Решение № 10724 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10724 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110162502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на Т. Х. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело , като длъжник по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно решение по гр.д. 10797/2010 г., СРС, 43 с-в, за следните суми: 14048,96 лв. – главница, 1769,92 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 07.03.2010 г., 32,66 лв. наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. до 07.03.2010 г., като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело срещу длъжника Т. Х.. Твърди, че на 15.05.2010 г. е издадена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 5 години от последнотодействие, прекъсващо давността.

Поддържа, че действия на съдебен изпълнител срещу несеквестируемо имущество на длъжника, изпращане на запорни съобщения, които не са довели до реален запор и насрочване на опис и оценка на движими вещи без реално изпълнителния способ да е осъществен не прекъсват давността. Въз основа на посоченото моли съдът да признае, че посочените суми са погасени по давност. Претендира разноски за водене на делото.

Ответникът е уведомен и в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с които оспорва иска като неоснователен. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочено последното изпълнително действие, което прекъсва давносттаПоддържа, че съобразно постановките на 1

ТР по тълк. д. 2/2013 г. ОСГТК на ВКС давността се прекъсва със всяко отделно изпълнително действие, независимо дали е поискано от взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, но съгласно ТР по тълк. д. 3/2020 г. ОСГТК постановките на новото тълкувателно решение започват да се прилагат едва от 26.06.2015 г. занапред, а за образувани преди това изпълнителни дела се прилага ППВС 3/1980 г., където е посочено, че давност не тече докато трае изпълнителни процес относно вземането. Твърди, че след 26.06.2015 г. взискателят е предприел следните изпълнителни действия: през 2016 г. и 2017 г. са пуснати молби за изпълнителни действия, вследствие на които са наложени запори на установени активи на задълженото лице, като в същия период са постъпили и суми от принудително изпълнение; с молба от взискателя от 17.05.2019 г. е поискано налагането на запор на установените банкови сметки на длъжника; на 23.07.2019 г. е разпределена постъпила сума от принудително изпълнение; с молба от взискателя от 30.07.2019 г. е поискано насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 01.11.2019 г., 18.03.2020 г. и 11.05.2020 г. са разпределени постъпили суми от принудително изпълнение; с молба от взискателя от 11.02.2022 г. е поискано налагането на запор на банкова сметка на длъжника; с молба от взискателя от 23.06.2023 г. е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника; с молба от взискателя от 13.07.2023 г. е поискано налагането на запор на банкова сметка на длъжника; с молба от взискателя от 25.07.2024 г. е поискано извършването на изпълнителни действия; с молба от взискателя от 14.08.2024 г. е поискано налагането на запор на банкова сметка на длъжника, което е и последното действия в хода наобразуваното изпълнително производство, с което погасителната давност е прекъсната. Изрично подчертава, че дори искането да бъде извършено определено изпълнително действие, отправено към съдебния изпълнител прекъсва давността, тъй като взискателят не може да извършва сам изпълнителни действия. Моли съдът да вземе предвид и спиране на давността на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.) за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Предвид посоченото поддържа, че не е изтекъл 5-годишния срок за погасяване на вземанията по давност и съответно предявеният иск е неоснователен. Моли съдът да присъди разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК. Оспорва адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерно, в случай, че надвишава минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен, издаден по гр.д. 10797/2010 г., СРС, 43 с-в, за следните суми: 14048,96 лв. главница, 1769,92 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 2

07.03.2010 г., 32,66 лв. - наказателна лихва за периода 10.04.2009 г. до 07.03.2010 г., за които е образувано изп.д. №

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Видно от представеното копие на изп.д. № 2, същото е образувано по молба на взискателя „Обединена Бълграска Банка“ АД от 15.05.2010 г. Към молбата е приложен процесният ИЛ от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 10797/2010 на СРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 19.03.2010 г. по цитираното ч.гр.д.

От приобщените по делото материали се установява, че ПДИ до ищеца Т. П. за изпълне е получена от него лично на 27.05.2010 г., следователно процесната ЗИ по чл. 417 ГПК в влязла в сила на 27.06.2010 г. По изложените съображения, съдът намира, че релевантно по настоящото дело е настъпване единствено на факти и обстоятелства след тази дата.

Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за 3 прекъсната. Съгласно чл. 116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Доколкото, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително производство.

На следващо място, съдът споделя трайната практика на ВКС, изразена в Решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, Решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС, Решение № 50009 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 3865/2021 г. на III г. о. на ВКС, в които се посочва, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на изпълнителното производство първоначалният взискател - „Обединена Бълграска Банка“ АД, а впоследствие и ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД – конституиран като взискател по изп.д. с разпореждане на ЧСИ от 04.07.2018 г., многократно е сезирал съдебния изпълнител с искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Т. П.. Установява се:

- налагане на запор върху трудово възнаграждение наложен със запорно 4 съобщение от 17.11.2017 г. получено и потвърдено от работодателя на ищеца – „Бултексстрой“ ЕООД;

- налагане на запори върху банкови сметки на длъжника – 08.05.2019 г., за което ЧСИ е сезиран с молби от 17.12.2018 г., и от 27.05.2019 г., подадени от новоконституирания взискател - „Еос Матрикс“ ЕООД;

-с молба подадена от взискателя от 30.07.2019 г. е поискано да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника.

- подадени са молби от 18.02.2022 г., 10.07.2023 г. и 07.08.2024 г., с които взискателят е поискал извършване на справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху установените такива.

Между молбата от 30.07.2019 г. и следващата молба на взискателя от 18.02.2022 г. е изтекъл период, по-дълъг от две години, вкл. и при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИП/, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.