Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 22.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 621/2023
Вид
Решение № 34
Подписан
22.01.2024
В сила
21.01.2024
Състав
Станислав Стефански, Димо Колев, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • член 280, алинея 3, точка 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500621 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258 срещу решение № 58 от 02.05.2023г., постановено по гр.д. № 20224150100598 по описа за 2022 година на Районен съд – С., с което съдът е отхвърлил предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК: 103533691, със седалище гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, срещу Ю. Ж. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „***“, № ***, с който търговското дружество иска да бъде установено по отношение на физическото лице, че същото му дължи следните суми: 1 649 (хиляда 1 шестстотин четиридесет и девет) лева и 69 ст., представляваща главница, 29 (двадесет и девет) лева и 21 ст. – лихва от 7.02.2022г. до 13.05.2022г., със законна лихва върху главницата от 27.05.2022г. до изплащане на сумата; сумата от 83 (осемдесет и три) лева и 58 ст. – разноски в заповедното производство, от които: 33 (тридесет и три) лева и 58 ст. – за държавна такса и 50 (петдесет) лева – за ЮК-възнаграждение, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение № ***/30.05.2022г. по ч. гр. д. № ***/2022г. на С. районен съд, като неоснователен и недоказан.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Ю. Ж. Д. е била клиент на „Енерго Про Продажби“ АД с кл. № ***, за доставяне на ел. енергия в обект с аб. № ***, находящ се в гр. С., ул. „***“ № ***. За задължения за консумирана ел. енергия в процесния имот за периода от 03.12.2021 г. до 02.04.2022 г. са издадени следните фактури: Фактура № 0318230428 от 17.01.2022 г. с падеж 07.02.2022 г., Фактура № 0319379964 от 15.02.2022 г. с падеж 07.03.2022 г., Фактура № 0320528836 от 15.03.2022 г. с падеж 05.04.2022 г., Фактура № 0321683850 от 15.04.2022 г. с падеж 05.05.2022 г. в общ размер на 1 678.90 лв., от която 1 649.69 лв. за главница и 29.21 лв. за законна лихва. По искане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/ 2

30.05.2022 г. по ч.гр.д. ***/2022 г. на СвРС.

С отговора на исковата молба е представено заверено копие от справка от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания № ***/07.03.2023 г. за Ю. Ж. Д. за периода от 01.01.2000 г. до 07.03.2023 г., която удостоверява, че имотът до който е доставяна ел. енергия, – обект с аб. № ***, находящ се в гр. С., ул. „***“ № ***, не е собственост на ответника. По силата на договор за покупко-продажба от 06.12.2021 г. ответницата е прехвърлила процесния недвижим имот на Д. П. М..

Ю. Ж. Д. носи доказателствена тежест, за да установи възражението си срещу иска: че се е разпоредила с процесния имот, за което същата е представила пред първата съдебна инстанция доказателства.

От представената справка от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания е видно, че имотът, представляващ обект на потребление, е продаден на 06.12.2021г. от Ю. Ж. Д. на Д. П. М., т. е. Д. не е негов собственик, нито пък има данни същата да е негов ползвател.

Следователно, считано от 06.12.2021г., собственик на имота не е Ю. Ж. Д., нито пък тя е негово ползвател, тъй като по делото липсват данни за това, а съдът следва да приеме за ненастъпило всяко обстоятелство, което не е било надлежно доказано (арг. от 154, ал. 1 ГПК).

Приложените по делото писмени доказателства – извлечения и фактури представляват частни свидетелстващи документи и са без доказателствена стойност. Същите установяват, че ищцовото дружество е начислило суми за ел. енергия. Но кого е доставена, въз основа на какъв договор и на какво основание, остава недоказано от страна на ищцовото дружество, което носи доказателствена тежест за тези факти.

Претенцията за заплащане на доставена и на консумирана ел. енергия в имота на ул. „***“ № *** е за периода от м. декеквмри 2021 г. до м. април 2022 г., който период е след 06.12.2021 г., на която дата собственик на имота е трето за делото лице, а не ответникът.

Предвид гореизложеното районният съд правилно е приел, че по делото не се установява съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД град Варна срещу ответника Ю. Ж. Д. за сумата в размер на 1 649.69лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена и на консумирана ел. енергия за периода от 03.12.2021г. до 3

02.04.2022г. в обект находящ се в гр.С., „***“, № ***, поради което искът се явява недоказан и правилно е отхвърлен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите в решението на първоинсанцонния съд.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 02.05.2023г. постановено по гр.д. № 20224150100598 по описа за 2022 година на Районен съд – С..

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4