Решение № 3251 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3251 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330112181 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от Н. А. А. против „Фератум България“ ЕООД е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 23.09.2021г. и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв., недължимо платена по договора за потребителски кредит. Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор № *** от 23.09.2021г., със заемна сума от 4 000 лв., ГПР 49.66 % и ГЛП 35 %, при срок на кредита 18 месеца. Съгласно чл.5 от договора следвало да бъде сключен и договор за гаранция с Фератум Банк, по силата на който дължима била сумата от 2500 лв.

Счита, че договорът е недействителен, на специалните основания на чл.22 ЗПК. Липсвали условия за прилагане на лихвения процент, не ставало ясно посочените в него вноски какво включвали, в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Освен това предвидената в договора за гаранция такса не била включена в ГПР, поради което се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответствал на действително приложения в кредитното правоотношение. Поради това е направено искане за уважаване на предявените искове.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се излага становище във връзка с предявен от ищеца иск по чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожността на чл.5 от договор за потребителски кредит № *** от 23.09.2021г.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № *** от 23.09.2021г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Н. А. А., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., при годишен лихвен процент – 35 % и ГПР – 49.66 %.

Представена е справка за получени плащания по договор за кредит № ***.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството – поръчител в размер на 3 960 лв., ще бъде 250.59 %. Размерът на платените от ищеца суми възлиза на 4 573 лв. на 28.10.2021г.- 2 338.14 евро, от които 2 045.17 евро, 202.47 евро такса гаранция, 79.93 евро възнаградителна лихва, 10.23 евро такса предсрочно погасяване, 0.35 евро надвнесена сума.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор № *** от 23.09.2021г., по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 4000 лв. Срокът на заема е 18 месеца, с първа падежна дата 24.10.2021г. Според представения от дружеството договор, лихвеният процент е 35 %, а ГПР е 49.66 %. В чл. 5 от договора за кредит е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищеца – кредитополучател и Ferratum Bank е сключен договор за поръчителство, доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, като ищецът сам е избрал Ferratum Bank като поръчител в електронния формуляр, както и че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при 2 сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в представения договор е предвиден ГПР – 49.66 %, който не съответства на действително приложения в кредитното правоотношение, само на което основание следва да се приеме, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит. Дори и да се приеме, че ищецът е бил наясно, че сключва договора при ГПР от 49.66 % , то не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител.

Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Освен това, съдът не възприема направеното с отговора на исковата молба възражение, че включването на клаузата на чл.5 е следствие направения избор от ищеца в рамките на преддоговорните задължения. Обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, като изборът на ищецът в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посоченият от кредитодателя такъв или избрано от него лице. Следователно разходът - дължимото на гаранта възнаграждение по сключения между кредитополучателя и него договор за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от 3 същия, за което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството – поръчител в размер на 3 960 лв., ще бъде 250.59 %.

Поради това съдът намира, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, на връщане от страна на кредитополучателя подлежи само чистата стойност на кредита, която възлиза на сумата от 4000 лв., а платеното над нея е недължимо платено и подлежи на връщане. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че от страна на кредитополучателя по договора е заплатена сума в общ размер от 4 573 лв. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен иск /след допуснатото изменение на размера му/ е основателен и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2025г. до окончателното плащане.

При този изход на делото и предвид освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 136 евро дължима по делото държавна такса и 102.26 евро изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на ЕАД *** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 245.42 евро с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. А. А., ЕГН ********** от *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният помежду им договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2021г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на Н. А. А., ЕГН ********** от *** сумата от 292.97 евро, представляваща недължимо заплатена сума по договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2021г., 4 ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2025г. до окончателното изплащанe.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 238.26 евро.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на Еднолично адвокатско дружество ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 245.42 евро адвокатско възнаграждение с включен ДДС.