Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1949 от 19.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11749/2025
Вид
Решение № 1949
Подписан
19.05.2026
Състав
Гинка Тодорова Иванова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1949 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110111749 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. Ст. Ст. № * чрез aдвокат Б. Г. Й., вписан в САК, срещу „Кр.“ ЕАД, ЕИК *, и „А. тр.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № *г., сключен между Р. К. С., ЕГН ********** и „Кр." ЕАД, поради противоречие със закона;

- с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2025 г., към договор за потребителски кредит № *г., сключен между Р. К. С., ЕГН ********** и „А. тр." ЕООД, поради заобикаляне на Закона,а в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба и уточнителните молби се поддържа, че ищецът е сключил ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № *г.. с „Кр." ЕАД с предоставен кредит в размер на: 2200.00 лева за срок от 24 месеца при Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 27.50%, годишен процент на разходите по кредита: 31.25% , като общия размер на всички плащания е в размер на 2902.64 лева. Не оспорват, че на *г. между доверителката ми Р. К. С., ЕГН ********** и „Кр." ЕАД, ЕИК *, е сключен Договор за потребителски кредит № *г.Не оспорват, че във връзка с изпълнение на условието по чл. 4, ал. 1, ал.2 от договор за потребителски кредит № *г. с кредитора „Кр." ЕАД, ищцата, е сключила с „А. тр." ЕООД, ЕИК *, включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като по този начин е заобиколил нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че съгласно точка III. т.9, т.11 и т.12 от Общи условия към договора, ако Кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от Договора за Кредит, Заявлението се счита подадено от Кредитополучателя, от сключване на Договорът за Кредит - приети и подписани от кредитополуателя по силата 1 на които се задължава да представи обезпечение, а именно: банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Посочва, че възнаграждение за поръчителство е в размер на 2252.83 лев, като не е посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита, нито пък това възнаграждение е било включено при формиране на ГПР, макар и да представлява разход по кредита. Посочва, че в случая в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Посочва, че неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за бърз кредит - Договор за потребителски кредит № *г.. за недействителен. Посочва още, че в ДОГОВОРЪТ ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ОБЕЗЩЕТИ КРЕДИТОРА ЗА ВРЕДИТЕ ОТ ВЪЗМОЖНА ФАКТИЧЕСКА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА

ДЛЪЖНИКА, К. В. В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРЕДВИДЕНОТО В ЧЛ. 16 ОТ ЗПК

ИЗИСКВАНЕ КЪМ ДОСТАВЧИКА НА ФИНАНСОВА УСЛУГА ДА ОЦЕНИ САМ

ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ И ДА ПРЕДЛОЖИ ЦЕНА ЗА

ПОЛЗВАНЕТО НА ЗАЕТИТЕ СРЕДСТВА, СЪОТВЕТНА НА ПОЛУЧЕНИТЕ ГАРАНЦИИ.В заключение се твърди, че договорът, сключен между потребителя и „Кр." ЕАД, и договорът сключен между потребителя и „А. тр." ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Сочи се, че възнаграждението за поръчителство е в много голям размер - 2252.83 лева, при което и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1.Иска се уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кр.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *г. между "Кр." ЕАД /кредитодател/ и Р.

К. С. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от * г. с поръчител „А. тр.“ ЕООД и потребител Р. К. С.. Твърди се, че договор за потребителски кредит № * г. е сключен между страните за главница от 2200.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от * % и ГПР от 31,25 %. 1 Не оспорва твърдението на ищеца, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена от него. Посочва, че съгласно уговореното между страните общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 2902.64 лева (сбор от 2200.00 лева – главница и 702.61 лв. – договорна възнаградителна лихва).

Твърди се, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, не е погасил в цялост задълженията си по процесния договор за кредит, сключен с и е в забава. Относно начина на формиране на ГПР оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).Твърди се, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. Кредитни продукти. Предвид изложеното договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорва твърдението на 2 ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. тр.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Твърди се, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Посочва, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, а размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит. Посочва още, че следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № * г, тъй като двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място, посочват, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той е имал правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кр.“ ЕАД. Прави се извод ,че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.Сочат, че възнаграждението на поръчителя „А. тр.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Твърди се , че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А. тр.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „А. тр.“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кр.“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. На следващо място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „А. тр.“ ЕООД. Посочва се, че чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. Иска се отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „А. тр.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Не оспорват, че е сключен Договор за потребителски кредит № * г. между „Кр.“ ЕАД /кредитодател/ и Р.

К. С. /кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от * г. между ищеца в качеството му на потребител и ответника. Посочват, че размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 2200,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 27,50 % и ГПР от 31,25 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 2902,64 лева. Твърдят, че е сключен с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кр.“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга твърдят, че е дължимо възнаграждение в размер на 2252.83 лева, 3 погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски. Сочат, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кр.“ ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателят посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо посочените параметрин, като на този етап кредитоискателят следва да посочи желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „А. тр.“ ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. Твърди се още, че след подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. тр.“ ЕООД. Предвид изложеното се твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, а обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А. тр.“ ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. В заключение се твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочат още, че в конкретния случай не е налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна на „Кр.“ ЕАД и на „А. тр.“ ЕООД ,а паричните задължения на кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за предоставяне на поръчителство, са ясно разписани.