Решение № 12136 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12136 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110125064 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 405 КЗ от „Ваниз“ ЕООД срещу ЗАЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който се иска осъждане ответника да заплати 1000 лв., частичен иск от сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица №***************/2, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че има сключена застраховка „Каско Стандарт“ по полица № ***************/2 с ответника по отношение на товарен автомобил, марка Р, модел „М“, с рег.№ *******, като в срока на застраховката (01.03.2023г.-29.02.2024г.) на 08.10.2023г. около 1:55ч. в гр. З, Р.Г., настъпило събитие по покрит риск, а именно ПТП, при което бил увреден товарния автомобил, управляван от П. И., собственост на „ВФС България“ ЕООД. Твърди се, че виновният водач за ПТП, управлявал л.а. марка „БМВ“, модел ***, с рег. № ******, собственост на Е.Л., в тъмната част на деня, без да е сингализирал по надлежния начин, спрял автомобила си в дясната част на платното за движение, вследствие на което водачът на товарния автомобил се удря в задната част на спрения автомобил, тъй като не е имал възможност за реакция. Ответникът бил уведомен за събитието и била образувана щета № *******, като с писмо с изх. № ******* от 25.01.2014г. ответникът отказал 1 изплащане на застрахователното обезщетение с мотив, че водачът на товарния автомобил е управлявал същия след употреба на алкохол. Оспорва наличието на това основание за отказ, доколкото в Общите условия не е посочен какъв е минималния размер на тази концентрация. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърдят, че е налице настъпването на покрит застрахователен риск по застрахователния договор, доколкото водачът на товарния автомобил е управлявал същия под въздействието на алкохол – 1,3 мг/мл в кръвта, което представлява „груба небрежност“ от страна на служител на ищеца по смисъла на т. 1.4. от Раздел X „Изключения“ от Общите условия по застраховката „Каско Стандарт“. Твърди се, че причината за настъпилото ПТП е поведението на водача-служител на ищеца. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищцовото дружество. Посочва още, че водачът не е спазил изискванията за предохранителни мерки, посочени в т.1.1.2 от Раздел IX, „Предохранителни мерки“ от Общите условия. Оспорва размера на причинените имуществени вреди и прави възражение за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 395, ал.4, изр. II от КЗ. В условията на евентуалност, сочи, че е налице тотал щета по смисъла на чл.

390, ал. 2 КЗ.

По делото е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника - П. И. К.. В съдебно заседание третото лице-помагач, чрез процесуалните си представители адв. М. и адв. Николова, оспорва твърденията на ответника относно наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача в размер на 1,31 ‰, като счита, че по делото не са представени официални документи от компетентните органи, удостоверяващи този факт. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа и възраженията на ответника относно размера на предявения иск.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори относно обстоятелството, че е налице е сключена застраховка „Каско Стандарт“ по полица № ***************/2 с ответника по отношение на товарен автомобил, марка Р, модел „М“, с рег.№ 2

*******, със срок на застраховката 01.03.2023г.-29.02.2024г.;

По делото не е спорно и че собственик на процесния автомобил „Р М“, рег. № ******, както и застрахован по процесната застрахователна полица, е „ВФС България“ ЕООД. Ищецът „Ваниз“ ЕООД не е страна по застрахователния договор, а в застрахователната полица е вписан единствено като ползвател/лизингополучател.

По делото е приета ликвидационната преписка по щета № *******, съдържаща документи, събрани от германския кореспондент на ответното дружество InterEurope AG, представени на български език.

Представен е протокол за пътнотранспортното произшествие, към който е приложена скица на местопроизшествието. От същата е видно разположението на превозните средства към момента на удара, като е обозначено, че лекият автомобил се е намирал в аварийната лента, а ударът е настъпил именно в тази част на пътното платно. Към преписката е приложен доклад, изготвен въз основа на материалите от разследването на процесното пътнотранспортно произшествие. В него са посочени мястото, датата и часът на инцидента – 08.10.2023 г., около 01:55 ч., автомагистрала *** в района на З, Ф. Р.Г., както и участниците в произшествието, свидетелите и настъпилите материални щети. раздел „Информация за лицата“ е отразено, че при водача на товарния автомобил П. К. И. полицейските служители са възприели силна миризма на алкохол, като при извършената в 02:33 ч. проверка с техническо средство е отчетен резултат 0,63 mg/l алкохол в издишания въздух. Посочено е още, че водачът е бил прегледан от медицински екип и впоследствие му е била взета кръвна проба. В същия документ е посочено още, че преди настъпване на процесното произшествие, в 01:26 ч., в полицията е постъпил сигнал от свидетел, че товарен автомобил с българска регистрация ****** се движи по автомагистрала **** в посока К на зигзаг (криволичейки) по пътното платно.

По делото е представен и Резултат от изследване за алкохол от 09.10.2023г., извършено от Университетска болница К, в което е посочено, че изследването лице е П. И., като пробата е взета на 08.10.2023г. в 03:55 ч. (два часа след ПТП). Съгласно изследването П. И. е с концетрация на алкохол в кръвта – 1,31 промила.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като подробно и 3 обосновано, съгласно което се установява, че на 08.10.2023 г., около 01:55, товарен автомобил „Р М“, с рег.№ *******, се движи по път *** в Р.Г., е посока от гр. Д към гр. Б, и в района на гр. Т (км 17+400), водачът реализира ПТП със спрелия в аварийната лента лек автомобил „БМВ ***“, с рег.№ ******. Третият участник лек автомобил „Ф.К.“, с рег.№ *******, не е участвал пряко в удара, а е преминал през отломки от двата автомобила, останали на платното за движение, след удара между тях. Според вещото лице всички увреждания по товарен автомобил „Р М“, с рег.№ *******, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 08.10.2023 г. произшествие на път *** в Р.Г.. Стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил „Р М“, с рег.№ *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 22179,29 лв. Според вещото лице от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „Р М“, с рег.№ *******, който при преминаване от лявата страна на спрелия в аварийната лента лек автомобил „БМВ ***“, с рег.№ ******, не е оставил достатъчно странично разстояние и е реализирал ПТП с него. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и пояснява, че същото е изготвено единствено въз основа на писмените доказателства по делото. Уточнява, че данните относно пътната маркировка са извлечени от писмените материали по делото и сателитни изображения, като липсват данни за временна организация на движението.

Вещото лице сочи още, че ако спрелият автомобил не е бил обозначен с аварийни светлини или по друг начин, той е бил възприемаем от водача на товарния автомобил от разстояние около 50–60 метра. Дали това разстояние е било достатъчно за предотвратяване на удара зависи от скоростта на движение и от това дали товарният автомобил се е движел на къси или дълги светлини, като по делото липсват данни относно скоростта му. Сочи, че приложената скица е изготвена по реда, по който обичайно се документират пътнотранспортните произшествия, като изображенията в нея са създадени чрез използвания от чуждестранните органи специализиран софтуер. Според вещото лице по делото не се съдържат данни дали спрелият лек автомобил е бил обозначен с аварийни светлини или по друг предвиден в закона начин, както и на какво разстояние евентуално е било поставено такова обозначение.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до 4 следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 405 КЗ.

За да бъде уважен иска в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно: 1. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ, както и активната си материалноправна легитимация, включително фактите, от които извежда качеството си на лизингополучател и правото си да получи застрахователното обезщетение; 2. настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска без да са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговоРто застрахователно обезщетение, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите.

Ответникът следва да докаже фактическите обстоятелства, от които извлича основанията си за наличие на изключения от застрахователното покритие.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната материалноправна легитимация на ищеца, като е навел възражение, че последният не е доказал наличието на застрахователен интерес и качеството си на лизингополучател по договор за финансов лизинг. В молба-уточнение от 29.10.2024г. ищецът твърди, че процесният автомобил му е предоставен по силата на договор за финансов лизинг и че съгласно този договор разходите, свързани с експлоатацията и застраховането на автомобила, са за негова сметка.

В чл. 384 КЗ са регламентирани специални правила, които са приложими при застрахователни договори, сключени по повод на лизингово имущество. В чл. 384, ал. 1 КЗ е предвидено, че преди сключването на застрахователен договор по т. 3 - 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното 5 предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. Съгласно чл. 384, ал. 2 КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договоР вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. При тълкуване на нормите на чл. 384, ал. 1 и ал. 2 КЗ във връзката им една с друга се налага изводът, че в закона е предвидена хипотеза, при която лизингополучателят, въпреки че не е страна по сключен застрахователен договор и няма качеството на застрахован по него, има правото да получи застрахователно обезщетение за настъпили вреди върху застрахованото имущество, като това право възниква само ако договорът за застраховка отговаря на условията, регламентирани в чл. 384, ал. 1 КЗ, а те са следните: застрахователният договор да има за предмет лизингово имущество; застрахованото лизингово имущество да е предмет на договор за лизинг, който е само един от двата възможни вида, а именно на договор за финансов лизинг; между страните по договора за финансов лизинг да е уговоР, че застрахователната премията по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество е дължима и платима от лизингополучателя. По делото от ищеца, който се позовава на качеството си на лизингополучател, няма представени никакви доказателства за това какъв е видът на договора за лизинг, по силата на който му е предоставено за ползване застрахованото имущество. Не е представен самият договор, от съдържанието на който да може да се заключи, че е такъв за финансов лизинг, нито са представени други доказателства, от които да се установява какви уговорки са постигнали страните по лизинговия договор и дали те са характерни точно за договор за финансов лизинг, а не на договор за оперативен лизинг.