Определение № 7610 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7610 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110140832 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца „ИНВОИТИКС АГ“, акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация – чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ за изменение на решение от 25.11.2025 г. по гр.д. № 40832/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Изложени са съображения, че с решението в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на сумата 1 151, 82 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение, като съдът е уважил възражението на насрещната страна за прекомерност, намалявайки същото от претендираните 1000 лв. на 700 лв.

Поддържа се, че неправилно възражението за прекомерност е било уважено, както и че в полза на ищеца се дължат разноски и съобразно прекратената част от производството.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на искането от ответниците, с който изразяват становище за неоснователност на същото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /решението е връчено на ищеца на 23.01.2026 г./, представен е списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което същото е процесуално допустимо.

С решение от 25.11.2025 г. по гр.д. № 40832/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав ответникът „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца, на 1 основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б. „а“ от договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на клиента сума по фактура № ***** (Фактура 2*****) от 23.01.2024 г.; фактура № ***** (*****) от 14.03.2024 г.; фактура № ***** (*****) от 11.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният от ищеца срещу ответника Т. Н. Т. иск за солидарно осъждане с „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 207160575 за сумата 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б. „а“ от договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на клиента сума по фактура № ***** (Фактура 2*****) от 23.01.2024 г.; фактура № ***** (*****) от 14.03.2024 г.; фактура № ***** (*****) от 11.04.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Ответникът „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 151, 82 лв. разноски по делото.

От страна на ищеца е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. Представен е договор за правна защита от 04.07.2024 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платим по сметка, фактура № 5695/04.07.2024 г. за сумата 1000 лв., както и извлечение от онлайн-бакниране, от което е видно заплащането на сумата 1000 лв. с посочено основание – номера на представената фактура. С оглед изложеното се установява плащането на адвокатското възнаграждение.

С решението са изложени мотиви, че от страна на ответниците своевременно е заявено възражение за прекомерност, което съдът е приел за основателно, като е взел предвид естеството на спора, фактическата и правна сложност на същия, вида и обема на осъществената правна защита, броя на проведените ОСЗ, както и минималния размер по чл.7, ал.2, т.1, вр. ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (830, 14 лв. с ДДС).

С оглед изложеното и при съобразяване практиката на СЕС, която му дава възможност да намали това възнаграждението под минимума, е определил такова в размер на сумата от 700 лв. с ДДС, който е приел, че е изцяло съобразен с характера на производството, както и вида на правната защита, която се осъществява.

От общо сторените разноски в размер на 1 284, 72 лв. в полза на ищеца е присъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 151, 82 лв. разноски по делото.

При изчисляване на горното съдът е взел предвид, че ищецът няма право на разноски за прекратената част от производството (прекратена на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на иска по чл.92 ЗЗД, което 2 оттегляне не е поради плащане). В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на молителя, че тъй като оттеглянето се прави в ОСЗ веднага след приемането на ССЕ, то има право на разноски и за тази част от спорния предмет.

Предпоставки за ревизирано на изложеното не са налице, с оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 38454/06.02.2026 г. на „ИНВОИТИКС АГ“, акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация – чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, по чл.248 ГПК за изменение на решение от 25.11.2025 г. по гр.д. № 40832/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3