Определение № 3873 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3873 гр. Варна, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500563 по описа за 2025 година Производството е по чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК 131001375, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Михаела Милушева - ответник по гр. д. № 789/2024 г. по описа на 20-ти състав на PCВарна срещу определение № 322/10.01.2025 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение № 3562/13.10.2024 г. в частта за разноските.

Като поддържа твърдението си, обосновано и в молбата по чл.248 ГПК, че е признал иска и с поведението си не е дал повод за неговото завеждане – към датата на входиране на исковата молба нито са инициирани действия по принудително събиране на процесното вземане, нито от кредитора са направени изявления в тази насока към длъжника, ответникът счита, че не следва да отговаря за разноските по делото. Признавайки интереса на длъжника да установи действителното правно положение в отношенията си с кредитора, ответникът застъпва становище, че правото му на разноски възниква само ако предприетата от него съдебна защита е необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, но и когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията. Счита, че подаваната информация за неизплатеното задължение в ЦКР на БНБ не може да бъде квалифицирана като повод за предявяване на иска, тъй като, от една страна, това е нормативно установено задължение, а от друга, изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено, поради което подаваните данни не противоречат на изискванията за поддържане на актуални данни в ЦКР.

При тези основни оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да 1 отмени обжалваното определение и по същество да допусне исканото изменение на решението в частта му за разноските и постановяване, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, а в условие на евентуалност – чрез намаляване по размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ищецът М. Р. Р., чрез процесуалния си представител адвокат К. С., САК, е представил писмен отговор, в който обоснова становище за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.248, ал.3, във вр. чл. 258 ГПК.

При тези фактически констатации частната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява и за основателна.

Производството по гр. дело № 789/2024 г. на Районен съд – Варна е образувано по предявен от ищцата М. Р. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Варна, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията й с ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК 131001375, седалище град София, че не дължи сумата от 6297,07 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на 03.04.2006 г. с „Обединена българска банка“ АД, и придобит от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия, поради настъпила погасителна давност.

Искът е основан на твърдения, че в петгодишен срок след настъпване на изискуемостта на дължимите суми по процесния договор за банков кредит нито неговия цесионер е предприел съдебни действия за установяване, респ. присъждане на задължението, нито са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, които да са прекъснали започналият да тече в полза на ищцата давностен срок.

Правният си интерес от воденето на иска ищцата е обосновала с твърдения, че въпреки отправено искане, кредиторът не е предприел необходимите действия за заличаване на подадената към Централния кредитен регистър информация за наличието на текущи непогасени задължения.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е оспорил допустимостта на иска с твърдения, че нито е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца, нито е отрекъл фактът на настъпила погасителна давност на вземането (което по същество представлява извънсъдебно признание на иска), поради което за ищцата липсва правен интерес от водене на процеса. По отношение конкретната причина за завеждането на иска – подаваната информация в ЦКР на БНБ за процесното задължение, настоява, че това е нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, което не навлиза в материалната сфера на ищеца и не представлява действие насочено към принудително изпълнение на вземането. И тъй като погасителната давност не води до погасяване на самото 2 вземане, а на възможността същото да бъде принудително изпълнено, то и за кредитора липсва основание да прекрати подаването на информация за кредитната задлъжнялост. При тези основни твърдения и възражения ответникът е поискал исковото производство да бъде прекратено, а в условие на евентуалност – при уважаване на иска предвид признаването му от ответника, разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

С постановеното по делото решение № 3562 от 13.10.2024г. искът е уважен като на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 1 51,88 лв., включващи платените държавна такса (251,88 лв.) и адвокатско възнаграждение (800 лв.).

Молбата на ответника по чл.248 ГПК за преразглеждане на произнасянето по отношение на разноските е оставена без уважение като съдът е застъпил становище, че поведението на ответника, с което заявява съществуването на процесните вземания, налага необходимост от предявяване по съдебен ред на възражението за погасяване на вземането по давност, поради което и признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,

Освобождаването на ответника от отговорност за разноски поначало е свързано с две кумулативни предпоставки - с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В конкретния случай безспорно ответникът е признал иска. По отношение предхождащото му извънсъдебно поведение нито се твърди, нито се установява, че същият е предприел конкретни действия, с които да претендира изпълнение на погасените по давност вземания, оспорвайки възражението в тази връзка на длъжника. Не може като такова действие да се приеме подаването на информация в ЦКР. Като финансова институция по смисъла на чл.4, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър кредиторът е длъжен да събира и подава информация в електронен вид за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора на съдебна защита на едно вземане. Погасява се правото на принудително изпълнение, но не и самото вземане – същото продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. С оглед на това и доколкото Наредбата не предвижда възможност за заличаване на информация в ЦКР в хипотеза на погасяване по давност на вземанията по договор за кредит (а дори и при обявяването му за нищожен), подаваната в случая информация не противоречи на действителното правно положение. Ето защо не може да се приеме, че от ответния кредитор са извършени действия, дали повод за 3 завеждане на иска. Както сам ищецът сочи в исковата си молба, предсъдебно ответникът не отрича факта, че вземанията му по кредитния договор са погасени по давност. Изрично е и признанието на този факт с подадения отговор на исковата молба.

По тези съображения съдът приема, че в случая е осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът не следва да носи отговорност за разноски. Последните следва да останат за сметка на ищеца, настояващ да се внесе сигурност в отношенията между страните като се отрече със силата на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на погасения по давност дълг. Целеният от ищеца краен резултат - да бъде коригирана подаваната в ЦКР при БНБ информация за просрочие на задълженията, не е част от предмета на спора и не може да бъде постигнат с предявения установителен иск, поради което е и ирелевантен за отговорността за разноските.

В заключение обжалваното определение, с което е отказано ревизиране на решението в частта за разноските, се преценява за незаконосъобразно и като такова се отменя.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 322/10.01.2025. на Районен съд - Варна, 40ти състав, постановено по гр. дело № 789/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на ответника „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК 131001375, за изменение на постановеното по делото решение № 3562/13.10.2024 г. в частта за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 3562/13.10.2024 г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, постановено по гр. дело № 789/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА, че разноски не се присъждат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, на осн. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4