Решение № 260101 от 09.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№260101/9.5.2022 г. 09.05.2022 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

І-ви въззивен граждански състав

На 03 май 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА секретар Ц.Г. като разгледа докладваното от съдия Р.Стоева възз.гр.дело №554 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т.С. против Решение №117/17.08.2020 г., постановено по гр.д.№1017/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд по предявена искова молба от С.С.М., с ЕГН **********,***, е осъдил Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, да заплати на С.С.М. с ЕГН

**********, сумата от 1854.44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1695.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 159.44 лева, считано от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от

248.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1695.00 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите /за периода от 31.12.2016 г. до 30.09.2019 г./ по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 31.12.2019 г. и направените по делото разноски в размер на 350.00 лева, като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 84.10 лева, д.т. в размер на 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изп.лист и 100 лева разноски за вещо лице по сметката на ЕРС.

Въззивникът атакува първоинстанционното решение изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма.

Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г.

Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения въззивникът иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият С.С.М. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

В о.с.з., въззивникът не изпраща представител.

В писмено становище поддържа жалбата.

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от пълномощника му адв.В.М., с която заявява доводи по същество и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция по приложен списък.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019 г. година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1779 часа, който преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза 2033.40 часа. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 254.40 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 1854.44 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./, действала към процесния период от време. Само за месеците октомври, ноември и декември 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 138 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 157.73 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 19.73 часа. Дължимото на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за октомври, ноември и декември 2019 г. възлиза на сумата от 159.44 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца. Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 248.14 лева.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Решението е правилно. Същото е подробно мотивирано като изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г.). Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В