Решение № 964 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100503110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4467 от 07.12.2021г., постановено по гр.д. № 52727/2021г. по описа на СРС, 78-ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г.Б. Г., ЕГН:

**********, адр. гр. София 1510, ж.к. „****”, бл. **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, адр. гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б следните суми: 1 473,48 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода ноември 2018 г. – април 2020 г., 178 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 473,48 лв., за периода 15.09.2019 г.- 31.05.2021 г., като е отхвърлен иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части: в частта за признаване за установено, че ответника Г.Б. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „****”, бл. **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, адр. гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сума в размер над 1 473,48 лв. до пълния предявен размер от 1 477,46 лв. – цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за установено, че ответника Г.Б. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к.

„****”, бл. **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, адр. гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сума в размер над 178 лв. до пълния предявен размер от 178,53 лв. – лихва за забава върху главницата. Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата; признато е за установено, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Г.Б. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София 1510, ж.к. „****”, бл. **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, адр. гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б следните суми: 51,38 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2018 г. – април 2020 г. , 10,22 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 51,38 лв., за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. С решението ответникът е осъден да заплати на 1

„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 84 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените установителни искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Г.Б. Г., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа несъгласие с извода на СРС, че е потребител на енергия по смисъла на ЗЕ. Оспорва да е обитавал имота и да е потребявал топлинна енергия. Счита, че представенте към исковата молба документи не съществуват в действителност, поради което е поискал представянето им в оригинал, но при допуснато процесуално нарушение СРС е оставил искането му без уважение. На следващо място, при своевременно наведено от ответника възражение за погасяване на част от претендираната сума, а именно – в размер на 400 лв., СРС е допуснал процесуално нарушение като не е включил това възражение в доклада по делото и не е уважил доказателствените искания за установяване на същото. Оспорва предоставянето на услугата дялово разпределение, доколкото от писмо на третото лице – помагач по делото е видно, че същото не е извършвало услугата в процесния период. Реалното предоставане на услугата не се установявало и от изслушаното по делото заключение на СТЕ. Липсвал валиден договор, по силата на който фирмата за дялово разпределение да извършва такова.

На следващо място счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила СРС е оставил без уважение искането му да бъдат поставени към ССчЕ въпроси относно това дали вещото лице е посетило счетоводството на ищеца и дали са му били представени конкретни първични счетоводни документи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от Г.Б. Г. срещу Определение №3297/07.02.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че при разпределението на отговорността за разноски съдът не е спазил съотношението между уважената и отхвърлената част на исковете. При отправено към него искане за изменение на решението в частта за разноските, СРС присъдил в полза за ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но отказал да намали разноските, присъдени на ищеца, а напротив – увеличил същите без да има такова искане. Моли определението да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за намаляване разноските, присъдени на ищеца, като искането за изменение на решението в частта за разноските в тази му част бъде уважено и присъдените в полза на „Топлофикация“ ЕАД разноски бъдат намалени до сумата от 742,06 лв. – 658,28 лв. за исковото и 83,78 лв. за заповедното производство.

С определение на СРС от 14.09.2023г. на осн. чл.227 от ГПК по делото са конституирани в правата на починалия на 29.03.2023г. ответник неговите законни наследници Б. Г. Б.ов и Я. Г. Б.ова.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

В конкретния случай, от ангажирания по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство /отм./ от 1988г. се установява, че Г.Б. Г. е придобил собствеността върху апартамент №33, бл.****, на пети етаж в ж.к. „****“.

Липсват по делото както твърдения, така и доказателства за това, че в периода след 1988г. и преди процесния за делото период са настъпили промени в собствеността, поради което съдът приема за установено по делото, че ответникът е бил титуляр на правото на собственост на топлоснабдения имот за процесния период. Ето защо, за същия период потребител на топлинна енергия за имота е именно жалбоподателят. Наведените оплаквания за допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуални нарушения в тази връзка са неоснователни, защото липсва интерес за ответника да претендира изключване от доказателствата по делото на писменото доказателство за правото си на собственост на осн. чл.183, ал.1 от ГПК, при липса на наведено оспорване относно принадлежността на това право. Що се касае до протокола от ОС на ЕС на бл.****, ж.к.“****“, доколкото не се оспорва, че ОС е проведено, оспорването на неговата законосъобразност се извършва в преклузивния срок по чл.13, ал.2 от ПУРНЕС /отм./, респ. чл.40, ал.2 от ЗУЕС, каквото не се твърди да е проведено. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приобщено по делото в оригинал като част от приложеното заповедно производство.

На следващо място, от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл.

202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в имота е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани уреди за дялово разпределение с дистанционен отчет и един брой щранг лира. Битово горещо водоснабдяване не се отчита, не се ползва топла вода. Топлинна енергия за отопление на имота е определена въз основа на реален отчет на индивидуалните разпределители в имота, като фирмата за дялово разпределение получава данните за постъпилата енергия за определения период от време и я разпределя между отделните имоти по реда на Наредба № 3

16-334/04.2007г. Вещото лице е изискало главните отчети, изравнителните сметки и данните за изчисляване на сградната инсталация за процесния период, при което от заключението се установява по категоричен начин, че сградата е топлоснабдена, дялово разпределение е извършвано и оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

Действително, по делото е налице писмено изявление от третото лице – помагач, съгласно което същото заявява, че не е извършвало дялово разпределение за процесния имот за заявения период. Същевременно, в заключението на ССчЕ е посочено, че след м.07.2016г.

ФДР за имота е „Директ“ ООД. Като съобрази посочените обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка от ищеца при посочването на ФДР, но с оглед заключението на СТЕ се установява с категоричност извършването на въпросната услуга, като вещото лице не е констатирало нарушения при определяне количеството на дължимата топлинна енергия. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установено е, че топломерът в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 05.06.2021г. и съответства на одобрения тип. Относно стойността на доставената през периода топлинна енергия, от приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че цената на реално доставената топлинна енергия в имота през процесния период е 1 473,48 лева, до който размер искът е уважен.