Решение № 483 от 01.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20215300501847 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на В. Р. С. /с предишно собствено име Г/, с ЕГН **********, против решение № 261648 от 07.06.2021 г., постановено по гр. дело № 13213/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с-в, с което на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие - физическо и психическо по отношение на Г. С. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН е отстранена от съвместно обитавания имот, с адрес - *** за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението и на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН е осъдена да заплати глоба в размер на 200 лв. Жалбоподателката поддържа, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поддържа, че не е извършвала твърдяните актове на домашно насилие и иска отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което молбата за защита да се отхвърли.

Въззиваемите страни Г.Д. и Я.Д. оспорват възивната жалба като неоснователна.

1

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано въз основа на молба от Г. С. Д. и Я. И. Д. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с която се излагат твърдения, че спрямо тях от страна на ответницата по молбата Г. /В./ Р. С. – тяхна внучка, са осъществени актове на домашно насилие - физическо и психическо, както следва: на 18.09.2020 г. ответницата ги обиждала и кълняла, казала им : „да пукнете“, „бял свят няма да ви дам да видите“, „ще ви уморя, но от къщата няма да изляза“, както и че е започнала да бие молителя Я.Д., като го удряла с ръце, където намери – по главата, лицето, очите, гърдите, отправяла му е обидни думи, като го е наричала простак“, „идиот“, „некадърник“.

Ответницата Г. /В./ Р.С. е оспорила молбата за защита с възражението, че не е извършвала актове на насилие срещу молителите. Поддържа, че причина за образуване на производството е желанието на молителите да я отстранят от имота.

Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в едномесечния срок от извършване на актовете на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл.

2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който „домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка…”.

Не е спорно по делото, че молителите са баба и дядо на ответницата по молбата, а тя е тяхна внучка, както и че страните обитават две отдени сгради, построени в едно и също дворно място в ***.

Молителите са представили декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която са декларирали извършването спрямо тях от страна на ответницата по молбата на актове на домашно насилие на датата и по начина, описани в молбата.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за установяване на твърденията в молбата за извършено домашно насилие, според нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се опровергае от ответника с всички допустими доказателствени средства.

Видно от НА №72/29.12.2009 г., молители са носители на вещно право на ползване върху масивна жилищна града с площ от 86 кв.м., построена в 2 дворно място в ***. С решение от 07.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2338/2019 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение от 29.09.2020 г. на ПОС по в.гр.д.№ 1103/2020 г., без данни за влизането му в сила, Д.С., за която не се спори, че е майка на ответницата по молбата, е осъдена да предаде на Г. С. Д. и Я. И. Д. като притежатели на вещно право на ползване жилищната сграда, с площ от 86 кв.м., построена в дворно място в ***.

По делото няма спор, че страните са със силно влошени отношения именно поради ползването на този имот, в който са живяли както молителите, така и дъщеря им Д.С. и ответницата по молбата Г. /В./ С..

Установява се от показанията на свидетелката Е.М., разпитана пред районния съд, че след като Д. изгонила молителите от къщата, Г. и Я.Д.и заживяли в гаража, намиращ се в същия двор. В къщата в момента живееела Г.. Всички минавали през един вход, на три-четири метра били раздалечени входовете им. Свидетелката сочи, че Г. страда от психично заболяване, от което става агресивна. През месец септември на 2020 г. Г.Д. се обадила на свидетелката и я повикала да отиде при нея. Като отишла, преди да влезе чула викове, а след това видяла как ответницата удря дядо си Я.. Удряла го с юмруци и ритници по краката, а когато видяла свидетелката, ответницата избягала и се скрила. Свидетелката сочи, че на другия ден видяла Д., майката на Г. и ответницата да излизат от къщата с по две чанти багаж, а бащата на Г. ги чакал с колата.

По делото пред РС са снети и записи от подадени от молителката сигнали на „Национална система 112“ на 18.09.2020 г., които потвърждават казаното от свидетелката.

Разпитаният от ответницата свидетел Р. С., неин баща, който не е бил очевидец на станалото на 18.09.2020 г., не установява факти в обратната насока на вече установените въз основа на подадената от молителителите декларации и обсъдените гласни доказателства и аудиозаписи.

С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за защита е основателна и доказана. Въззивният съд приема, че взетите от районния съд мерки на защита по чл.5, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДН по отношение на ответницата - същата да бъде задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите и да бъде отстранена от имота, в който живеят и молителите, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение са адекватни на интензитета на установеното домашно насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер от 200 лв.

По изложените съображения съдът намира решението на районния съд за правилно, поради което същото ще се потвърди.

3

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261648 от 07.06.2021 г., постановено по гр. дело № 13213/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. С-в.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4