Решение № 3434 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3434 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330114637 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.

Ищец М. Н. Б. чрез адв. К.А. твърди, че е собственик на 176/335 ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес на имота: гр. П., ул. "Г.Д.Н." №..., с площ от *** кв.м. ведно с първи жилищен етаж от построената в този имот триетажна жилищна сграда като собствеността е придобита въз основа на реституция, наследяване и договор за дарение оформен в нот.акт от ...г. №...;

Ответник В. Т. М. е собственик на 1/3 ид.част от мястото ведно с трети жилищен етаж въз основа на договор за покупко-продажба оформен в нот. акт № 178;

Останалите ид.части от дворното място са собственост на племенника на ищцата – Н.А.Н. и сестра му М.А.Н..

С договор за разпределение реалното ползване от 09.01.2007г. ищцата М. Б., сестра й И.Ш., племенниците им Н.Н. и М.П. сключват договор за разпределение на реалното ползване като ищцата с договор за дарение придобива правата на сестра си върху дворното място;

Ответник М. паркирала леки автомобили в частта от дворното място, която се ползва от М. Б., включително такива, които се ремонтират и препродават, като е поставила и множество свои вещи: батут, автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка, градинска люлка-шезлонг, дървени сандъци, които пречат на ищцата да ползва 1 правото си на собственост върху дворното място.

Иска се осъждането на ответник М. да преустанови своето бездействие с което пречи на правото на собственост на ищцата в процесното дворно място като премахне паркираните в двора леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили, които вещи са разположени в незащрихована част към скица неразделна част от договор за разпределение реалното ползване от 09.01.2007г.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник В. М. чрез адв. Ив.Н. оспорва предявения иск. Оспорва правото на ищцата на реално ползване на части от процесното дворно място като заявява, че ищцата разполага единствено с ид.части от правото на собственост. Договор за разпределение ползването от 09.01.2007г. е непротивопоставим на праводателите на М. – Е.Т. и А.Т..

Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Ответницата не оспорва правото на собственост на ищцата Б. на 176/335 ид.части от процесното дворно място с идентификатор *** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. "Г.С.Н." №... с площ от *** кв.м. ведно с първи жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда, което право е доказано на твърдяното от ищцата основание – реституция, наследство и договор за дарение оформен в нот. акт №.../... на *** с рег. № *** от НК видно от приетите по делото писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба № .../...г., нотариален акт за дарение №.../...г., делбен Протокол от ...г. по гр.д. № 566/1973г. по описа на ПРС, отчуждителен Протокол от 01.03.1962г. на ГОНС и Заповед № ОА-76/29.01.1999г. по чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗППИНМ /ДВ, бр.15/98г./ и Решение на Комисия по реституция взето с Протокол № ..., т. ... от ...г. ведно с удостоверение за идентичност на имота предмет на отчуждение и реституирания такъв, който се явява процесния по делото.

Ответницата М. е придобила жилище-апартамент, който представлява целият ... етаж от процесната триетажна жилищна сграда с площ от *** кв.м с идентификатор ***.1.3 ведно с 1/3 ид.част от мястото под сградата, ведно с югозападно избено помещение с площ от 21 кв.м, югозападна таванска стая с площ то 21 кв.м, 1/3 ид.част от таванското помещение, 1/3 ид.част от общите части на сградата и от правото на 2 строеж върху дворното място въз основа на договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт № .../...г. на *** с рег. № *** от НК сключен с продавач „Първа инвестционна банка“ АД, която го е придобила въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.08.2016г. на *** с рег. № *** от КЧСИ по изп. дело № .../...г. с длъжници – собственици на имота Е.Б.Д. и А.М.Т., който са го закупили от О.А.М. с нот. акт № .../...г., която го е придобила по дарение от родителите си А.Ш. и И.Ш. оформено в нот. акт № .../...г. Видно от така приобщените писмени доказателства за собственост, ответник М. не притежава нито ид.части от процесното дворно място, нито има право на ползване върху него извън прилежащата и обслужваща част от земята към жилищната сграда. Идеалните части които ответник М. притежава от дворното място са под сградата, който факт е неизменно констатиран в документите за собственост на нейните праводатели - нот. акт № .../...г., нот. акт № .../...г., Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.08.2016г., нотариален акт № .../...г. Единствено в нот. акт за учредяване на ипотека в полза на банката от 2008г. № ... е посочена 1/3 ид.част от правото на собственост върху процесното дворно място, но такива права учредителите Т. не са притежавали, респ. ипотеката не представлява вещно право като банката не придобива такива права, за да ги продаде на отв. М..

Следователно и ответник М. е собственик на ид.части от реална част от земята, която е застроена, т.е тя притежава т.нар „гола собственост“, като единствено по силата на ид.части от правото на строеж, върху земята има право да ползва дворното място с оглед достъпа си до жилището на ... етаж в жилищната сграда и обслужването й. Законът в хипотезата на чл. 64 ЗС предоставя правото на суперфициарните собственици да ползват такава част от имота каквато им е необходима за поддържането на постройката респ. съгласно Решение № 538/09.07.2010г. по гр.д. № 519/2019г. на ВКС съдът има задължение да установи каква е прилежащата площ необходима за ползването на сградата. В конкретния случай обаче това не е необходимо, тъй като паркирането на лек автомобил, поставянето на голям чадър за слънце с метална рамка и тежести, метален шкаф, кръгла метална маса, пластмасова етажерка /констатирани от вещото лице Р. при огледа й на място в двора/ индицират фактическо ползване, което надхвърля обема на ползването на правото на строеж на М. върху дворното място, тъй като нито паркирането на автомобил, нито разполагането на горните движими вещи имат отношение към ползването на сградата, с оглед правото на собственика на жилищен обект на достъп и преминаване през земята и обслужване на суперфициарната собственост. Фактическото ползване на дворното място от ответник М. по начин установен по делото от свидетелските показания на Б.Н. и А. Н. съответства на правото на собственост върху земята, каквото обаче право М. не притежава, респ. правата й върху земята под сградата не означава, че притежава ид.части от свободната незастроена площ от дворното място като конструкцията в която собственик на земята под сградата е едно лице, а собственик на постройката 3 друго е напълно възможна както при действието на ЗПИНМ /отм./, така и на ЗТСУ/отм./ и ЗУТ Обемът на ползването на притежаваните от М. ид.части от земята върху която е построена сградата са ограничените от съществуващата постройка поради което и тези права не могат да се противопоставят на правата на ищцата върху свободната, незастроена част от дворното място, респ. мислимо е единствено ид.части от правото на строеж върху земята да са противопоставими на ищцата, но в случая по делото е установено, че фактическата деятелност на М. категорично надхвърля този обем.

Видно от показанията на св. Н. се установява, че в процесното дворно място има паркиран автомобил от ответницата, без регистрационни номера, инструменти и чадър като дворът бил поизчистен след завеждане на делото, а преди това имало батут, метална маса, люлка градинска, които били разхвърляни из целия двор. Относно паркиранията автомобил свидетелства и св.Н., която си спомня, че семейство М. го паркира.

Следователно, след като по делото беше установено, че отв. М. няма право на собственост върху дворното място, а ид.части от правото на строеж се упражняват в обем, който ги надхвърля, с паркирането на автомобил и поставянето на чадър за слънце с метална рамка и тежести ответницата смущава и пречи ползването на собствеността на ищцата върху дворното място, респ. по делото не се установи ползването на дворното място за съхранение на батут, 10 чифта автомобилни гуми, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили поради което и иска за тези вещи се отхвърля като недоказан. За наличните установени вещи метален шкаф, кръгла метална маса, пластмасова етажерка ищецът не формулира искане поради което и съдът не се произнася за тях.

Предвид и на гореизложеното искът по чл. 109 ЗС следва да бъде уважен като ответницата бъде осъдена да преустанови своето бездействие с което пречи на правото на собственост на ищцата в процесното дворно място като премахне паркирания в двора лек автомобил без регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести като искът бъде отхвърлен в частта му за премахването на градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата се присъждат разноски в размер на сумата от 800 лева съгласно представения списък като в полза на ответницата не следва да се присъждат разноски съразмерно на отхвърлената част на иска, тъй като по делото се установи, че вещите за които искът се отхвърля се премахнати след завеждането на иска, респ. отв. М. е станала повод за завеждане на делото.

Така мотивиран съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Т. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. "Г.С.Н." №..., ет.3 ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователното си бездействие с което пречи на М. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. "Г.Д.Н." №..., ет... да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес на имота: гр. П., ул. "Г.Д.Н." №..., с площ от *** кв.м. КАТО ПРЕМАХНЕ паркираният в дворното място лек автомобил без регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за премахването на батут, 10 чифта автомобилни гуми, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили поради премахването им в хода на процеса;

ОСЪЖДА В. Т. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. "Г.С.Н." №..., ет.3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Н. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. "Г.Д.Н." №..., ет... сумата от 800 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 14637/2022г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5