Решение № 700 от 19.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. К., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510100927 по описа за 2024 година

В исковата молба пълномощниците на ищеца заявяват, че доверителят им е работил по трудов договор № *** г. при ответното дружество на длъжност „***“. С допълнително споразумение № *** г. било променено основното му трудово възнаграждение в размер на 1 803,22 лева, считано от 01.06.2023 г. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 129,83 лева.

Заявяват, че от месец ноември 2023 г. не му е изплащано трудовото възнаграждение от работодателя, въпреки, че е работил на пълен работен ден до преустановяване на работата в дружеството. На *** г. ищецът изпратил до ответника заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавяне изплащането на трудовите възнаграждения. Заявлението било изпратено на електронната поща на дружеството като е поискал да му бъде издадена заповед за прекратяване на трудовия договор. На същия ден била издадена Заповед № *** за прекратяване на трудовия договор, считано от *** г., на основание чл. 327 ал.

1, т. 2 от КТ, като било посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск.

Твърдят, че на ищеца не е изплатено трудовото му възнаграждение за месеците ноември и декември 2023 г. и януари, февруари и март 2024 г., както и обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 20 дни неползван платен отпуск, от които 15 дни за 2023 г. и 5 дни за 2024 г. За посочения период размерът на чистата сума на трудовите възнаграждения за получаване възлиза на 4 498,89 лева, като по месеци трудовото възнаграждение е в размер, както следва: за м.ноември 2023 г. - 1 500 лева, за м. декември 2023 г. - 512,01 лева, за м. януари 2024 г. - 516,85 лв., 1 за м. февруари 2024 г. - 470,03 лева и за м. март 2024 г. - 1 500 лева.

Приспаднати са обезщетенията по болест за дните, в които ищецът е бил в отпуск по болест през м. декември 2023 г., януари февруари 2024 г.

Сочат, че дължимите данък и осигурителни вноски за този период са задължение на работодателя. В чл. 4 от трудовия договор е уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след таза дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението. Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, т.е. сума в размер на 1 933,05 лева.

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. ***, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Б. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. М., бул. *** следните суми: 1 500 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. ноември 2023 год., ведно със законната лихва от 31.12.2023 год. до окончателното плащане;

512,01 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. декември 2023 год., ведно със законната лихва от 31.01.2024 год. до окончателното плащане; 516,85 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. януари 2024 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до окончателното плащане; 470,03 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. февруари 2024 г., ведно със законната лихва от 31.03.2024 г. до окончателното плащане; 1 500 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. март 2024 г., ведно със законната лихва от *** г., когато е прекратен трудовия договор до окончателното плащане; 1 933,05 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; 1757,20 лева обезщетение за 20 дни неползван платен отпуск, от които 15 дни за 2023 г. и 5 дни за 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; направените от ищеца разноски по настоящото дело за адв. възнаграждение в размер на 1 120 лева. На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, сочат банкова сметка на ищеца Б. Н. Г., по която да бъде изплатена дължимата сума: ***. В съдебно заседание адвокат М. К., в качеството й на пълномощник на ищеца моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Д., в качеството й на пълномощник от ответното дружество „П.“ ООД – К., с който заявява, че оспорват размера на предявените искови претенции за неизплатено възнаграждение и размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ.

Счита, че предявените претенции са изложени едностранчиво и не отразяват напълно действителните събития. Не е отчетено от ищеца, че през периодите, за които се претендира пълно трудово възнаграждение не е бил на пълен работен ден, а в някои дни е ползвал отпуск, без да разписва заповеди.

С оглед на изложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да 2 отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ответното дружество е редовно призовано не изпраща процесуален представител.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „***“, в „П.“ ООД, с място на работа: производствена база в град К., за определен срок на изпитване – шест месеца в полза на „П.“ ООД, съгласно трудов договор № *** г., с основно месечно възнаграждение 335 лева с периодичност на изплащане един път седмично до последния работен ден на месеца следващ месеца за който се отнасят и допълнително възнаграждение 0.6% за всяка година професионален опит и стаж. Уговорен е и срок на предизвестие – 30 дни.

Работодателят може да прекрати договора без предизвестие до изтичане срока на изпитване – чл. 7 от трудовия договор. Посочено е, че работникът ще ползва годишен отпуск съгласно чл. 155 от КТ – 20 работни дни – чл. 5 от трудовия договор /лист 7 от делото/.

По делото е представено допълнително споразумение към трудов договор № *** г. от *** г., сключено между „П.“ ООД и Б. Н. Г.. Съгласно допълнителното споразумение страните постигат съгласие относно изменение на трудовото правоотношение по следния начин: основното трудово възнаграждение на служителя се променя и занапред ще бъде в размер на 1 803.22 лева, считана от 01.06.2023 г. Към посоченото възнаграждение работодателят заплаща на служителя допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 0.6% върху основното трудово възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Към 01.06.2023 г. служителят има 12 г.,00м.,14 дни трудов стаж по сходна длъжност и дължимо допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит е в размер на 129.83 лева. Посочено е, че измененията влизат в сила, считано от 01.06.2023г. и действат занапред /лист 8 от делото/.

По делото е представено заявление от Б. Н. Г. до управителя на „П.“ ООД от *** г. Със същото служителят заявява, че прекратява трудовото си правоотношение с „П.“ ООД, поради неплащане на трудовото му възнаграждение, считан от *** г. Със заявлението работодателят е поканен да изплати трудовото възнаграждение на работника за месеците ноември, декември, 2023 г. и януари, февруари и март 2024 г. /лист 9 от делото/.

Със заповед *** г. на управителя на „П.“ ООД на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено /лист 6 от делото/.

С определение от 11.10.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза като е задължил ответното дружество да внесе сумата от 50 лева, представляващи първоначален депозит за изготвяне на експертизата. Видно от върнатите съобщения за това задължение ответното дружество е уведомено своевременно, като депозитът не е внесен от ответника.

3

Съдът счита, че неизпълнявайки това задължение за внасяне на депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза от страна на ответника, същият създава пречки за събиране на допуснати доказателства, поради което съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната, в случая ответника е създала пречки за неизготвяне на поисканата от нея експертиза.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран със следните кумулативно обективно съединени искове: по чл. 245, ал. 1 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение, по чл. 224, ал. 1 и по чл. 221, ал. 1 за неползван платен годишен отпуск, във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.

Съгласно разпоредбата на чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за периода, през който е работил по трудовия договор. Липсват данни и доказателства за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. По тези съображения съдът приема за установено, че Б. Н. Г. добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 270 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки.

Разпоредбата предвижда, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка.

Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 от КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. По аргумент на чл. 270, ал. 2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер. По делото се установи, че работодателят се е задължил в трудовия договор да заплаща месечно възнаграждение до последно число на месеца, следващ този, за които се дължи трудовото възнаграждение. Налага се извода, че работодателя в нарушение на трудовия договор, не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение както следва: 1 500 лева за месец ноември 2023 г., 512.01 лева за месец декември 2023 г., 516.85 лева за месец януари 2024 г., 470.03 лева за месец февруари 2024 г. и 1 500 лева за месец март 2024 г. В настоящия случай, тъй като ответникът – 4 работодател не е представил доказателства след оспорване размера на трудовите възнаграждения за извършени плащания, то следва да се приеме, че той не е изплатил претендираните трудови възнаграждения на работника за процесния период.

С оглед на горното съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочна трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово възнаграждение. Трудовия договор между страните е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, който договор не е прекратен след изтичане на изпитателния срок. В чл. 7 от трудов договор № *** г. страните са се уговорили, че срокът на предизвестието е тридесет дни. Изпитателния 6 месечен срок е изтекъл на 25.01.2012 г. като трудовия договор не е бил прекратен. Ищецът е продължил да работи и след тази дата като трудовото правоотношение е прекратено на *** г. Следователно след 25.01.2012 г. ищецът е продължил да престира работната си сила по безсрочно трудово правоотношение. Безспорно по делото се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Съдът счита, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е дължимо, тъй като трудовия договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Видно от представения трудов договор работодателят дължи на работника сумата от 1 933.05 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.