Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 05.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 1/2024
Вид
Решение № 120
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Димо Колев, ЛЮБКА МИЛКОВА, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500001 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Е.П.П.“ АД гр. Варна против решение № 205/24.10.2023г. по гр.д. № 91/2023г. на ПРС, в частта му с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника В. А. З. искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане срещу ответника за такса достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020г. до 14.05.2021г. за горницата над уважения размер от 105, 29 лв. до пълния предявен размер от 305, 95 лв., както и за мораторната лихва за горницата над уважения размер на от 18, 41 лв. до пълния заявен размер от 54, 21 лв.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че ответникът лично е подал заявление за предоставяне на мощност в процесния обект от 39 квтч. при единична стойност от 0, 02053 лв./квтч. в качеството му на стопански субект – небитов клиент, поради което неправилно районният съд е приел, че му е предоставената мощност от 31 квтч., която следва да се остойности при цена за битов потребител в размер на 0, 00890 лв./квтч. Изтъква се, че в 1 обекта на ответника е поддържана поисканата мощност от 39 квтч. и че нейната цена се изчислява на база заявена и предоставена мощност, а не на база потребена ел. енергия. Допълва се, че ответникът не е подал заявление за промяна на предоставената му мощност и за отпадане на основанията да се отчита като небитов клиент, поради което му е начислена цена за достъп по ел.разпределителната мрежа на база предоставената му мощност до 39 квтч. Прави се оплакване, че в доклада на делото не е указано на жалбоподателя, че следва да установи стопанското качество на ответника респ. че ищецът е водел редовно счетоводните си книги. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение в отхвърлителните му части и да постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата, представлявана от особения представител адв. Х. Д., не е депозирала отговор на същата.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 305, 95 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана ел. енергия в процесния обект и цена за достъп до ел. разпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури издадени в периода 18.01.2017г. – 03.06.2021г., както и сумата от 54, 21 лв. – мораторна лихва за забавено плащане от датата на падежа на всяка фактура до 07.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване 2 на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е публично дружество, което експлоатира и управлява ел.разпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на ел. енергия на съответната територия.

Допълва, че осигурява снабдяването на потребителите с ел. енергия при Общи условия и че ответникът е купувач на такава, която му е доставяна в обект в гр. Павликени, ул.

„..“ № ..1, за който е разкрита партида с аб. № ..и кл. № ... Ищецът посочва, че част от задължението на купувача по договора, включва и заплащането на предоставените му мрежови услуги, чиято цена след 01.07.2020г. се изчислява на базата на заявена и предоставена мощност, а не както е до тогава на база консумирана ел. енергия. Ищецът твърди, че считано от 01.07.2020г. начислената на ответника стойност на услугата достъп до ел.разпределителната мрежа е изчислена на база заявена и предоставена мощност до 39 квтч. при цена от 0, 02053 лв./кват./ден. Изтъква, че дължимата от потребителя цена за тази услуга е начислена по фактури издадени в периода 20.07.2020г. -03.06.2021г. и възлиза на 305, 95 лв. с ДДС, в която стойност е включена и цената на потребената ел. енергия по фактура от 18.01.2017г. Ищецът допълва, че ответникът не е заплатил в срок фактурираните му задължения, поради което дължи лихва за забава в размер на 54, 21 лв. за периода от датата на падежа на всяка фактура до 07.10.2022г. Ищецът изтъква, че за горепосочените суми за главница и лихва се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 658/2022г. на ПРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска с възражения за недопустимост и неоснователност на същия. Възразява между страните да е налице договорна обвързаност, тъй като придобиването на правото на собственост върху процесния имот няма за последица прехвърляне на задълженията на предходния собственик към новия. Оспорва се представените по делото фактури да доказват реално потребление на ел. енергия в имота, както и че за последния няма разкрита партида на името на ответницата. Сочи се, че титулярът на партидата е заличен търговец и не съществува като правен субект, поради което липсва основание за начисляване на такса мощност. С тези доводи се моли предявения иск да бъде отхвърлен.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаните съдебни експертизи, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно установено, че през 2011г. ответникът е 3 придобил собствеността върху процесния имот, който е присъединен към ел.разпределителната мрежа на ищеца и че във връзка с доставката на ел. енергия в него на името на праводателя на ответника е разкрита партида с аб. № ..и кл. № ...

Липсва спор между страните, че облигационните отношения между тях по продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУДПЕЕ, които да публикувани в един централен и един местен ежедневник.

От съставените от ищеца счетоводни документи и справки е видно, че по партидата на имота за периода 04.12.2017г. – 14.05.2021г. е начислена сумата от 305, 95 лв. като стойност на потребена ел. енергия и такса достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, както и сумата от 54, 21 лв. – мораторна лихва.

За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 658/2022г. на ПРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно технико – счетоводна експертиза се установява, че абонат с кл. № ..за обект с аб. № ..има непогасени задължения в размер на 305, 95 лв., като цените, по които е остойностена потребената ел. енергия са съгласно утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди на потребление. В заключението е посочено още, че при този размер на задължението мораторната лихва до 07.10.2022г. е в размер на 53, 70 лв., а към 13.10.2022г. в размер на 54, 21 лв. Вещото лице – електротехник е установило, че за периода от 14.12.2016г. до 14.05.2021г. в обекта са били монтирани две СТИ, които не са отчели потребление на ел. енергия от абоната. Същият експерт е дал заключение, че реално предоставената мощност, която ищецът е осигурил за ползване на абоната в процесния обект на потребление на границата на собственост е 31 квтч. В съдебно заседание същият потвърждава горния си извод като уточнява, че той следва от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения от 50 ампера.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, като наред с общите предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, са налице и специалните такива – връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 ГПК и предявяване на специалния установителен иск в указания на ищеца едномесечен срок, чийто предмет са вземанията, за които има издадена заповед за изпълнение.

В случая е безспорно установено, че през исковия период ответникът като собственик на електроснабдения обект в гр. Павликени, ул. „...“ № ... е страна по договор за продажба на ел. енергия, сключен с ищцовото дружество при ОУ. Същият като купувач на доставената му ел. енергия дължи стойността на консумираното 4 количество, както и цената на ползваните от него мрежови услуги за достъп. Клиентът дължи цената за достъп заради предоставената му възможност да ползва ел. мрежа за пренос на енергия до обекта си, като са възникването на това вземане е без значение дали реално ел. енергия е потребявана. Титуляр на вземането е крайният снабдител т.е. ищеца /чл. 28 ал. 1 ПТЕЕ в редакцията относима към процесния период/, като мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна ел. енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване. В случая при липсата на реална консумация на ел. енергия през исковия период в обекта на ответника, обстоятелство безспорно установено по делото от заключението на комплексната СТСчЕ, остойностяването на мрежовите услуги следва да се извърши на база предоставена мощност в местата на измерване. Противно на твърденията на ищеца, вещото лице – електротехник е категорично, че на границата на собственост на процесния обект, на която е монтирано СТИ, е предоставена мощност от 31 квтч., а не от 39 квтч. Обстоятелство, което следва от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, която е 50 ампера. В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че му се дължи цена за заявената и предоставена мощност от 39 квтч. са напълно неоснователни, тъй като по делото се установи, че реално осигуряваната мощност в процесния обект е 31 квтч. След като ел.разпределителното предприятие осигурява на абоната в действителност по – малка мощност от заявената, същото има вземане за цената на реално предоставената услуга, в противен случай би се обогатил неоснователно, тъй като би получил недължима цена на непредоставена услуга.

При съобразяване на включените в исковия период дни /318/ и цената на предоставена мощност в размер на 31 квтч. за битов потребител от 0, 00890 лв./квтч./ден, съдът по реда на чл. 162 ГПК изчислява, че дължимата от абоната сума за мрежовата услуга достъп за времето от 01.07.2020г. до 14.05.2021г. е в общ размер на 105, 29 лв. с ДДС. Възражението на жалбоподателя, че неправилно е остойностен достъпа до мрежови услуги на база цена за битови потребители, доколкото абонатът е регистриран при ищеца като небитов клиент не държи сметка, че това дали един клиент е битов потребител или небитов потребител зависи за задоволяването на какви нужди се купува ел. енергия – за собствени битови или за небитови /производствени, промишлени и т.н./, а не от това как клиентът се води в регистрите на доставчика. В случая безспорно ответникът има качеството на битов потребител – физическо лице, купуващо ел. енергия за задоволяване на собствени битови нужди, а не на такива от производствен или промишлен характер. Предвид на това последният дължи стойността на мрежовите услуги, определена по единичната цена за битови потребители. Същата в случая възлиза на 105, 29 лв. с ДДС, поради което горницата над тази сума до пълния начислен размер от 305, 95 лв. се явява недължима стойност за достъп, тъй като в обекта му не е предоставена мощност от 39 квтч., чиято цена 5 съответства на исковата сума. Следователно за разликата над 105, 29 лв. до пълния предявен размер от 305, 95 лв. предявения иск се явява неоснователен и недоказан.