Решение № 2143 от 29.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2143 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110109447 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „*” ЕООД, ЕИК * срещу И. К. К., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1./ сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ – заета сума по договор за потребителски кредит № * от 10.03.2020 г., сключен между И. К. К. и „*“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „*“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2025 г., до окончателното погасяване на вземането;

2./ сумата от 137.14 лева /сто тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ – договорна лихва за периода от 10.03.2020 г. до 10.03.2021 г.;

3./ сумата от 185.14 лева /сто осемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 10.03.2021 г. до 28.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1884/31.03.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4015 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № * сключен между ответника и „*“ ООД на 10.03.2020 г. при спазване на изискванията на специалния закон ЗПФУР, въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 500.00 лева, представляваща заета сума. Сумата била усвоена на 10.03.2020 г. чрез Изи пей. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 10.03.2021 г. на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка по 109.00 лева, съгласно погасителен план, 1 неразделна част от договора.

Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал на 40.05% при ГПР 47.89%.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи.

Сочи се, че на 13.01.2022 г. между ищеца и „*“ ООД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на съобщение на посочения от него имейл адрес.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва сключването на процесния договор за кредит при спазване на изискванията на ЗЕЕУУ и ЗПФУР и усвояването на главницата; оспорва дължимостта на претендираните суми както по основание, така и по размер и моли исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва се и уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца от страна на кредитодателя, поради което се твърди, че частното правоприемство е непротивопоставимо спрямо длъжника.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 14.04.2026 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. Ц. А., чрез която поддържа писмения отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване 1 . / наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „*“ ЕООД учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 10.03.2020 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 500,00 лева;

2./ изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума от страна на „*“ ЕООД;

3 . / уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; 4 . / изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; 5./ размера на предявените граждански притезания, както и 6./ че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия от 13.01.2022 г., за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен, вкл. и 7./ че вземанията са предмет на издадена в негова полза заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4015 по описа за 2025 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете си за установяване съществуването н а вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

2

От приобщения договор за потребителски креди № * от 10.03.2020 г. се установява по несъмнен начин, че между ответника и „*“ ООД е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Договореният срок за връщане на заетата сума е 12 месеца, при краен падеж 10.03.2021 г. Уговореният лихвен процент по кредита е 40,05%, а ГПР – 47,89%. Уговорената погасителна вноска е 109.00 лева, която съгласно приложения погасителен план е отнесена за погасяване на вземането за главница, договорна лихва и неустойка. Общият размер на всички плащания е 1308,00 лева.

Видно е от представената разписка за извършено плащане от 10.03.2020 г. /л. 7/, заетата сума е усвоена от ответника.

Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се е задължил в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като страните са договорили неустойка в чл. 6.1 от договора при неизпълнение на задължението за обезпечаване на заетата сума, чийто размер възлзиа на 670,86 лева.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „*“ ООДД като цедент и „*“ ЕООД като цесионер. Съгласно представеното по делото на л. 15 пълномощно, цедентът овластява цесионера да уведоми длъжниците за правопрехвърлителната сделка. Представено е и увеодмление за цесия, изходящо от ищеца, адресирано до ответника.

Представено по делото е и Приложение № 1 към процесния рамков договор за цедиране на задължения /л. 33/, от който е видно, че задължението на ответницата част от рамковия договор.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно преценява съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания, независимо от възраженията на ответника, доколкото последният е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.

Главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Съдът счита, че в случая възнаграждението за поръчителство е предвидено за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане /арг. от погасителния план/, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на начисляването му.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 10 от ЗПК и заобикаляне императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която според погасителния план и чл. 6.2 от договора възлиза на 670,86 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

3

В случая се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 47.89% и възлиза на над 100%. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с неустойката в полза на кредитодателя, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите. От съществено значение е и фактът, че размерът на самата неустойка в полза на кредитодателя /670,86 лева/ е с 1/3 над този на отпуснатия кредит /500,00 лева/.

Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.