Решение № 915 от 16.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 915 грС., 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110115188 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца В. Д., ЕГН **********, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗД „А. Б.“ АД, ЕИК ....., да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща част от вземане в размер на 34 434, 52 лв. по щета № .., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че спорът вече е решен със СПН с решение № ... от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г., в което е бил предявен частичен иск за сумата от 25 000 лв., представляваща част от вземане в размер на 34 434, 52 лв. по щета № ... Ищецът сочи, че на ....2020 г. на път II-84, 101,5 км, Община Р., при управление на л.а. „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № ... поради влошени метеорологични условия водачът Г. И. В. загубил управление над автомобила и настъпило ПТП. Съставен бил протокол № ... от ....2020 г. Към датата на ПТП процесният автомобил бил застрахован с договор за застраховка „Каско“ при ответника. Застрахователно обезщетение не било изплатено от ответника. Поради което моли съдът да осъди ответника да заплати процесната сума, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вземането на ищеца е погасено с изплащането на сумата от 25 000 лв., която е била предмет на горецитираното дело.

Оспорва стойността на щетите. Счита, че ПТП е настъпило поради проявена груба небрежност от водача, който се движел с несъобразена скорост. Евентуално претендира съпричиняване. Оспорва претенцията за законна лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа страна:

По делото е представено решение № ... от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г. , по описа на СРС, 64-ти състав, с което е осъден ответникът „ЗАД „А. Б.““ АД, ЕИК ... да плати на ищеца В. Д., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ сумата от 25000 1 лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 34434,52 лева – застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Фолксваген“ модел „Туган“ с рег. № ... нанесени при ПТП от ....2020г. на път II -84, 101,5 км, община Р., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2021г., до окончателното изплащане.

По делото е прието основно и допълнително заключение на САТЕ на вещото лице инж. Й. Д. Й.. В основното заключение експертът сочи, стойността необходима за възстановяване на уврежданията на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег.

№ ... изчислена на база средни пазарни цени (цени на официален сервиз на марката „Фолксваген“ към датата на застрахователното събитие е 17 106,83 лева. В допълнително заключение на САТЕ при отчитане на представените писмени доказателства – опис на увредените детайли, вещото лице е дало заключение стойността необходима за възстановяване на уврежданията на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № ... изчислена на база средни пазарни цени (цени на официален сервиз на марката „Фолксваген“ към датата на застрахователното събитие е 34 434,52 лева. Съдът кредитира изцяло като обективно изготвеното допълнително заключение на САТЕ и посочената в него стойност, тъй като същото е съобразено с изготвения от застрахователя опис на увредените детайли.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗД „А. Б.“ АД, ЕИК ....., да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща част от вземане в размер на 34 434, 52 лв. по щета № .., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска е да докаже следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключване на договора за застраховка с твърдяното от него съдържание; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) изпълнението на задълженията си по договора, както и тези, във връзка с настъпилото застрахователно събитие; 4) процесуалната си легитимация по исковете.

В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

В настоящето производство е предявен частичен иск с правно основание чл. 405 КЗ за парично вземане, като се търси 1000 лева разлика до пълния размер на паричното вземане в размер на 34 434, 52 лв., произтичащо от предявен частичен иск за парично вземане с правно основание чл. 405 КЗ с влязло в сила решение № ... от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г., по описа на СРС, 64-ти състав.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.

По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието 2 на вземането и правната му квалификация.

Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

Съгласно цитираното ТР № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Посочено е, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.

В конкретния случай предявеният частичен иск в производството по гр.д. № 17444/2021 г. , по описа на СРС, 64-ти състав е уважен за сумата от 25 000 лева – част от застрахователно обезщетение в размер на 34 434, 52 лв.

За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС. В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. се доразвива възприетото в ТР № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно СПН при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.

Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение, с което е уважен частичен иск на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с оглед разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и неговото основание, както и предявеният му размер – 25 000 лева.

Следователно, с оглед данните по делото, и СПН на решение № ... от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г. , по описа на СРС, 64-ти състав, между страните по делото е установено съществуването на договор за застраховка Каско с обект л.а. „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № ... Установява се настъпило ПТП на ....2020 г. на път II-84, 101,5 км, Община Р., при което са нанесени увреждания на л.а. „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № ... застрахован към датата на събитието при ответника, както и съставен протокол № ... от ....2020 г. За застрахователното събитие е образувана застрахователна преписка – щета, надлежното уведомяване на застрахователя, датата на представяне на всички документи по застрахователната преписка и отказа на застрахователя за заплати застрахователно обезщетение.

Както е посоченото и в доклада по делото, в настоящото производство не подлежат на разглеждане, като преклудирани всички правоизключващи възраженията на ответника, свързани с основанието на вземането на ищеца, засягащи валидността на договора за застраховка, обектът на същата, правото на собственост на ищцовото дружество върху застрахованото имущество, отговорността на застрахователя, 3 настъпване на застрахователното събитие, съответно изпълнение на задълженията на застрахованото лице.

В обхвата на доказване е размера на исковата претенция, доколкото СПН по предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на застрахователното обезщетение.

Поради това в настоящото производство е прието основно и допълнително заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Застрахователното обезщетение в случая се определя от действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие, доколкото не се установява да е предвидено друго в договора за застраховка, съгласно чл. 400, ал. 3 вр. с, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ при имущественото застраховане за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната (така решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО и др.).