Протокол № 296 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Варна, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20213100900796 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът „ВГ - 2“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат П.П., редовно преупълномощен от адвокат Теодор Тошев и приет от съда от днес.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Л.М., редовно преупълномощена от Адвокатско дружество „В.,Ж. и партньори” и приет от съда от днес.

Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 8849 на 12.04.2022 г. от „Национална електрическа компания“ ЕАД, с която молят да бъде даден ход на делото. Заявяват, че нямат възражения по доклада и по доказателствата.

Поддържат становищата си по исковата молба и допълнителната искова молба. Изразяват становище по същество на спора.

Съдът връчва преписи от молбата на процесуалните представители на страните.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. П.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме отговорите. Нямам възражения по доклада.

Адв. М.: Поддържаме депозираните отговори. Оспорвам исковете.

Запознати сме с проекта за доклад и нямаме възражения.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА

ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 365 от 08.03.2022 година, както следва:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от "ВГ-2" ЕООД, ЕИК 124710508, със седалище и адрес на управление: бул. "България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

(1) сума в размер 82 735,51 лв. (осемдесет и две хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 51 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 521,76 лв. (двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и един лева и 76 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата 82 735,51 лв. за периода от 16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане;

(2) сума в размер 165 335,85 лв. (сто шестдесет и пет хиляди триста тридесет и пет лева и 85 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 49 003,83 лв. (четиридесет и девет хиляди и три лева и 83 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 165 2

335,85 лв. за периода от 16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа централа, състояща се от два ветрогенератора с обща инсталирана мощност 4 МВт, находящи се в поземлени имоти с №№ 018031 и 018044, в землището на гр. Каварна, община Каварна.

За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89 от 17.02.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. октомври 2018 г., ищецът произвел и доставил на ответника електроенергия в общ размер на 1005,610 MWh, за която издал съответно: 1) фактура № 131/31.10.2018 г. на стойност 138 171,95 лв. с ДДС, като продажната цена за количество от 611,521 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-010). Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени докато централата работила преди да надхвърли праг от 2000 kWh нетно специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура била изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец октомври 2018 г., ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 394,089 MWh, за която ищецът издал фактура 2) фактура № 132/12.11.2018 г. на стойност 6 308,11 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 394,089 MWh била 13,33 лв. (приложимата цена за излишък на балансиращия пазар), като към този момент през месец октомври 2018 г., ВяЕЦ работила при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също била заплатена от ответника изцяло.

През целия месец октомври ВяЕЦ работила под 2250 часа и без да 3 надхвърля прага от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като през месец ноември 2018 ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие № 133/30.11.2018 г. към фактура № 132 за сумата от 82 735,51 лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./MWh) за количеството електроенергия, произведено през месец октомври 2018 г. Тава било така, защото ВяЕЦ на ищеца била работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа, също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Поради това цялото количество произведена електрическа енергия през м. октомври подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (188,29 лв./MWh), респ. по т. 8 от Решение Ц-010.

Към настоящия момент ответникът не бил заплатил сумата по дебитно известие № 133 на ищеца, като цялата сума в размер на 82 735,51 лв. с ДДС оставала дължима и неплатена.

Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24 521,76 лв. за забава на плащането на сумата от 82 735,51 лв. с ДДС считано от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

На следващо място ищецът твърди, че през месец ноември 2018 г. произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 805,911 MWh, за която издал фактура № 134/30.11.2018 г. на стойност 178 412,39 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 605,911 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц010) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена за количеството 200 MWh била 172,95 лв./MWh (преференциалната цена, дължима по т. 9 от Решение Ц-010) след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактурата по тази цена, тъй като през месец ноември количеството електроенергия от 605,911 MWh било произведено, докато централата работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 KW мощност. За количеството електроенергия от 200 MWh произведено през същия месец ноември 2018 г.

4 централата вече била надхвърлила с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

Така количеството произведена електрическа енергия през месец ноември 2018 г. в общ размер на 805,911 MWh (605,911 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и 200 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010, и с оглед НСПЕ по т.

1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.

Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по Фактура № 134 в размер на 13 076,54 лв., като към оставала дължима и незаплатена сумата в размер на 165 335,85 лв. с ДДС.

Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 49 003,83 лв. за забава на плащането на сумата от 165 335,85 лв. с ДДС считано от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът излага още, че договор № 89 от 17.02.2010 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.10.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. октомври и м. ноември 2018 г. са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.

Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно:

„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни 5 годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.

Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.

В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в гр. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор.

Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 89 от 05.05.2010 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени 6 преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.