САК се дължи възнаграждение в размер от 500 лв., платимо от ответника, а възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да се разглежда, доколкото не е налице хипотеза на договорено между ищеца и адвоката, осъществяващ защитата и заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат.

Решението не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с начало 21.05.2025г. и край 04.06.2025г.) ответникът е подал молба с вх.№ 1720/23.05.2025г. за изменение на решението в частта за разноските относно определения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата по чл. 38 от ЗА, 2 която, след дължимото връчване на препис и постъпване на отговор от адвокат П., е оставена без уважение със сега обжалваното определение, с което, преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства, съдът не е намерил основание да измени решението си досежно отговорността за разноските.

Като процесуален представител, предоставящ безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокат П. П. е предявил с исковата молба от името на Т. Л. Д. искове за недействителност на сключен с жалбоподателя договор за потребителски кредит и за връщане на недължимо платени по него суми, съответно с цена на иска от 1313,73 лв. и 50 лв.

(частичен от 713,73 лв.), без изменение на размера в хода на производството.

В разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед тези цени на двата иска са посочени в представен списък размери на възнагражденията от 431,37 лв. и 400 лв., или общо 831,37 лв.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., т.е. за два иска в размер от 200 лв. до 720 лв.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА се дължи направо на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, а цели да възмезди положения труд от адвоката (чл. 36, ал. 1 от ЗА), съобразно постигнатия правен резултат. За това възнаграждение не е относимо възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК – то може да се противопостави срещу договорно определен размер на възнаграждението, който е и заплатен от страната. Това не означава, че при определяне на възнаграждението съдът не следва да съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, напротив – именно тя е от значение, когато съдът е този, който установява дължимото възнаграждение за извършената безплатно работа от адвоката.

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 о т ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 о т ЗА, за съответния вид работа. И определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 от ЗА) е ограничено като не по-ниско от размера по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 о т ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по - висок от приложимите размери в аналогични случаи (по Наредбата за заплащане на правната помощ – при предоставяне на правна помощ и при определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и 3 представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C-438/22. Според приетото в решението на СЕС националният съд принципно е задължен да не приложи ограничаващата национална уредба, независимо дали има повдигнато възражение от насрещната страна. Съответно на решението на СЕС, нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага от съда. Дори съдът да използва посочените в Наредба № 1/2004г. размери за ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на спора, защитавания интерес, вида и действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото и тяхното конкретно изражение в процесния случай. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите при точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон.

Предявените и разгледани по делото два иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност; обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищцата почти напълно се припокриват; исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от нищожния договор. Вярно е посоченото в жалбата, че ищцата е имала възможност да предяви само осъдителния иск с позоваване чрез възражение, а не чрез иск, на нищожността на договора, но право на преценка на страната е как да организира защитата си и дали да постигне прогласяване на нищожността със сила на пресъдено нещо или не. Вярно е също и посоченото в отговора, че исковете е можело да се предявят с отделни искови молби и да се разгледат в отделни производства (освен, ако не се приложи чл. 213 от ГПК), при което във всяко производство би било присъдено отделно възнаграждение за адвоката, но не е процедирано така - исковете са предявени в едно производство и възнаграждението следва да се определи при съобразяване спецификите на това производство, а не на евентуалните производства, които е можело, но не са били предявени и не са се развили. Двата иска имат сходен предмет на доказване и възникват от един и същ договор. Разликата е в търсената защита, като основателността на паричния иск е предпоставена от уважаването на иска за недействителност на договора и от доказването на още един факт – платените по договора суми. В този смисъл не са съществено различни подлежащите на доказване по делото факти.

Делото е едно от множество еднотипни дела с предмет искове, по които вече има формирана устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност; производството не е протекло с усложнения – по отношение на страните (ответникът е само един, противно от заявеното в отговора на жалбата), или предмета; множество заседания с оспорване на 4 доказателства не са провеждани. При това развитие на процеса количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много. Безспорно, дейността на адвоката, и когато делото не е с висока правна сложност, изисква времеви и организационен ресурс, който в конкретния случай е бил уместно вложен, предвид положителния за ищцата резултат. Производството по делото е протекло от 13.08.2024г. до 08.04.2025г., когато е приключено съдебното дирене, т.е. по-малко от осем месеца. Защитата на ищцата е проведена без явяване на процесуалния й представител в трите открити заседания, само с подавани по електронен път писмени молби от процесуалния й представител: искова молба; молби преди всяко заседание с искания делото да бъде разгледано в отсъствие на страната и нейния представител, изявления за поддържане на исковата молба и по доказателствата – за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за изискване на документи от трети лица, както и искане за присъждане на разноски с прилаган списък, изготвена е и писмена защита.