Определение № 22346 от 01.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54141/2021
- Вид
- Определение № 22346
- Подписан
- 01.09.2022
- В сила
- 01.09.2022
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22346 гр. София, 01.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110154141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 364,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 343,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.01.2021 г.; 31,76 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., както и 5,26 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 2786/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г.
Ищецът „Т.С. ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника АНГ. АТ. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Константин Иречек“ № 22, вх. Б, ет. 7, ап. 41, с аб. № 91043, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът АНГ. АТ. П., чрез назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Е.П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва П. да е абонат на „Т.С. ЕАД, доколкото не е подписал протокола, 1 включващ списъка на етажните собственици, където срещу апартамент № 41 се е подписало трето за спора лице – АНГ. АТ. П.. Оспорва относимостта на протокола от 27.06.2021 г., тъй като не става ясно за коя етажна собственост се отнася, доколкото е представена само първата страница от него, а освен това както той, така и списъкът към него не са нотариално заверени. Оспорва договор № 429/12.09.2001 г. да го обвързва, тъй като не става ясно кой го е подписал от името на етажната собственост, респ. подписалото го лице да е бил упълномощено за това от нея. Позовава се на отразено в него удостоверяване, че абонатни номера 27 и 41 и гаражи с номера 5 и 14 са с пломбирани радиатори и не ползват отопление, поради което оспорва ответникът да се явява ползвател на топлинна енергия. Оспорва да е налице валидно взето решение от етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на ищеца, както и за сключване на договор с топлинния счетоводител. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че не е отправял искане до ищеца за доставянето на топлинна енергия, поради което не дължи заплащането на същата, като в тази връзка се позовава на чл. 62 ЗЗП, който се явява специален и се прилага с предимство пред чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихва за периода от 01.05.2017 г. до 18.01.2018 г. Твърди, че в общата фактура от м. юли 2017 г. включва стари задължения, които са погасени по давност. Общият размер на погасените по давност суми изчислява на 781,55 лв. Оспорва и претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, която също счита, че е обхваната от изтекла погасителна давност. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба разпечатки, тъй като нямат характер на документ.
Оспорва представителната власт на лицето, подписало заявлението по чл. 410 ГПК от името на заявителя – ищец. Оспорва да са му връчени извлечения от сметки, за които се твърди, че са му представени като приложения към исковата молба. Оспорва наличието на валидно действащ договор с топлинния счетоводител, поради което счита, че данните от извършения отчет изхождат от неоторизирано дружество. Оспорва да е доказано публикуваните на общите условия на ищеца, респ. същите да са влезли в сила, поради което счита, че не го обвързват. Оспорва размера на твърдяното количество топлинна енергия, както и същата да е била реално потребена. Оспорва и размера на претендираните суми. Оспорва да е поставен в забава, тъй като не е доказано публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача. Оспорва, че сумите са били изчислени на база реален отчет, както и съответствието на измервателните уреди със законовите изисквания, поради което направените с тях измервания не са достоверни. Оспорва общият топломер да е преминал необходимата технологична проверка, поради което същият не представлява годен измервателен уред. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Моли за увеличаване на определения депозит за особен представител, доколкото предмет на разглеждане са 4 самостоятелни претенции, за които счита, че се дължи отделно възнаграждение.
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовности, доколкото всяка една от отделните претенции е надлежно индивидуализирана по размер и период, за който се отнасят, като липсата на посочване относно конкретните фактури, отнасящи се за исковия период, не прави същата нередовна.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с 2 което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания в случаи, че твърди това, за което не сочи доказателства. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
2 ) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга на падежа в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.
В случая, не следва да се отдели за безспорно обстоятелството, че дължимите суми за топлинна енергия подлежат на заплащане в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, както се претендира от ответника с отговора на исковата молба, тъй като се касае за правен въпрос, а не за факт от обективната действителност.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Б.Б.“ ООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Преценката относно наличието на предпоставките за допускане на искането се прави въз основа на изложените от отправилата го страна твърдения. В случая, релевираните от ищеца такива обосновават правния му интерес от исканото привличане, а фактът дали посоченото дружество действително е извършвало дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост въз основа на валидно сключен и действащ договор подлежи на изследване по същество на спора.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на спора. На ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи четливо копие на находящия се на л. 21 от делото списък на етажните собственици, доколкото представеното копие не е коректно копирано така, че да се извлича цялото съдържание на преписа. Доказателствените искания на ответника по реда на чл. 183 ГПК следва да се оставят без уважение. Целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения препис. При липсата на такива твърдения отправянето на искане по реда на чл. 183 ГПК се явява релевирано без връзка с посочените от насрещната страна обстоятелства и оспорвания. В случая, по делото ответникът не е навел твърдения, че преписите не съответстват на оригинала, нито че въобще няма оригинал, поради което доказателственото искане за задължаване на ищеца да представи оригиналите на фактури, всички представени към исковата молба писмени доказателства, както в т. ч. и изрично изброените от него в отговора на исковата молба: 1/ протокол от общо събрание на ЕС от 27.06.2001 г., 2/ методика за дялово разпределение на ФДР 3/ договор, сключен между ищеца и ФДР и 4/ списък на квалифициран персонал на ФДР следва бъде отхвърлено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице – помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода. Ето защо искането на ищеца по чл.
3
190 ГПК следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
За ответника липсва правен интерес от оспорване на представителната власт на лицето, посочено като пълномощник на заявителя в подаденото от негово име заявление по чл. 410 ГПК, тъй като такъв интерес би имала само представляваната страна, а в случая от страна на „Т.С. ЕАД не се излагат такива възражения.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 2786/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По искането на адв. П. за увеличение на възнаграждението за особен представител:
Разпечатката съдържа 26 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/827113e9-9f86-428d-a831-d8500df7d8af