Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 19.03.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 148/2026
Вид
Решение № 122
Подписан
19.03.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11, ал.1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.45, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20264430200148 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 008981 от 19.12.2025г. на *** на Териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище Велико Търново, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите на *** ЕАД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от В.В.Т. с ЕГН: **********, З.Г.С. с ЕГН: **********, Д.Г.К.Л. с ЕГН: ********** – ***, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Административнонаказващият орган *** на Териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище Велико Търново, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се представлява.

С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.10.2025 г. била извършена проверка в офис на КЗП с адрес: ***.

Със Становища с вх.№ВТ-03-1074/24.10.25г. - 3 броя, Договор за потребителски кредит № ***г„ Договор за възлагане на поръчителство от 18.09.25г. и Становище с вх.№ ВТ-03- 1074/14.10.25г. е установено следното нарушение и обстоятелствата на извършване:

Във връзка с постъпила в ТО В.Търново на Комисия за защита на потребителите жалба с вх. № ВТ-03-1074/08.10.2025 г. относно договор за потребителски кредит, предоставен от ***, по който договор се начислява допълнително възнаграждение за предоставена гаранция от дружество гарант, е извършена проверка на *** по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит.

Жалбата се отнася за сключен Договор за потребителски кредит № ***г. за 2 500,00 лв. и Договор за възлагане на поръчителство от същата дата между жалбоподателя и ***, съгласно който дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 4 401,12 лв. Желае да бъде прекратен договорът за поръчителство и сумата в размер на 4 401,12 лв. да отпадне, и да погасява вноските съгласно погасителния план по договора за потребителски кредит, а именно 147,62 лв.

На 09.10.25г. е изпратена покана до *** ЕАД с приложено копие на жалбата в срок до 17.10.25г. да предостави становище и документи по случая.

На 14.10.25г. са предоставени от кредитора - Становище по жалбата;

Договор за потребителски кредит № ***г., ведно с ОУ, СЕФ, погасителен план, искане за отпускане на кредит и декларации, както и информация включен ли е размерът на възнаграждението на поръчителя в годишния процент на разходите /ГПР/ в договор № ***г.

2

В отговор с вх. № ВТ-03-1074/14.10.2025 г., *** изразява следното становище по жалбата: „Реално между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит тип *** Съгласно него, кредитополучателят е усвоил сума в размер на 2 500.00 лева. Същият следва да бъде върнат чрез 24 ежемесечни погасителни вноски, всяка в размер на 147.62 лева или общо 3 542.88 лева. Сумата е сбор между главницата и уговорената договорна лихва между страните. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че иска кредитът да бъде разгледан, то обръщам внимание, че съгласно горепосочения договор (приложен към настоящия отговор), то не са начислявани никакви допълнителни суми, такси, лихви и др., освен посоченото в самия договор. С *** ЕАД не е сключван договор за възнаграждение за поръчителство и няма как да вземем становище във връзка с тези твърдения изложени в жалбата. 2.

Копие на досието на клиента: Приложено Ви предоставям копие на клиентското досие, включващо в себе си Стандартен европейски формуляр, Искане за отпускане на потребителски кредит, Декларация - съгласие, Декларация във връзка е лични данни, сключен Договор за потребителски кредит тип ***, Погасителен план, Разписка за получена сума и Общи условия. Обръщам внимание, че *** ЕАД не е страна по договора за възлагане на поръчителство, сключен на 18.09.2025 г„ и поради тази причина няма как да предостави копие от него. 3. Информация за годишния процент на разходите (ГПР) Към размера на ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, доколкото съгласно чл. 11, ал.10 от ЗПК: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит...“ Обръщам внимание, че към момента на сключването на договора, *** ЕАД в качеството си на кредитор не е знаело и нямало как да знае, че има сключен такъв договор.“.

Тъй като *** заявява, че „е дружеството не е сключван договор за възнаграждение за поръчителство и няма как да вземе становище във връзка е тези твърдения изложени в жалбата, *** ЕАД не е страна по договора за възлагане на поръчителство, сключен на 18.09.2025 г., и поради тази причина няма как да предостави копие от него. *** ЕАД в качеството си на кредитор не е знаело и нямало как да знае, че има сключен такъв договор“, са изискани на 16.10.25г. за проверка документи и информация от дружеството-гарант ***, от кредитния посредник *** и от кредитора, а именно:

- Да се предостави информация кои са „всички законоустановени форми 3 на обезпечаване, приемливи и за двете страни“, съгласно описаното в Част И. т.8. от СЕФ и чл.З, т.9. от Договор за потребителски кредит № ***г.

- Да се изясни как е предоставена информацията на потребителя за „всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни“ и как е направил своя избор въз основа на предоставената информация да сключи договор за възлагане на поръчителство с „ *** - При положение, че в СЕФ и договора няма изискване за конкретно обезпечение какво би накарало потребителя да пожелае да сключи договор за възлагане на поръчителство с възнаграждение за поръчителя в размер на 4 401,12 лв. за кредит в размер на 2 500,00 лв. с обща дължима сума по договора за кредит 3 542,88 лв. В случая размерът на възнаграждението за поръчителство освен, че надвишава размера на предоставения кредит надвишава и общата дължима сума по договора за кредит.

От страна на *** е предоставен към писмо с вх. № ВТ-031074/24.10.2025г. договор за възлагане на поръчителство, сключен на 18.09.2025 г. в гр. Плевен с жалбоподателя и договор за посредничество от 22.07.2014г. между *** и ***. Съгласно писмото на ***, договорът за възлагане на поръчителство е сключен чрез посредничеството на ***.

Дружеството не разполага с информация как жалбоподателят е направил своя избор.

От страна на посредника *** е предоставено становище с вх. № ВТ-031074/24.10.2025 г„ съгласно което „Договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2025 г. и договор за възлагане на поръчителство към него са сключени в наш офис, намиращ се в гр. Плевен. Жалбоподателят е посетил офиса и е изразил желание да сключи договор за потребителски кредит, подавайки искане за отпускане на кредит. От страна на служителите му е предоставена цялата задължителна преддоговорна информация, въз основа на която клиентът да прецени кой тип продукт отговаря най-добре на неговите възможности като условия. От страна на служителите му е било обяснено за изискванията на кредитора относно обезпечението на кредита. Клиентът е изразил желание да обезпечи кредит, чрез поръчителството на *** като е подал заявление за възлагане на поръчителство. Цялата събрана информация отнасяща се за клиента (желани параметри, лични данни и друга информация, касаеща отпускане на кредит) е изпратена както до кредитора, така и до 4 поръчителя за оценка и анализ. Клиентът е получил одобрение от двете дружества, като на същият са му предоставени проекти и на двата договора за преглед. Същият е положил своя подпис, с което изразил своето съгласие с тях и условията. Обръщам внимание, че *** е кредитен посредник по смисъла на Закона за предоставяне на потребителски кредит (ЗПК). Условията по договора, включително възможностите за обезпечение, се определят от Кредитора, доколкото те са насочени към защита на неговите интереси. В случай, че даден клиент изрази желание да обезпечи задължението си с друг вид обезпечение, кредитният посредник предава тази информация на Кредитора, като между страните се осъществява последваща комуникация за уточняване на условията, в която ние не участваме. Съгласно предоставения СЕФ на клиента му е обяснено, че кредитът следва да бъде обезпечен. Същият не е посочил конкретно обезпечение и му е предоставена информация за опцията са поръчителство. Изразил е своето съгласие това да бъде начина на обезпечение и е попълнил заявление за възлагане на поръчителство. Както бе описано в предходната точка, на клиента са разяснени всички условия по договора за кредит и той сам е взел решение да обезпечи кредита чрез поръчителство от юридическо лице. Обяснението относно основанията, довели жалбоподателя до избора на този вид обезпечение, не е в компетенциите на нашите служители. От тяхна страна са изпълнени всички задължения, а мотивите за избора на поръчителство следва да бъдат уточнени от самия клиент.“.

От страна на кредитора *** ЕАД е предоставен договор за посредничество с *** и становище с вх.№ ВТ-03-1074/24.10.25г., в което се сочи следното: „Във връзка с въпроса за обезпеченията, то кредиторът приема всички видове обезпечения, които са приемливи и подходящи за двете страни по договора. Това означава, че няма предварително наложено ограничение относно формата или вида на обезпечението, стига то да отговаря на законовите изисквания и да бъде взаимно договорено. Например, обезпечението може да бъде поръчителство, залог на движимо имущество, ипотека, банкова гаранция и други - в зависимост от конкретните възможности и предпочитания на потребителя и вида договор, който се сключва. По този начин кредиторът не поставя изначално ограничения върху избора на обезпечение, което предоставя на клиента по-голяма свобода и гъвкавост при определяне на най-подходящата форма за гарантиране на 5 задължението. Видът на обезпечението, което всеки потребител избира при заявяване на желание да обезпечи свое задължение, зависи изцяло от него. В практиката се наблюдава, че голяма част от клиентите не разполагат с множество възможности и обикновено избират варианта, за който са информирани от служителите на кредитния посредник ***, като по-бърз и удобен за тях. Следва да се има предвид, че в случая става дума за договори от типа „бързи кредити“, при които основно значение има възможността за усвояване на сумата в кратък срок, често в рамките на същия ден. Това обстоятелство обяснява защо клиентите предпочитат стандартните и предварително предложени форми на обезпечение, които позволяват по-бързо усвояване. Въпреки това, когато клиентът изяви желание да предостави друг вид обезпечение, кредиторът взема предвид неговото предложение и, ако то е приемливо и за двете страни, няма никаква забрана то да бъде приложено. По този начин кредиторът не налага предварителни ограничения върху вида на обезпечението, а предоставя свобода на клиента да избере най- подходящата за него форма, стига тя да отговаря на общите изисквания и да е съвместима с характера на кредита.“