Решение № 332 от 20.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пазарджик, 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500236 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №26015/15.12.2023г., постановено по гр.д.№390/2020г. по описа на РС- ****** е осъдено Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК- 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„Христофор Колумб” №43, представлявано от Р.Г.Б. и Д.С.Д., да заплатят на П. Н. Б., с ЕГН **********, от гр.******, ул.„*********” ****, обезщетение за имуществени вреди, включващи стойността на тотално увредения му лек автомобил марка „****”, модел „****”, с ДР№ ******, за сумата от 17000лв.

Осъдено е Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христофор Колумб” №43, представлявано от Р.Г.Б. и Д.С.Д., да заплатят на П. Н. Б., с ЕГН **********, от гр.******, ул.„*********” ****, сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие получените от него травми на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък, като е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният иск за 15000лв., до размера от 4000лв.

Осъдено е Застрахователно дружество „Евроинс”АД, с ЕИК- 121265113, 1 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христофор Колумб” №43, представлявано от Р.Г.Б. и Д.С.Д., да заплатят на П. Н. Б., с ЕГН **********, от гр.******, ул.„*********” ****, разликата в полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност и месечното трудово възнаграждение, което Б. би получил, ако бе ходил на работа през периода от 30.11.2017г. до 07.03.2018г., в размер на 755,17лв., както и сумата от 594,56лв., представляваща сбор от сумата от 257,03лв.- бонус за Деня на миньора, сумата от 97,82лв.- годишен бонус за 2017г. и годишен бонус за 2018г. в размер на 239,71лв.

Осъдено е Застрахователно дружество „Евроинс” АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Христофор Колумб” №43, представлявано от Р.Г.Б. и Д.С.Д., да заплатят на П. Н. Б., с ЕГН **********, от гр.******, ул.„*********” ****, сторените съдебноделоводни разноски в размер на 390лв., която сума представлява сбор от депозити за вещи лица в размер на 350лв. и депозит за разпит на един свидетел в размер на 40лв.

Делото е разгледано, а решението постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника- Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно управление Пазарджик, със седалище: гр.Пазарджик, ул.

„Александър Стамболийски” №20, представлявано от инж. М.Ш., привлечено по реда на чл.219 от ГПК.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Н. Б.а, чрез пълномощника му адв.Г. М., в частта, в която е отхвърлена частично претенцията му за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като вместо претендираните 15000лв. е присъдил 4000лв.

Счита се, че в тази част, обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и закона, а също така е и необосновано и недопустимо.

Твърди се, че за да се отхвърли частично претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че Б. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като в момента на ПТП не е бил с правилно поставен предпазен колан. Приема се, че този извод е необоснован, тъй като категорични доказателства в тази насока не са били представени по делото, като този факт не е бил установен безспорно от назначената по делото 2 съдебно- техническа експертиза.

Заявено е, че подробни съображения ще бъдат развити в съдебно заседание.

Искането е да се постанови решение, с което се отмени решението в неговата обжалвана част и да се уважи изцяло претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 15000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и върху всички присъдени с решението суми, считано от датата на увреждането- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

Моли се за присъждане на направените по делото във въззивната инстанция разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- ЗД “Евроинс“ АД, представлявано от юриск.С. М. е подаден писмен отговор. В него се застъпва становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.

Твърди се по същество, че наведените доводи от страна на въззивника се концентрират единствено върху възприетия от съда факт на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Намира се, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищеца е бил без поставен предпазен колан в момента на произшествието, с което е допринесъл за настъпване на телесното увреждане.

В този смисъл се сочи, че от свидетелските показания и приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза се установява, че ищецът е бил без поставен колан, поради което изводите на съда в тази насока са подкрепени от доказателствения материал.

Искането е да се остави без уважение депозираната въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение.

Моли се за присъждане на съдебни разноски в настоящата инстанция.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление- Пазарджик, чрез пълномощник: юрист, началник отдел „АО“- Я. Г. Б., в частта, с която са уважени предявените искове.

Счита се същото за неправилно и необосновано с оглед събраните доказателства, постановено в противоречие с материалния закон и при 3 съществени процесуални нарушения. В тази насока се твърди, че обратно на изводите на PC, при условията на пълно доказване не се е доказало по „безспорен” начин, както сочи съдът, че процесното ПТП е настъпило, поради състоянието на пътя. Последният неправилно е възприел за „безспорно“ установена причинно- следствената връзка между настъпилото пътно произшествие и състоянието на пътя, а не с поведението на водача на л.а.

..*****” с peг.№ ****, който не е съобразил поведението си с конкретни разпоредби на ЗДвП /чл. 20 и чл. 21/.

Визира се, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно скоростта на движение на л.а.„*****”, с peг.№****. Базира се единствено на комплексната съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертиза /КСМСАТЕ/, без да съобрази факта, че същата не е била приета в открито съдебно заседание по делото на 22.01.2022г. На вещите лица М. и Б. е дадена възможност да допълнят и коригират своето заключение, като съобразят писмените и гласни доказателства по делото.

С вх. №260070/06.02.2023г. е депозирано допълнение и корекции към комплексната съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертиза, при която изводите за ограничението на скоростта в процесния участък, вертикалната сигнализация, предотвратимост на ПТП са изцяло коригирани и допълнени в сравнение с първоначалната комплексна експертиза. Именно след направените допълнение и корекции към КСМСАТЕ, същата е приета в о.с.з. на 04.04.2023г. Така, съдът стига до погрешни изводи с оглед събраните доказателства, а именно:

Съгласно заключението, водачът Ч. се е движила със скорост в рамките на разрешената- стр.11 от решението;

-„Установи се, че макар да е шофирала със скорост около 50 км/ч, с която скорост влиза в скоростта за движение извън населени места- 90 км/ч“стр. 14 от решението.

Сочи се, че обратно на тези изводи, доказателствата по делото са следните:

Според приетата комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза /КСМСАТЕ/, допълнение и корекции: съдебно-

-скоростта на движение на л а.„*****“, с peг.№**** непосредствено преди удара в другия автомобил е била около 75-80км/ч., а в момента на удара 4 е била около 74км/ч. Определената скорост е по- голяма от критичната скорост за преодоляване на завоя на автомобила при конкретните пътно- климатични условия от порядъка на 61км/ч, следователно според вещото лице скоростта на движение на автомобила не е отговаряло на пътните условия, не само като технически допустима, но и превишена, предвид ограничението на скоростта до 60 км/час.

-Шофьорът Ч. се е движила със скорост 75-80 км/ч, която превишава разрешената- 60 км/ч. Навлизането в завоя със скорост 75-80 км/ч от страна на водача на л.а.„*****“, с peг.№**** е било предпоставка за навлизане в лявата лента /за насрещно движение/, което е довело до челен удар на автомобила в л.а.„**** ****“, с peг.№ ******.

При движение със скорост под 60км/ч. наличното заледяване би позволило контролирано движение в границите на дясната лента за движение.

Критичната скорост на преминаване на завоя по вътрешната крива /с вираж/, без странично занасяне е 61км/ч.

От техническа гледна точка, причина за инцидента за занасяне на автомобила- л. а. „*****“, с peг.№**** е движението с по-висока от критичната за завоя и състоянието на пътя скорост.

За да не загуби контрол върху автомобила и да не реализира ПТП водачът на л.а.„*****“, с peг.№**** би следвало да се движи със скорост под 60 км/ч.

Ударът е бил предотвратим единствено при по- ниска скорост на л.а.

„*****“, позволяваща контрол върху движението на автомобила в границите на дясната лента за движение от страна на шофьора Ч.“.

Твърди се, че тройната АТЕ по досъдебното производство също стига до подобни изводи: скоростта на л.а.“*****“, с peг.№ ****, управляван от Г.В. Ч. непосредствено преди удара в другия автомобил е била равна и не по- ниска от 80 км./ч. Скоростта на л.а. „**** ****”, с peг.№******, управляван от П. Н. Б. непосредствено преди удара в другия автомобил е била равна и не по- ниска от 37 км./ч.- скорост двойно по- ниска от тази на л.а.„*****”, с peг.№*****.

2.Релевантно, но несъобразено от съда е обстоятелството, че за мястото на произшествие /републикански път 11-37, км. 87+800/ в двете посоки на движение са въведени забранителни пътни знаци за ограничение на скоростта и предупредителни за опасни завои. Преди и след процесния участък в двете 5 посоки на движение на пътя има поставени комплект от следните забранителни и предупредителни пъти знаци, а именно:

В26 - Забранено е движение със скорост, по-висока от означената /60 км/час/ и А4

-Последователни опасни завои, първият от които е наляво- на км. 87+090 в посока от гр. ****** за с. Б. /важат за л.а.“**** ****” с peг.№******/ и В26Забранено е движение със скорост, по- висока от означената /60 км/час/ и АЗ -Последователни опасни завои, първият от които е надясно- на км.

88+010 в посока от с.Б.. за гр.****** /важат за л.а.„*****, с peг.№*****/.

Въведеното ограничение на скоростта на движение за МПС безспорно се установи от:

-технически проект от 2006 г. - рехавия шпация на републикански път 11-37, част организация на движението;

-приетата комплексна съдебно- медицинска и съдебно- автотехническа експертиза /КСМСАТЕ/, допълнение и корекции към КСМСАТЕ;

-свидетелските показания на С.С., полицай Й.Й., М.Ч., Н.Б., Р.Г..

Приема се, че с оглед гореизложеното, в противоречие със събрания доказателствен материал по делото, районният съд неоснователно приема, че:

„водачът Ч. се е движила с разрешена скорост около 50 км/ч, с която скорост влиза във скоростта за движение извън населени места- 90 км/ч”. Изводите на вещите лица, свидетелските показания и др. доказателства по делото сочат обратното.

Твърди се, че нещо повече, че в случай, че водача на л.а.„*****“, с рег.

№**** Ч. се движеше с разрешената за процесния участък скорост- 60 км/ч., нямаше да настъпи ПТП, тъй като според вещите лица по КСМСАТЕ, допълнение и корекции към КСМСАТЕ- ,,Критичната скорост на преминаване на завоя по вътрешната крива /с вираж/, без странично занасяне е 61км/ч.

Следователно решаващ Фактор за възникване на процесното ПТП на първо място е скоростта. Водачът на процесния автомобил „*****” не е спазил правилата за движение на пътя, допуснал е движение с висока, превишена и несъобразена с пътните условия скорост, поради което и сам е предизвикал ПТП, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.2 от ЗДвП/.