Решение № 1780 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1780 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330116067 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. И. Н., чрез пълномощник юрисконсулт А. Г., против Д. Д. А., ЕГН: **********, от град П., бул.

„**********” № *****, ет. ****, ап. ****, с искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ****** г. на ПРС, **** гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г., суми, както следва: сумата от 950 лева- главница по договор за кредит от разстояние № ************** г., договорна лихва в размер на 254, 10 лева за периода ********** г.- ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- ********* г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за кредит от разстояние № *********** г., като сключването се извършвало на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт*********** Там били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от страна на клиента на полето „съгласен съм с общите условия“, се получавал е- мейл с преддоговорна информация за условията на договора, ведно с име и парола на потребителя. След това се провеждал и телефонен разговор с него за потвърждаване на волята му да сключи договора за кредит. На лицето бил отпуснат заем от 1 000 лева, който бил преведен на каса на „Изи пей“ АД. Заемът трябвало да се плати на 20 броя ежемесечни вноски, всяка от по 50 лева, за периода ********** г.- ********** г., като по договора били постъпили 1 плащания в общ размер на 177, 50 лева, разпределени, както следва: 50 лева- главница, 33 левадоговорна лихва и 94, 50 лева- неустойка. На лицето е изпратен имейл на ********** г., с който е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Лихвеният процент по договора бил фиксиран на 40, 15 %, като лихвата за периода *********** г.- ********* г. била 254, 10 лева. Тъй като сумите по кредита не били върнати, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № ********** г. на ПРС, **********. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се предявявал и настоящият установителен иск. Претендират се разноските в настоящия процес и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по месторабота чрез работодателя му – Община П., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново чрез работодателя.

В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на *********г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договор за кредит, общи условия, разпечатка от регистрация в сайта и искане за отпускане на заем от ответника, одобрението на заема, погасителен план, справка за задължения, няколко уведомления за просрочие, копие от лична карта на ответника, данни за транзакциите, справка от изизпей за преведена на ответника сума, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № *********** г. по описа на ПРС, *******. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца главницата и лихвите по заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите възлизат на 27, 08 лева (двадесет и седем лева и осем стотинки) – държавна такса и 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е 2 продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 72, 92 лева (седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки) – довнесена държавна такса, и 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. И. Н., чрез пълномощник юрисконсулт А. Г. , от една страна, и Д.

Д. А., ЕГН: **********, от град П., бул. „*********” № ****, ет. ****, ап. **** – от друга, че Д.

Д. А., ЕГН: ********** дължи на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810 следните суми: сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева) - главница по договор за кредит от разстояние № *********** г., договорна лихва в размер на 254, 10 лева (двеста петдесет и четири лева и десет стотинки) за периода ********* г.- ********* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *********** г. до окончателното й погасяване, за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ********** г., постановена по ч. гр. дело № ********* г. по описа на РС - П., ****** гр. състав.

ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН: **********, от град П., бул. „**********” № ****, ет. ****, ап. *** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. И. Н., чрез пълномощник юрисконсулт А. Г. разноските по делото, както следва: сумата от 27, 08 лева (двадесет и седем лева и осем стотинки) –- държавна такса в заповедното производство, сумата 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 72, 92 лева (седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки) - държавна такса в исковото производство, и сумата от 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ********** г. по описа на РС П., ********. състав да се изпрати на ПРС, ******. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3