Решение № 3940 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3940 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20261100505641 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. В. Б. срещу действия на частен съдебен изпълнител М.П., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело №20238510401629 по описа на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение от 19,03,2026год., както и срещу постановление за разноски от 17,03,2026год., в частта с която е начислена такса в размер на 18,40евро /2бр. по т.9 от ТТР към ЗЧСИ/;

Поддържа се, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В производството по изпълнително дело №1629/2023 г. е извършено едно единствено изпълнително действие налагане на запор на пенсията на жалбоподателката на 23.05.2023г. На 03.04.2024г. е изготвено запорно съобщение по микросметка на длъжник а предлагана от „Изипей”АД.

Последвалите запорни съобщения не са изпратени и не са получени от лицата, за които са предназначени, а запорът се счита наложен от деня на връчване на запорното съобщение на третото задължено лице. С оглед настъпилата перемпция, длъжникът не дължи никакви разходи по изп. дело. Наред с това длъжникът не може да носи отговорност за разноски за изпълнителни способи, насочени към имущество, което не съществува в неговия патримониум към момента на изпълнението. В случайте на налагане на запор в банка, в която длъжникът няма сметки, разноските остават за сметка на взискателя. Обосновава извод, че неправилно съдебният изпълнител е приел за събиране от длъжника разноски за налагане на два броя запори, всеки в размер на 9,20 евро или общо - 18,40 евро.

1

Съобразно изложеното моли да бъде отменено разпореждане, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело и постановление за разноски изх. № 28032/17.03.2026 г.

Взискателят- „Еос матрикс„ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК излага съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.П. излага становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435, ал.2, т.6 и т.7 от ГПК и в законоустановения срок по реда на чл.436 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Видно от преписката по делото, изпълнително дело №20238510401629 е образувано по молба на „Еос матрикс“ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.05.2021г. от СРС, по гр. дело № 64519 от 2020 г. на СРС, по силата на който длъжникът З. В. Б. е осъдена да заплати парично задължение.

На дата 05.05.2023г. по молба от „Еос матрикс“ЕООД е образувано изпълнително дело за събиране на вземането въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05,05,2023г.

С разпореждане от 09,05,2023год. е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия при спазване на чл.446 от ГПК, връчено на 18,05,2023год.

С молба от 20.02.2024го д . взискателят е депозирал молба за посочване на изпълнителен способ за извършване на справки за имущество на длъжника.

С молба от 11,12,2024год. взискателят отново е поискал извършване на справки за банкови сметки и сейфове с цел налагане на запор.

С молба от 21,02,2025год. е поискано налагане на запор върху вземания на длъжника в Уникредит Булбанк АД;

С разпореждане от 03,04,2024год. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“АД, връчено на 05,04,2024год.

С молба от 17,10,2025год. взискателят –„Еос матрикс“ЕООД е заявил извършване на справки и налагане на запор върху установено имущество на длъжника.

Съобщение за образуваното изпълнително дело е връчено на длъжника, чрез адв. К.Т. на 17,03,2026год. с отбелязване на адресата при получаване, че изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, т.8 от ГПК.

С постановление за разноски от 17,03,2026год. ЧСИ е приел разноски за длъжника на осн.чл.79, ал.1 от ГПК, като на осн.т.9 от ТТР към ЗЧСИ е начислил 3 броя такси, всяка от които в размер на 9,20евро;

След връчване на съобщението до длъжника ЧСИ е постановил отказ за прекратяване, обективиран в съобщение от 19,03,2026год., тъй като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Основание за прекратяване на производството са хипотезите предвидени в чл.433, ал.1, т.1 –т.8 от ГПК. Видно от преписката по изпълнителното дело към 17,03,2026год., когато длъжникът е уведомен за инициираното изпълнение не е налице хипотезата на 2 чл.433, т.8 от ГПК взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, в който случай е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право. Приложените доказателства сочат, че регулярно са депозирани искания поддържащи висящността на делото, последното от които на 17,10,2025год. Следва да се отграничат действията по инициатива на взискателя -лично или по възлагане, чрез ЧСИ поддържащи висящността на производството и изпълнителните действия, които прекъсват давността относно вземането на кредитора.

Съобразно изложеното жалбата е неоснователна.

По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

На осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар. От това правило са налице изключения, едно от които касае разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени (чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК). Следователно целта на законодателя е длъжникът да дължи разноски само за способи, които са приложени или необходими за събиране на вземането. В конкретната хипотеза видно от отговора на НОИ запорът не е изпълнен поради ограничение на чл.446 от ГПК, а не поради непризнаване на дълга. Видно от извършената от ЧСИ справка в регистъра на банковите сметки и сейфове на ФЛ/ЮЛ се установява, че длъжникът е титуляр на сметка в „Изипей“АД, а отговор на съобщението за запор не е върнат до ЧСИ към момента. Няма данни по изпълнителното дело да е извършено плащане на дълга, след което да са прилагани изпълнителни способи, които не са необходими;

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №30483/30,03,2026год. по описа на ЧСИ,/ вх.№ 72908/29,05,2026год. по описа на СГС/ депозирана от З. В. Б. срещу действия на частен съдебен изпълнител М.П.- постановен отказ от 19,03,2026год. за прекратяване на изпълнително дело №20238510401629 по описа на ЧСИ М.П., както и начислена такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 18,40евро като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4