Решение № 2225 от 13.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2225 гр. Бургас, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А. при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело № 20252120102432 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Ц. А. Д., от гр. Бургас, против „Неткредит“ ООД, ЕИК ....., със седалище гр. София, с която моли да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № ...../28.09.2024 год., на основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и 3, ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4, чл. 22 и чл. 23, ЗПК, и чл. 143, ал. 1 и сл., ЗЗП – поради противоречие със закона; в условие на евентуалност претендира, на същите основания, прогласяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор – чл. 6, предвиждаща неустойка в размер на 1200 лева, чл. 11, ал. 4, установяваща размера на ГПР по договора, и чл. 4, ал. 3, въвеждаща срок и изисквания за предоставянето на обезпечение.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: Ц. Д., като заемател, чрез средства за комуникация от разстояние, сключил с „Неткредит” ООД Договор за потребителски кредит № ..../28.09.2024 год. за сумата от 1500 лева, с ГЛП от 40.39 % и ГПР от 48.77 %; срокът на кредита е 12 месеца, или общо задължение в размер на 1848 лева; страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3, ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК; процесният договор е недействителен поради законови нарушения – нищожна по смисъла на чл. 26, ЗЗД клауза за неустойка;

1 свободата на договарянето по чл. 9, ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата, или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави; клауза като уговорените в чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от процесния договор се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива; това вземане реално няма характера на неустойка, няма типичните за нея обезпечителна и обезщетителна функции; чрез въведената клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение; кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо; вземането по чл. 6, ал. 1 от процесния договор не е неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора; кредиторът е дал възможност на насрещната страна да предостави обезпечение, което да отговаря на множество изисквания, а това препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията в срок; алтернативна опция за обезпечение в договора не е предвидена; клаузата за неустойка противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите, и на добрите нрави; договорът е недействителен и поради неверен ГПР, тъй като неустойката не е включена в него, а така е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4, ЗПК; налице е неправилно изчисление и посочване на действително прилагания по договора ГПР, тези нарушения следва да бъдат приравнени на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и на правото на ЕС; договорът за потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК); неправилното изчисление и посочване на действително прилагания по договора ГПР по договора следва да бъде приравнено на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; налице е заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 год.; действително приложеният ГПР нахвърля законовото ограничение, тъй като надвишава 100 %; ГПР е приблизително 203,20 % за годишна база; получаването на кредита е обусловено от заплащането на 2 неустойката; еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителязаемател; неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 50 % от размера на заетата сума; с въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка; процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР; посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката; налице са нарушения по чл. 19, ал. 4 и по чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; договорът следва да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница; включването на клаузи за такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора; налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; ГПР се изчислява по специална формула, за да даде информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора; посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания – на потребителя следва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи; в договора има неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП; клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин и не позволяват потребителят да прецени икономическите последици от сключване на договора, вземайки предвид императивните разпоредби на чл.

147, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; договорът е сключен при предварително определени от страна на кредитора клаузи; съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД; така формулираните клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие във 3 вреда на потребителя, а от друга страна се явяват нищожни и на основание чл.

146, ал. 1 ЗЗП; съдът следи служебно за свръхпрекомерността на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договорната клауза; когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация – заплащане на възнаградителна лихва – следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира иска за допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал допустимостта на иска, но е оспорил основателността му; изложил е следните фактически и правни твърдения: чл.

9, ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност; понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие би могло да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката; в конкретния случай предвидената неустойка е със 648 лева по-ниска от изискуемата гаранция, поради което и липсва такава неравностойност, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“; налице е еквивалентност между предвидената неустойка и поетото от страна на потребителя задължение; ответникът е финансова институция по смисъла на ЗКИ и предоставя заеми по занятие със собствени средства, а не чрез влогонабиране; кредиторът се е отказал от правото си да изиска обезпечение преди сключването на договора, каквато е обичайната банкова практика, правеща практически невъзможно усвояването на кредита незабавно, поради което и възниква необходимостта да бъде предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение по договора за кредит; дружествата за „бързи кредити“ оперират на рисков пазар в условията на засилена конкуренция, поради което отговаря на законните им интереси правото да поискат обезпечение на предоставените от тях заеми; посредством договорената неустойка кредиторът цели да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение; по своята правна същност процесната неустойка е компенсаторна, като неизпълнението на задължението категорично може да се определи като съществено; неустойката не излиза и извън границите на нейната наказателна функция, тъй като санкционира потребителя за неизпълнение на поетото от него 4 задължение за предоставяне на обезпечение; ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит; ГПР следва да е приложим и определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз, изчисляван по математическата формула, обективирана в приложение I, като в него не бъдат включвани сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от договорните му задължения.

Ответникът-ООД е признал следните факти: сключването на 28.09.2024 год. на Договор за кредит № .....между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1500 лева, на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

В срока за представяне на писмения си отговор ответникът „Неткредит“ ООД е предявил насрещни обективно съединен искове, на основание чл. 211, ГПК, за осъждане на Ц. Д. да му заплати следните суми:

320,77 лева – падежирала главница за периода от 29.03.-29.05.2025 год., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД от подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане; 567,47 лева – предсрочно изискуема главница, ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, за периода от връчване на преписа от насрещната искова молба до окончателното изплащане, и 51,23 лева – падежирала възнаградителна лихва, за периода 29.04.-29.05.2025 год., които вземания произтичат от процесния договор за кредит.

Ищецът по насрещните искове е изложил следните фактически и правни твърдения: съгласно чл. 3 от договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 154 лева, обхващащи периода 29.10.2024-29.09.2025 год.; към настоящия момент Ц. Д. е направил плащания в общ размер на 860 лева по процесния договор; налице е просрочие на повече от две погасителни вноски за дружеството и правото по чл. 8 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем; с насрещната искова молба дружеството прави нарочно волеизявление за обявяване на Договор за кредит № ...../28.09.2024 год. за предсрочно изискуем.

Насрещните обективно съединени осъдителни искове са приети за разглеждане с определение рег. № 3644/26.06.2025 год.

Съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, правните 5 им основания са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 11 и сл., ЗПК.