Решение № 2590 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2590 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110116128 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена в съда на дата 17.12.2024 г. от ищеца Г. И. Г., ЕГН ********** от ***, чрез адв. Е. Ф. от АК Варна със съдебен адрес : *** против ответницата С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес : ***.

Ищецът основава исковата молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Г. Г. сочи, че живял със С. Д. на съпружески начала в дома на родителите му в село ***. От тази връзка на *** г. се родил синът йм И. Г. И., ЕГН **********, за което бил съставен акт за раждане № *** г. Детето било очаквано с голяма радост, като родителите на ищеца подпомагали през цялото време С. при отглеждането на детето й от друга връзка, за да бъдела тя спокойна и бременността да протече нормално. Още по-голяма била радостта в семейството след като детето било кръстено на бащата на ищеца. След изписване на детето и прибиране в дома, майката на детето, според твърденията на ищеца, по цял ден спяла като не обръщала внимание на детето - да го преобуе, нахрани, да полага необходимите грижи то да се чувства спокойно и да не плаче. След като установили , че майката не полага необходимите грижи за новороденото, бабата по бащина линия си взела отпуск и останала в дома йм да гледа детето до навършване на 40-ет дни. Много пъти, заявява ищецът, че поведението на майката било неадекватно, като имало и случаи , в които тя оставяла детето да лежи на пода, а не на леглото, а когато била въобще в адекватно състояние си пишела постоянно по телефона и не спазвала хранителния режим на детето, не го преобувала и не й правело впечатление, че то плачело. В началото на м.10 сочи ищеца, че ответницата изпила голямо количество сънотворни и въпреки опитите на ищеца няколко дни не се събудила.

Твърди се още, че на 28.11.2024 г. детето вдигнало температура и плачело. Тогава бабата попитала майката дали е дала нещо на детето за да падне температурата, а майката отговорила, че намазала детето със сапун и вода и нищо нямало да му има. Тогава бабата настояла да заведат детето в Спешен център във Варна, където детето било прегледано и му било назначено лечение. Вечерта няколкократно бабата поискала да разбере дали майката е дала предписания антибиотик на детето и в колко часа, за да се спазва точно графика за приема, но накрая майката се развикала и казала, че го дала в 20 ч. По - късно вечерта, около 3.00 ч. ответницата, без никакъв повод, взела два чувала и започнала да си събира личните вещи и вещи на по-голямото й дете, което било на три години; дръпнала го насила , то паднало и тя напуснала дома без да каже за какво и въпреки молбите на ищеца и на майка му. Въпреки това ответницата напуснала дома и оставила детето И. при бащата. По това време пред дома на ищеца имало и полицейски патрул, на който не направило впечатление 1 какво прави майката с малко дете по улиците и в късните часове. Когато сутринта бабата по бащина линия взела лекарствата за да ги даде на детето, установила, че антибиотика бил запечатан фабрично и не бил даден на детето.

Ищецът счита по същество, че описаното по-горе поведение на майката поставя в опасност живота и здравето на детето. В тази връзка ищецът сочи, че на 1.12.2024 г. детето следвало да бъде на консултация при педиатър, което наложило бащата да позвъни на ответницата за да вземе телефонния номер на лекаря, но ответницата не му вдигала. След това звъняла и бабата, но и на нея не ответницата не вдигнала телефона, а накрая и прабабата звъннала на ответницата. При това последно прозвъняване на прабабата бил изпратен номера на педиатъра, като ответницата й казала повече да не я притесняват.

Последвало блокиране на телефонните номера на всички от семейството за да не могат да осъществят контакт с ответницата. От този ден, твърди ищецът, че майката на детето не е виждала малолетния си син И. и не се интересувала от него.

Ищецът твърди още, че след напускането на дома от страна на ответницата, от съседка разбрали, че ответницата наред с кафето употребявала и марихуана.

На следващо място ищецът твърди, че има доходи, има подкрепяща среда в лицето на родителите си и на баба си, която притежавала достатъчно умения да отглежда детето, т.к. била приемен родител, имала желание и всички удобства за детето за да му даде нормално развитие, създаване на навици, а в последствие и обучение. Предвид горното и преди всичко изхождайки от интереса на детето, счита ищецът че детето И. следва да се отглежда в семейна среда, където да се изградят навици и режими, да се полагат адекватни грижи и същото да се чувства сигурно и спокойно.

При така изложените твърдения и съобразно и уточнителната молба ищецът е сезирал съда с иска си с правно основание чл.127, ал.2 СК съдът да постанови Решение по силата на което: да предостави за упражняването на родителските права над роденото по време на съвместното съжителство на ищеца и ответницата малолетно дете И. Г. И. , ЕГН ********** на бащата и законен представител на детето; да бъде определено местоживеенето на малолетно дете И. Г. И., ЕГН ********** в дома на бащата с административен адрес село ***, *** да бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката С. Д. Д. с малолетно дете И. Г. И., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 ч. до 17:00 ч. в присъствието на бащата, както и

10 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск - в присъствието на бащата, без преспиване; да бъде осъдена майката С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА, в полза на малолетното дете И. Г. И., ЕГН ********** род.на *** г. месечна издръжка в размер на 280 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.12.2024 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, платима чрез пощенски запис, чрез бащата и законен представител на детето - Г. И. Г., ЕГН ********** от село ***, ***.

В подкрепа на исканията си и твърденията ищецът е направил доказателствени искания.

Ответницата е получила преписа от искова молба, но не е депозирала отговор.

По делото са проведени три открити съдебни заседания както следва от 09.05.2025г ., 09.05.2025 г. и 13.06.2025 г. В първото открито съдебно заседание ответницата е заявила, че желае да си ангажира адвокат и да предприеме действия по евентуално постигане на споразумение.Във второ о.с.з.ответницата не се е явила, като съдът е предоставил последна възможност на ответницата поне в третото по ред о.с.з. да се яви и да бъде изслушана, което не се е случило.

Видно от проведеното последно открито съдебно заседание от 13.06.2025 г. ищецът ,явил се лично и представляван от адв.Ф. ищецът поддържа исковата молба и желае уважаването й ,като не претендира разноски.

2

В о.с.з. от 13.06.2025 г. ответницата не се явила .

За откритото съдебно заседание Дирекция Социално подпомагане Варна и Дирекция Социално подпомагане Провадия , уведомени за производството по делото съгласно нормата на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не са изпратили представител, не са депозирали становище .

Съдът , в настоящия му първоинстанционен състав, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон,нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и правна страна :

Видно от доклада по делото, приет без възражения на страните, съдът е квалифицирал предявената молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като се желае да бъде възложено упражняването на родителските права над родено по време на съвместното съжителстване на страните малолетно дете И. на бащата , респ. и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса, на който живее бащата; да бъде осъдена майката да заплаща издръжка занапред в размер на 280 лева за детето, считано от 17.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ както и да бъде определен режим на лични отношения между майката и малолетното дете, в присъствието на бащата.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните ,като изрично е указал на ищеца и ответницата, че всяка една страна в процеса съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и или възражения.По предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК съдът е указал на ищеца , че носи доказателствената тежест да установи и докаже, че малолетното дете е родено от съвместното съжителство между страните, респ.,че ответницата е майка на детето И. И.. Съдът е указал и на двете страни, че ако няма спор относно предоставянето на родителските права на бащата; определяне на местоживеенето на детето на адреса на бащата, не следва да се ангажират доказателства за установяване на материално- правните предпоставки затова - привързаност, родителски грижи, емоционална връзка на детето със всеки от родителите, вкл. и наличие на кръг от близки лица, които да подпомагат родителя при отглеждане на детето.Тези указания са били дадени на страните, тъй като отговор на искова молба не е бил подаден от ответницата. Указано е било на ищеца и на ответницата, че в тежест на всяка страна е да ангажира доказателства относно режима на лични контакти между родителя , който няма да упражнява родителски права над малолетния И. и детето и то ако майката се противопоставя на искането на бащата с предложения с исковата молба режим. Едва ако майката на детето И. И. оспори тези искания, то тогава, всяка страна е била длъжна да установи и докаже,че предлагания от нея режим е в интерес на детето и съобразен с възрастта на детето, както и че по този начин другият родител ще може да осъществява личен контакт с малолетния И. И.. В тежест на всяка страна е било възложено да ангажира доказателства затова какъв според нея следва да бъде режима на лични отношения с детето.По предявената претенция за заплащане на издръжка за детето , заявен от бащата на малолетното дете ,съдът е указал на ищеца и ответницата, че в тежест на всеки от тях е да установи и докаже,че твърдените факти и обстоятелства свързани с необходимостта детето да получава месечна издръжка и от двамата си родители и обективната възможност всеки от родителите да предоставя средства за издръжка на детето.Бащата на малолетния Ив. И. е следвало да установи и докаже,че ответницата е майка на детето, че детето има нужда от издръжка точно в размер 280 лева от датата на подаване на исковата молба .В тежест на майката на детето съдът е възложил да установи и докаже евентуални възражения срещу това искане: като например, че размерът на претендираната издръжка е несъобразен с нуждите на детето и/или възрастта, като и че има други алиментни задължения или че издръжката над определения законово установен минимум от една четвърт от минималната работна заплата за страната би представлявал особено затруднение за ответницата.Изрично е било указано с доклада по делото и на двете страни, че ако спорят относно предоставянето на родителските права над детето, двамата родители ще следва пряко и непосредствено да бъдат изслушани от съда.

При така разпределената тежест на доказване по предявената искова молба с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, на база събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано от фактическа страна следното :

От представеното с исковата молба и приобщено на л. 5 -ти по делото заверено копие на удостоверение за раждане № 002024*** г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. се установява и доказва факта, че детето И. Г. И., ЕГН ********** е родено на *** г. в 3 гр.Варна, от родители С. Д. Д., ЕГН ********** и Г. И. Г., ЕГН **********.