Решение № 625 от 25.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 662/2024
- Вид
- Решение № 625
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Георги Драгостинов, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 625 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
Йордан Воденичаров
А.ина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500662 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. С. Г. от с.Джулюница срещу Решение № 142/15.02.2024 г. по гр.д. № 1366/2022 г. на ГОРС, с което е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК , че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 838,13 лева , представляваща на стойност на действително потребена топлинна енергия за периода от октомври 2015 г. до април 2018 г. , сумата 35,58 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 31.10.2018 г. , сумата 56,15 лева – цена на услуга за дялово разпределение на топлинната енергия за същия период на главницата и сумата 9,46 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на дяловото разпределение за периода от 30.11.2015 г. до 31.10.2018 г. , с молба да бъде отменено и исковете отхвърлени.
Излага оплаквания за неправилност на решението по съображения , че съдът не е приложил последиците на погасителната давност за претендираните вземания, тъй-като в резултат на привличането й по делото като нов ответник по реда на чл.228, ал.3 от ГПК , искът срещу нея се счита предявен в деня на постъпване на исковата молба през септември 2023 г. / далеч след изтичане на 3 годишния давностен срок/ , а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
В с.з. писмено поддържа жалбата.
Ищецът заявява в писмен вид , че оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението като законосъобразно .
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :
Фактите, включени в предмета на делото, съставляващи основанието на предявените искове, съвместимостта им с хипотезите на чл.153, ал.1, ал.6, вр. с чл.150, ал.1, 1 ал.2, ал.3 от ЗЕ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и възникването на заявените да произтичат от тях, вземания за цена на топлинна енергия , цена на услуга за дяловото разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва по периоди на потребление и размери, са безспорни/ в жалбата / и установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК пред/ от първоинстанционния съд от събраните писмени доказателства и въз основа на заключенията на изслушаните и приети съдебно- техническа и съдебно – счетоводна експертизи, и тъй-като въззивният съд споделя напълно констатациите им в мотивната част на решението, препраща към тях , без да е нужно да ги преповтаря / чл.272 от ГПК/ Спорна е настоящата им годност да подлежат на принудително осъществяване по съдебен ред.
Отговорът е отрицателен .
Ответницата поради положението й на наследник по закон/ сестра/ на починалата на 16.08.2020 г. Г. С. Г.- носител приживе на задължението да погаси вземанията като потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ/ без оглед на обстоятелството дали потреблението е извършено от нея или не / се счита , че го е поела в резултат на приемане/ доколкото не се спори приемането/ на наследството й / чл. 48 вр. с чл.8, ал.1 от ЗН/.
Поради несъмнената принадлежност на главните вземания към категорията периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“, пр.3-то от ЗЗД, погасителната давност за тях е тригодишна. Според посочената разпоредба / пр.2-ро/ давността за добавъчното / аксесорно/ вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва е също тригодишна.
Молбата на ищеца за привличането на Г. като нов ответник по реда на чл. 228, ал.3, пр.1-во от ГПК е подадена на 24.07.2023 г. и от този ден се счита , че са предявени исковете- чл. 228, ал.3, изр.2-ро от ГПК.
Моментът на подаване на заявлението /16.11.2018 г. / за издаване на заповед за изпълнение срещу наследодателката й , установен съгласно правилото на чл. 422, ал.1 от ГПК като такъв на предявяване на исковете за съществуване на вземанията е неприложим спрямо ответницата, защото й е непротивопоставим по причина , че тогава не е била носител на задължението да ги удовлетвори, понеже още не е имала качеството на наследник, и разбира се, няма и качеството на длъжник по самата заповед за изпълнение .
Правилото на чл.228, ал.3, изр.2-ро от ГПК изрично и безусловно повелява , че в нейното положение моментът на предявяване на исковете не се свързва с фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК.
Предявяването на иск е юридически факт , чиято последица е прекъсване на давността за вземането – чл. 116, б.“б“ от ЗЗД. За да бъде прекъсната обаче , тя трябва да не е изтекла.
Очевидно е , че към момента на предявяване на исковете, погасителната давност за вземанията, отдавна е изтекла, тъй-като най- късните им падежи/ на главниците/ са настъпили през май 2018 г.
Затова направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно и те подлежат на отхвърляне .
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Решение № 142/15.02.2024 г.
2 по гр.д. №
1366/2022 г. на ГОРС, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.4, вр. с ал.3 , вр. с ал.1 , т.1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : гр.София 1680, Община Красно село против С. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с.Джулюница , Община Лясковец , ул.“ Цани Калчев“ № 8, да бъде прието за установено, че дължи на дружеството 1/ сумата 838,13 лева , представляваща на стойност на действително потребена топлинна енергия за отопление за периода от октомври 2015 г. до април 2018 г. ; 2/ сумата 35,58 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 31.10.2018 г. 3/ сумата 56,15 лева – цена на услуга за дялово разпределение на топлинната енергия за същия период на главницата- както и сумата 9,46 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на дяловото разпределение за периода от 30.11.2015 г. до 31.10.2018 г.- всички във връзка с топлоснабдяван имот , находящ се в гр.София 1309, Община Илинден , ж.к.“Света Троица“, бл.350, вх.А, ет.2, ап.5, абонатен номер 239189, поради погасяване по давност на вземанията.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3