Решение № 284 от 12.07.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 34/2024
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 03.08.2024
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178д · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99а · Закон за движението по пътищата
- чл. 99а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.64 · Закон за движението по пътищата
- §1, т.2 · Закон за хората с увреждания
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. Перник, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20241720200034 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-001901 от 08.08.2023 г., издадено от А.К.Р., Началник група към ОД МВР-Перник, сектор "Пътна полиция", с което на Ц. М. З., с ЕГН ********** за извършено на 03.07.2023 г. в 10.50 часа в гр.
Перник, в качеството й на водач на собствения си лек автомобил "КИА ПИКАНТО" с рег. № **** за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено на основание чл. 178д от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Жалбоподателката Ц. З. по изложени в жалбата и в съдебно заседание доводи, моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, излагайки съображения за несъставомерност на нарушението.
Административнонаказващия орган -Началник група към ОД МВР-Перник, сектор "Пътна полиция"– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, 1 поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 03.07.2023 г. в 10.50 часа в гр. Перник, жалбоподателката Ц. М. З., в качеството й на водач на собствения си лек автомобил "КИА ПИКАНТО" с рег. № ****, паркирала същия на ур.“Миньор“ до бл.№* Последната е собственик на моторното превозно средство и има призната оценка на работоспособност и степен на увреждане от 50% с експертно решение № 2848 от 14.09.2020 г., валидно до 01.09.2023 г., и притежавала карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №10501, валидна до 01.09.2023 г. Жалбоподателката паркирала автомобила на паркинга пред магазина, на място определено за хора с трайни увреждания, непосредствено след знак със специално предписание Д21 и табела 17. По лекия автомобил нямало никакви обозначения за преференциално паркиране на пътни превозни средства, управлявани или превозващи хора с увреждания. Около 10,50 часа св. М. С. К.
"мл.автоконтрольор" в сектор "ПП" при ОД на МВР-Перник, в присъствието на В.В.свидетел -очевидец, констатирали, че горепосочениото МПС е паркирано на място, отредено за автомобили, управлявани от или обслужващи хора с трайни увреждания, като св.К. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 929238 от 03.07.2023 г., с който било поставено началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателката за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си А.К.Р., Началник група към ОД МВР-Перник, сектор "Пътна полиция", въз основа на съставения АУАН приел, че са налице основанията по чл. 53, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателката за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което на основание чл.
178д от ЗДвП й наложил административно наказание – глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/.
НП било връчено лично за жалбоподателката на 24.11.2023 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите като писмени доказателства АУАН серия № 929238 от 03.07.2023 г., експертно решение № 2848 от 14.09.2020 г., валидно до 01.09.2023 г., на ТЕЛК при МБАЛ "Р.Ангелова"-Перник, заверено копие на свидетелство за регистрация, част І-ва на лек автомобил "КИА ПИКАНТО" с рег. № ****, заверено копие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №10501, валидна до 01.09.2023 г., карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №13936, валидна до 01.08.2026 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, показанията на разпитания свидетел М. С. К. -актосъставител.
2
От правна страна:
Не се спори, че жалбоподателката е паркирала лекия автомобил "КИА ПИКАНТО" с рег. № ****, на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания и обозначено със знак със специално предписание – Д 21, като за колата е била издадена карта за такова паркиране.
Разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Съгласно §6, т.64 от ДР на ЗДвП "човек с трайно увреждане" е лице, определено в §1, т.2 от ДР на Закона за хората с увреждания, а именно: това са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Видно от приетото експертно решение № 2848 от 14.09.2020 г., валидно до 01.09.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Р.Ангелова"-Перник жалбоподателката, която е и собственик на автомобила, е с 50% трайно намалена работоспособност, т.е. към процесната дата тя е отговаряла на дефиницията за човек с трайно увреждане. Същевременно, обаче, правото да се паркира на такова място произтича не от наличието на трайно увреждане на участника в движение– водач или пътник, доколкото контролните органи по ЗДвП нямат компетентност да го установят, а от признаването на това право по предвидения в чл.
99а от ЗДвП ред. Законодателят е регламентирал в посочената разпоредба, че обозначителния знак, който удостоверява обстоятелството, че конкретен автомобил обслужва човек с трайно увреждане е карта за паркиране на хора с трайно увреждане, която трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 04 юни 1998 година относно картата за паркиране. Този стандартизиран модел на картата е възпроизведен в приложение към чл. 99а, ал.1 от ЗДвП, където точно са посочени размерите, цвета, обозначенията и реквизитите на картата. Само притежаването на такава карта може да удостовери правото съответният автомобил да бъде паркиран на места, определени за хора с трайни увреждания. По делото се установява, че жалбоподателката притежава такава стандартизирана карта по смисъла на чл. 99а от ЗДвП, която да й осигурява правото на преференциално паркиране.
За констатираното нарушение и на основание чл. 178д от ЗДвП, който предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание – глоба от 200 лева, на жалбоподателката било наложено именно такова.
Видно от писмените доказателства по делото - експертно решение № 2848 от 14.09.2020 г., валидно до 01.09.2023 г., на ТЕЛК при МБАЛ "Р.Ангелова"-Перник, заверено копие на свидетелство за регистрация, част І-ва на лек автомобил "КИА 3
ПИКАНТО" с рег. № ****, заверено копие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №10501, валидна до 01.09.2023 г., карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №13936, валидна до 01.08.2026 г., жалбоподателката е лице с трайно увреждане, което е имало право да паркира на място, предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания и в този смисъл наказателното постановление се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебното следствие не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-001901 от 08.08.2023 г., издадено от А.К.Р., Началник група към ОД МВР-Перник, сектор "Пътна полиция", с което на Ц. М. З., с ЕГН ********** за извършено на 03.07.2023 г. в 10.50 часа в гр.
Перник, ул."Миньор", до блок №*, в качеството й на водач на лек автомобил "КИА ПИКАНТО" с рег. № ****, за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено на основание чл. 178д от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4