Определение № 119 от 28.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Благоевград, 28.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20221200600172 по описа за 2022 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на пострадалия И. Г. У. от с. Г. Д., общ. Р., чрез упълномощения от него повереник - адвокат Х.З., срещу Определение № 38 от 15.02.2022 г. на РС – Р., постановено по ч.н.д. № 521/2021 г. по описа на същия съд.

В жалбата се изразява недоволство от определението на районния съд, с което се потвърждава прекратяването на ДП № 180/2018 г. по описа на РУ – Р.. Изразява се становище, че в проведеното разследване са събрани всички доказателства за това, че Г. Е. е нарушил правилата за движение и е извършил по непредпазливост престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Според пълномощника на пострадалия У. постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство е необосновано и незаконосъобразно, като в него били направени изводи за факти, които не са установени от събраните по досъдебното производство доказателства /за разположението на пострадалия У. спрямо цистерната непосредствено преди удара/; кредитирани са едни гласни доказателства, а други – не, което водело до извод за тенденциозност на разследването, за да бъде оневинен Е., като дори показанията на последния установявали, че е възприел У. между кабината и тялото на цистерната при разминаването със същата, поради което според жалбоподателя не е налице случайно деяние, като прокурорът не е анализирал заключенията по експертизите по досъдебното производство, които заедно с другите доказателства изяснявали обективната истина и давали основание за извод за необоснованост на мотивите на прокурора в постановлението. В жалбата се сочи, че определението на РС – Р. е незаконосъобразно и необосновано, като съдът се е обосновал на недоказани факти и обстоятелства, направил е неправилен анализ на свидетелските показания и заключението на САТЕ, както и необосновани и неправилни изводи. В жалбата се прави анализ на свидетелските показания по делото съвкупно със заключението на САТЕ, като се твърди, че показанията на св. Е. са негова защитна позиция, която не кореспондира с другите доказателства /показанията на св. У., на св. П. и заключението на САТЕ/. В жалбата се сочи за доказано /от фотоалбума на местопроизшествието/, че на мястото на настъпване на ПТП е бил спрял л.а. м. „Лада“ от страната на движение на св.

Е., като при заобикаляне на същия управляваният от св. Е. автомобил е навлязъл с около 0,30 м в платното за обратно движение, което 1 потвърждавало показанията на св. У., като водело до извод, че св. Е. е отклонил вниманието си и не е възприел пешеходеца У., а св. П. се е движил след Е. и е възприел пешеходеца, за което св. Е. също е имал обективна възможност. Според жалбоподателя не са налице основания да се приеме, че деянието на св. Е. е случайно деяние, защото същият бил допуснал нарушения на правилата за движение и не е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпилите вредни последици.

Иска се отмяна на определението на РС – Р. като необосновано и незаконосъобразно и отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП № 180/2018 г. по описа на РУ – Р., преписка № 1223/2018 г. по описа на РП - Р..

Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 521/2021 г. по описа на РС - Р. и Досъдебно производство № 180/2018 г. по описа на РУ – Р..

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за обжалване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – пострадал от престъпление, за което е било образувано прекратеното наказателно производство.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно. На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно същото е потвърдено от районния съд, като са налице предпоставки за отменяването му и връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:

В обжалваното определение районният съд е възприел изцяло направените фактически и правни изводи в постановлението на прокурора за прекратяване на Досъдебно производство № 180/2018 г. по описа на РУ – Р..

Посоченото досъдебно производство е образувано за разследване на извършено на 09.07.2018 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК, при което е причинена средна телесна повреда на пострадалия св.

У..

Въззивната инстанция намира за обосновани част от направените фактически изводи в постановлението на прокурора и в акта на районния съд, обжалван пред настоящата инстанция, за които не са налице противоречия в доказателствата, събрани по досъдебното производство, но за част от приетите за установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че не са събрани доказателства по досъдебното производство или на същите е направен неправилен анализ, като не са събрани доказателства за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.

Не са налице противоречия в доказателствата за това, че на 09.07.2018 г. около 14.30 часа в гр. Р., на ул. „Александър Стамболийски“, недалеч от хотел „Р.“ и кръгово кръстовище, товарен автомобил марка „ГАЗ“ 53, с peг.

№ *, собственост на свидетеля П. Б., бил разположен в дясна пътна лента за движение в посока от хотел „Р.“ към автогара Р., като предната част на автомобила била по посоката на движение, автомобилът бил паркиран леко косо спрямо осевата разделителна линия. Във фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие са налице снимки, които съответстват на отразеното в огледния протокол, от които е видно, че кабината на автомобила била в син цвят, автомобилът имал цистерна, с маркучи от задната страна на 2 автомобила, помпа за вода между кабината и цистерната, като гласните доказателства сочат, че предназначението на автомобила е било свързано и с миене на улици. Не е спорно от доказателствата, че този автомобил е бил паркиран на пътното платно, като светела сигналната жълта лампа, която била отгоре на кабината. Въззивната инстанция намира, че няма основание за съмнение в показанията на собственика на автомобила, че причината автомобилът да се намира на пътното платно без водач в него, била повреда, заради която св. Б. трябвало да намери друг автомобил, с който този автомобил да бъде изтеглен. Пострадалият св. И.У. се намирал в района на местопроизшествието и вървейки по платното за движение отишъл до товарния автомобил, защото искал да види свои бивши колеги, за които знаел, че работят с автомобила. Св. У., облечен със син на цвят пуловер и тъмни панталони, бил застанал в даден момент на пътя между кабината и цистерната, като видял, че в кабината водачът го няма. От задната страна в близост до автомобила тогава бил св. М., който видял пострадалия У..

Цистерната в този момент не се ползвала, водачът на същата не бил в нея. По същото време, в обратна посока - от автогарата Р. към хотел „Р.“, се движел товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с peг. № *, управляван от св. Г. Е..

В каросерията на автомобила били натоварени метални рамки за билборд, здраво привързани за каросерията с колани. Същите излизали извън габаритите на автомобила, като единият ъгъл на рамките, намиращ се от лявата страна на каросерията, в предната й част, най- близо до кабината, излизал със 74 см. от каросерията, а дължината на конструкцията била 4,02 м и височина от 35 см, каросерията на автомобила била с височина от 95 см, като в.л. в допълнителната комплексна експертиза са направили извод, че металната конструкция в автомобила е била над пътното платно на височина от 0,95 м. до 1,30 м. В нарушение на правилата за движение металната конструкция не била означена с червен флаг на местата, излизащи извън габаритите на автомобила, а били поставени червено-бели ленти на металните рамки в тези части. Зад управлявания от св. Е. автомобил се движел лек автомобил марка „Шкода“, в който пътували свидетелите Д. Б. и Б. П., като последните следвали управлявания от св. Е. автомобил, тъй като по предварителна уговорка тримата трябвало да отидат с автомобилите на място, където да разтоварят металните рамки от управлявания от св. Е. автомобил.

Свидетелските показания и експертните изводи са непротиворечиви за скоростта, с която е управляван от св. Е. автомобилът - 35 км/ч. Гласните и писмени доказателства следва да бъдат определени като непротиворечиви и относно климатичните условия и състоянието на пътя - ясно и слънчево време, дребнозърнест сух асфалт. По неустановени в хода на досъдебното производство причини, когато св. Е. наближил с товарния автомобил местопроизшествието, същият не видял пострадалия У., който в нарушение на правилата за движение бил прав на пътното платно, близо до паркирания специален автомобил, като св. Е. сочи, че видял св. М. от другата страна на цистерната и помислил, че от страната, от която преминава, няма човек, въпреки възприетия спрял в нарушение на правилата за движение на пътното платно специален автомобил. При преминаването на управлявания от св. Е. автомобил край специалния автомобил-цистерна, стърчащата част на рамката, поставена в автомобила на Е., ударила в тялото пострадалия У., последвало изхвърляне на тялото на пострадалия в посока на движение на ударилия го автомобил и падане зад цистерната. Не е спорен механизмът на получаване на уврежданията от пострадалия У. - ударът довел до усукване и огъване в областта на бедрената шийка, а след падането и удара на тялото върху асфалта с дясно-страничната му част, настъпило счупването на шийката. Св.

Е. спрял на мястото на произшествието. По-късно на място дошъл екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който закарал пострадалия за оказване на медицинска помощ, на място пристигнали полицейски служители, св. Е. бил тестван за употреба на алкохол, извършен бил оглед на 3 местопроизшествието.

С обжалваното определение РС – Р. е потвърдил постановлението на прокурора, приемайки за правилни фактическите изводи на прокурора в постановлението и направените правни изводи, че деянието не съставлява престъпление, тъй като св. Е. не е могъл и не е бил длъжен да възприеме обстоятелството, че пострадалият И.У. се е намирал на пътното платно, приведен между кабината и каросерията на тежкотоварния автомобил ГАЗ и било налице случайно деяние. Макар и районният съд да е приел за безспорно установено, че на 09.07.2018 г. е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от св. Г. Е. автомобил е ударил пострадалия св. И.У., вследствие на което последният е претърпял травматични увреждания – счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е затруднило движението на долен десен крайник за период от около 12 месеца /което се установявало от гласните доказателства и експертните изводи по трите експертизи по досъдебното производство/, същият се е съгласил с направения от прокурора анализ на събраните по досъдебното производство доказателства, като е приел за недостоверни показанията на пострадалия св. У., че преди удара е стоял изправен отстрани на товарен автомобил марка „ГАЗ“ 53 и си е говорил със свой бивш колега, че непосредствено преди удара е ръкомахал с ръце, за да привлече вниманието на св. Е. като водач на движещия се срещу него автомобил, за да мине встрани. Неправилно според въззивната инстанция е прието, че тези показания на св. У. се опровергават от показанията на св. Л. М., защото последният не посочвал да е възприел пострадалият да е разговарял с някого или да е ръкомахал непосредствено преди удара, тъй като всеки свидетел има различни възприятия при наблюдение на едни и същи събития и невъзприемането от един свидетел на нещо, за което дава показания друг, не означава, че последният не казва истината и не това може да бъде основание да се кредитират едни показания за сметка на други. Показанията на св. Е., който изобщо не е възприел пострадалия У. до специалния автомобил, също не могат да са основание да се приеме, че св. У. дава неверни показания. Във връзка с показанията на св. П., посочени от районния съд и прокурора като такива, даващи основание да не се кредитират показанията на пострадалия свидетел, следва да се посочат не само близките приятелски отношения на същия със св. Е., но и разпитите на този свидетел около 2 г. и половина след случилото се. От друга страна в показанията на този свидетел се съдържат факти, които са в подкрепа на показанията на св. У. – че при маркучите на водоноската е имало друго лице, като св. П. ясно е възприел пострадалия и момента на удара на същия със закачането му с предната част в ляво от товара в автомобила, управляван от св. Е.. Следва и да се посочи, че в първия разпит св. П. сочи, че пострадалият нещо е правел при водоноската между кабината и каросерията, но не си спомня как точно е бил застанал, а месец и половина по-късно във втория разпит прави изводи изцяло в полза на св. Е. – че управляваният от последния автомобил и натоварената в същия конструкция 4 са били изцяло в лентата за движение на този автомобил, дава подробни показания за положението на пострадалия преди и в момента на удара от конструкцията, натоварена в управлявания от св. Е. автомобил. Показанията на св. П. по неясни мотиви са определени от районния съд като обективни и безпристрастни и подкрепящи показанията на св. Е., като не е обърнато внимание на отношенията между тези двама свидетели към датата на случилото се и причините св. П. да управлява автомобил след този на св. Е. на тази дата, на посочените подробности във втория по време разпит на св. П., при който по неясни причини спомените на този свидетел за случилото се относно местоположение на превозните средства на пътното платно и поведение на пострадалия са изключително подробни /въпреки липсата на спомен в първия разпит/ и в интерес на неговия приятел – св. Е.. Въззивната инстанция не се съгласява с изводите на районния съд, че било недоказано твърдението на св. И.У., че товарът в автомобила на св. Е. е навлизал в насрещната лента за движение, тъй като останалите свидетели не давали такива показания и заключенията на изготвените експертизи били категорични, че ударът е бил в лентата на товарния автомобил „Форд Транзит“, управляван от св. Е., поради изложеното по-долу: