Решение № 329 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20254400500370 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430106550 по описа за 2024 година на ПлРС е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ Прокуратура на Република България, гр.София да заплати на Н. Г. Н. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и проведено наказателно производство, прекратено с Постановление на ОП-Плевен от 27.02.2023 год. по досъдебно производство № 7788/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2018 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 25 000 лв. е отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ Прокуратура на Република България, гр.София да заплати на Н. Г. Н. сумата 2 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и проведено наказателно производство, прекратено с Постановление на ОП-Плевен от 27.02.2023 год. по досъдебно производство № 7788/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2018 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до 1 претендираните 4 300 лв.е отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 вр. ал.3 от ГПК Прокуратура на Република България, гр.София да заплати на Н. Г. Н. разноски по делото в размер 10 лв.Осъдена е на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата Прокуратура на Република България, гр.София, да заплати на адв.С. Н. от ПлАК възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца в размер 912 лв.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Н. Г. Н., чрез пълномощник, против решение рег. № 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 6550/2024 година по описа на ПлРС, което се обжалва частично.Счита, че първоинстанционният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е приложил неточно и в противоречие с постоянната практика на ВКС въведеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.Относно имуществените вреди счита, че приложените по делото 4 бр. договори за правна помощ, включително и тези, приложени на л.7 и л.12 от делото има отбелязани суми за адвокатско възнаграждение, от които е видно, че адвокатите са го представлявали и съответно им е било заплатено възнаграждение.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части, като на основание чл.38, ал.2 от ЗА бъде изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника за представителство във въззивната инстанция.

За въззиваемата страна - Прокуратурата на РБ процесуалният представител изразява становище, че в тази му част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при изяснена фактическа обстановка и е подкрепено от събраните доказателства.Счита същото за справедливо и предлага да бъде потвърдено в този му вид.

Депозирана е въззивна жалба и от С. В. - представител на РП-Плевен, против решение № 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430106550 по описа на ПлРС, което се обжалва частично – в осъдителната му част ( в отхвърлителната му част липсва правен интерес от обжалване).Счита, че решението в обжалваните му части е необосновано и незаконосъобразно.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решение № 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430106550 по описа на 2

ПлРС като неправилно и да се реши делото по същество, като се отхвърли предявеният от ищеца иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди като неоснователен и недоказан, а в случай, че се приеме искът за основателен и доказан се прави искане да се намали размерът на присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

За въззиваемата страна Н. Г. Н. процесуалният представител изразява становище, че решението на РС Плевен е правилно, обосновано и законосъобразно и се прави искане да се потвърди, като се присъди и адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивната инстанция.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а по същество – частично основателни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваните части на решението, в които същото следва да бъде потвърдено.

В процесния случай са депозирани две въззивни жалби.

Въззивникът Н. Г. Н., чрез пълномощник, обжалва решение рег.№ 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430106550 по описа за 2024 година на ПлРС частично – в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен искът над 20 000 лв. до 25 000 лв., т.е. за сумата от 5 000 лв. претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди; в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен иска над 2 200 лв. до 4 300 лв., т.е. за сумата от 2 100 лв., претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди.

Въззивникът - Прокуратура на РБ обжалва решение рег.№ 405/27.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430106550 по описа за 2024 година на ПлРС в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Н. Г. Н. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и проведено наказателно производство, 3 прекратено с Постановление на ОП-Плевен от 27.02.2023 год. по досъдебно производство № 7788/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2018 г., до окончателното й изплащане; Осъдена е на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ Прокуратура на РБ да заплати на Н. Г. Н. сумата 2 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК и проведено наказателно производство, прекратено с Постановление на ОП-Плевен от 27.02.2023 год. по досъдебно производство № 7788/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2018 г., до окончателното й изплащане; Осъдена е на основание чл.78, ал.1 вр. ал.3 от ГПК Прокуратура на РБ да заплати на Н. Г. Н. разноски по делото в размер 10 лв.; Осъдена е на основание чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата на РБ да заплати на адв.С. Н. от ПлАК адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца в размер 912 лв.

По въззивната жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ, въззивният съд приема следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а в обжалваното решение не са посочени категорични доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по ДП № 7788–2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Плевен.В тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и непосредствена връзка с разглеждането и решаването на делото в неразумен срок, както и техния размер.

При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови 4 преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др.Обезщетението е глобално - за всички неимуществени вреди, но на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични.Размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди от пострадалия, т.е. от значение за определянето му са конкретно търпените неимуществени увреждания.Основната цел на отговорността за непозволено увреждане е обезщетителна и именно за репариране на действителните вреди на пострадалия.

Отговорността по ЗОДОВ е и обективна. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трябва да съответства на действително претърпените неимуществени вреди и принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

На следващо място въззивникът сочи, че продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца е в рамките на разумния срок за приключване на дело с фактическа и правна сложност, касаещо причиняване на смърт.

Наказателното производство срещу Н. Н. е продължило от 24.06.2018 г. до 20.03.2023 г. включително или за период от около 4 години и 9 месеца.

При предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от неоснователно обвинение и неразумна продължителност на наказателното производство обезщетението се определя глобално, но съдът е длъжен да посочи в мотивите на акта си каква част от глобално определения размер обезщетява вредите от неразумната продължителност на производството, с оглед на приетото в Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, ВКС.

В процесния случай такава диференциация липсва в обжалваното решение, а правилната правна квалификация на предявения иск е чл.2, ал.1, т.3 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, относно приложението на императивна материалноправна норма.

Във въззивната жалба също така е посочено, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че не през цялото време от повдигане на обвинение на 5

24.06.2018 г. до постановяване на прекратяване на наказателното производство от ОП Н. Н. се е намирал в процесуално качество на обвиняем или подсъдим, касае се за период от време, през който наказателното производство е било спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 НПК, тъй като за същото деяние, квалифицирано като престъпление, е налице приключило административно наказателно производство, а именно за времето от 29.11.2021 г., когато във ВТАС по ВНОХД № 287/2021 г. е проведено с.з., приключило с определение за спиране на наказателното производство до възобновяване на същото с определение на ВТАС от 23.06.2022 г., т.е. касае се за продължителни периоди в съдебната фаза на процеса, през който делото е било разглеждано или спряно, за които прокуратурата няма как да носи отговорност.

Горепосочената разпоредба на чл.25, ал.1, т.5 от НПК предвижда, че наказателното производство се спира, когато за същото деяние, което е престъпление, е приключило административно наказателно производство.

Този период правилно е включен в общата продължителност на наказателното производство.

Производството по НОХД № 26/2020 г. по описа на ПлОС е било образувано по внесен обвинителен акт срещу Н. Н. за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2ро от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, т.е. обвинението е за тежко престъпление.

Производството по делото е приключило с оправдателна присъда, но във връзка с протест на ПлОП е било образувано ВНОХД № 287/2021 г. по описа на ВТАС, в рамките на което за горепосочения период от време производството по делото е било спряно.