Решение № 166 от 06.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. С., 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Росица Г. Стоянова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “А.” ЕООД - гр. С. срещу решение

№

1011/28.11.2024г., постановено по гр. д.

№20245530101732/2024г. по описа на Pайонен съд С., с което са отхвърлени предявените от „А.” ЕООД против В. И. С., ЕГН ********** искове да се признае за установено по отношение на В. И. С. съществуването на вземането на „А.” ЕООД за сумата в общ размер от 840,12лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 26,99 лв. за периода от 13.02.2019 г. до 15.05.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 84,27 лв. за период от 15.05.2019 г. до 15.12.2023г.; 164,85 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.“ ООД; 164,01 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А.” ЕООД, с п.а. против В. И. С., с п.а. заповед №2581 от 22.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5209/2023г. по описа на СтРС, като неоснователен.

1

Във въззивнта жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е искане да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконсъобразно и се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на В. И. С. адв. В. З., в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени са подробни съображения, направено е искане да се потвърди обжалваното решение

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПКвр. с чл.6 ЗПФУР във вр.с чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК.

Ищецът „А.” ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на ответника В. И. С., че дължи на ищеца сумата в общ размер от 840,12 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 26,99 лв. за периода от 13.02.2019 г. до 15.05.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 84,27 лв. за период от 15.05.2019 г. до 15.12.2023г.; 164,85 лв. представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.“ ООД; 164,01 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на страната на ответника. Същият намира за допустими исковите претенции, но оспорва същите по основание и размер.

Счита, че същите са неоснователни и недоказани.

Видно от приложеното ч. гр. д. №5209/2023г. по описа на Ст.РС за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съдът е издал заповед за изпълнение №2581 от 22.12.2023г., с която е разпоредил длъжникът В. И. С. да заплати на кредитора 2

„А.“ ЕООД следните суми: сумата от 400лв главница, сумата от 164,85лв неплатени такси, 164,01лв неустойка по чл.6.2 от договор за потребителски кредит 272624, 26,99лв договорна лихва от 13.02.2019г. до 15.01.2019г., 82,27лв законна лихва от 15.05.2019г. до 15.12.2023г., ведно със законна лихва от 21.12.2023г. до изплащане на вземането и разноски по делото.

Заповедният съд, на осн. чл.415, ал.1 т.2 ГПК, с разпореждане е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането.

В указания срок заявителят„А.” ЕООД, въззивник в настоящото производство е предявил искове относно вземанията си.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем №272624 от 13.02.2019 г., въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „А.“ ЕООД /л.10-16 от делото/. Вземането на цедента към ответника по договора за кредит е включено в приложение № 1 към договора за цесия /приложено по заповедното производство/, тоест е предмет на договора за цесия и е прехвърлено на цесионера „А.” ЕООД.

По делото е приложено уведомление за цесия до ответника В. И. С., изхождащо от ищеца„А.” ЕООД /л.31 от първоинстанционното дело/. По делото, обаче, липсват данни същото да е връчено или изпращано на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно 3 съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др. „

В настоящия случай липсват представени от ищеца доказателства цедентът да е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. По делото няма данни и представеното уведомление за цесия да е връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Въззивният съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.

Поради изложеното, въззивният

4 съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на В. И. С., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Както беше посочено и по-горе, самият цедент не е упълномощавал цесионера да уведомява от негово име длъжниците за извършената цесия на вземанията им.

Предвид гореизложеното, Окръжен съд приема, че „А.” ЕООД няма качеството на кредитор на ответника В. И. С., поради което намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1011/28.11.2024г., постановено по гр. д.

№1732/2024г. по описа на Pайонен съд - С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5