Решение № 359 от 13.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 483/2026
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Силвия Пантелеева, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. Велико Търново, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Пантелеева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500483 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от П. С., в качеството й на майка и законен представител на С. Б. и В.а Б.а, чрез адв. М.
Б., въззивна жалба против Решение № 271/26.02.2026 г. по гр.д. 2697/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Б. не дължи на малолетното дете С. В.ов Б. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П. С. С. сумата от 2440,02 лв., представляваща главници за издръжка за минал период и лихви към 31.08.2023 г. по изп.дело № 789/18 г. по описа на ЧСИ С.Косева, като искът е оставен без разглеждане за разликата до пълния предявен размер от 2442,95, като процесуално недопустим, с оглед влязло в сила решение № 1026 от 9.7.2024 г. по гр.д.№ 2679/2023 г. на ВТРС.
С решението е прието за установено, че по предявения иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Б. не дължи на малолетното 1 дете В.а В.ова Б.а с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител П. С. С. с ЕГН ********** сумата от 132,05 лв., дължими главници за издръжка, лихви и неолихвяеми вземания към 31.08.2023 г. по изп.дело № 1225/22 г. по описа на ЧСИ С.Косева, като искът, до пълния предявен размер от общо 2209,16 лв., е отхвърлен /за разликата от 200 лв. главница като неоснователен, а за разликата от 1877,11 лв. е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, с оглед влязлото в сила решение № 1026 от 9.7.2024 г. по гр.д.№ 2679/2023 г. на ВТРС/.
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на решението в частта, в която предявените искове са били частично уважени. Заема становище за недопустимост на решението в обжалваната част поради липса на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземания по издадени изпълнителни листи поради частично прекратяване на производството по изп. дело № 789/2018 г. Излага подробни аргументи във връзка с това, че по изпълнителното дело дългът е бил преизчислен от съдебни изпълнител и съответно делото е частично прекратено, поради което и в тежест на ищеца не е съществувало задължение в размер на 2440,02 лв. и за него липсва правен интерес от предявените искове.
В случай, че искът бъде приет за допустим, моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон. Счита, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че с Постановление от 10.11.2023 г. на ПЧСИ Широкова е било прекратено принудителното изпълнение по отношение на начислените законни лихви за забава върху просрочените главници по изп. дело. № 789/2018 г. и дългът е бил преизчислен, съответно намира, че съдът е следвало да отхвърли предявените искове. Моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено като недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отменено и предявените искове отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Посочва, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Излага доводи, че към датата на депозиране на исковата молба цитираното от въззивника 2 постановление за частично прекратяване не е било постановено, като счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, независимо от постановеното частично прекратяване по изпълнителното производство. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
По делото е депозирана и жалба от В. Б., чрез адв. А. Д., против Решение № 271/26.02.2026 г. по гр.д. 2697/2023 г. на Районен съд – Велико Търново в частта, в която предявеният иск е оставен без разглеждане като недопустим за разликата от 1 877,11 лв. Счита, че е налице различие в пасивно легитимираните лица в диспозитива на обжалваното решение и предходно съдебно решение, за което е прието, че е влязло в сила, като съдът е отхвърлил иска за недължимост към П. С. /действаща като майка и законен представител на двете деца/, а в другия случай – само към В.а Б.а, действаща чрез П. С.. В тази връзка счита, че предявените искове са допустими. Твърди, че с Решение № 161/25.03.2025 г. по в.гр.д. № 947/2024 г. на ВТОС, съдът е обезсилил като недопустимо Решение № 1026/09.07.2024 г. по гр.д. № 2679/2023 г. на ВТРС в обжалваната част и е върнал делото за процедура по чл. 129, ал. 1 ГПК с указания към първоинстанционнния съд. Посочва, че първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и са дадени указания, като след направено уточнение на исковата молба счита, че са наведени допълнителни основания, които не са били предмет на разглеждане при постановяване на решение по гр.д. № 2679/2023 г. на ВТРС. Посочва, че към момента на постановяване на това решение исковата молба е била нередовна. Намира, че липсва идентитет в диспозитива на двете решения по отношение пасивната легитимация на ответниците в процеса. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и делото върнато за ново разглеждане.
Постъпил е отговор на жалбата от насрещната страна, с която се заема становище за недопусимост на същата. Посочва, че в обжалваната част решението има характер на определение, поради което срокът за обжалване е едноседмичен, а жалбата е депозирана 14 дни след връчване на акта, поради което е преклудирано правото на обжалване. Освен това, счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице спор между различни страни, нито на различни основания, както твърди жалбоподателя. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност – 3 да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Не се споделят изложените от ответника оплаквания, че въззивната жалба, подадена от В. Б. е просрочена, тъй като в обжалваната част решението има характер на определение. Наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни, на същото основание и при същото искане е отрицателна процесуална предпоставка /пречка/ от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно по време на цялото производство. Поради това, на основание чл. 299 ГПК дори при постановяване на съдебното решение, съдът разполага с правомощие да констатира наличие на влязло в сила съдебно решение, при което в съответната част исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане.
Освен това, в първоинстанционното решение е указано на страните, че решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, поради което независимо дали в тези части решението формално има характер на определение, по арг. от чл. 62, ал. 3 ГПК следва да бъде прието, че жалбата е подадена в срок.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че липсва правен интерес по отношение на предявения иск по чл.
439 ГПК, тъй като с постановление на съдебния изпълнител, делото е било частично прекратено и в тази част решението е недопустимо. Правен интерес 4 от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство.
Частичното прекратяване на изпълнителното производство не е свързано с отказ от права, нито лишава длъжника от правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на определени суми по вече образувано изпълнително дело. В основанието на предявения иск ищецът се позовава на недължимост на процесните вземания от една страна поради тяхното заплащане и погасяване на дълга, а от друга – поради изтичане на погасителна давност по отношение на тях. С оглед изложеното, дори всички вземания по изпълнителното дело да се погасени от длъжника и по отношение на тях изпълнителното дело да е прекратено, длъжникът има правен интерес да установи, че същите са погасени по давност преди постановлението за прекратяване, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Освен това, за длъжника е налице правен интерес да установи тази недължимост, тъй като за него е възможно да възникнат допълнителни права, свързани с начислени по делото такси и разноски, макар по отношение на дадени вземания да е налице прекратяване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК, поради което първоинстанционното решение е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване в посочените части.
Поради необжалване на първоинстанционното съдебно решение същото е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка в частта, в която предявеният от В. Б. иск с правно основание чл. 439, вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, против малолетното дете С. В.ов Б., действащ чрез своята майка и законен представител, е оставен без разглеждане за разликата от 2440,02 лв. до пълния предявен размер от 2442,95 лв., както и в частта, в която предявен от В. Б. иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, против малолетното дете В.а В.ова Б.а, действаща чрез своята майка и законен представител, е отхвърлен като неоснователен за сумата от 200 лв. главница по задължение за издръжка по ИД № 1225/2022г. на ЧСИ Силвия Косева.
При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема следното:
5
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът В. Е. Б. твърди, че с П. С. С. били родители на малолетните деца С. В.ов Б. и В.а В.ова Б.а. Излага, че с решение от 15.10.2015 г. по гр. дело №1649/2015 г. на ВТРС упражняването на родителските права спрямо детето С. В.ов Б. е предоставено на майката, при задължение на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 95 лв., считано от 15.10.2015 г., увеличена на 140 лева съгласно протоколно определение по гр. дело №2846/2018 г. на ВТРС. С Решение от 16.11.2018 г. по гр. дело №2846/2018 г. на ВТРС родителските права спрямо детето В.а В.ова Б.а са предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 140 лв., считано от 01.11.2018 г., заедно със законна лихва при забавено плащане, както и издръжка за минало време в размер на 600 лв. Посочва, че с Определение №574/09.03.2023 г. по гр. дело №3091/2022 г. на ВТРС е утвърдено постигнатото споразумение между родителите относно увеличаване размера на издръжката за двете деца на по 220 лева за всяко от тях, считано от 08.12.2022 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Излага, че по изпълнителен лист №984/03.07.2018 г., издаден по гр. дело №1649/2015 г. е образувано изп. дело №789/2018 г. на ЧСИ Силвия Косева, рег. №809 на КЧСИ за заплащане на издръжка за С. В.ов Б. в размер на 95 лв. на месец, считано от 15.10.2015 г., към което е присъединен изпълнителен лист № 260082/ 27.09.2022 г. относно увеличената издръжка на 140 лева. Образувано е и второ изп. дело №1225/2022 г. на ЧСИ Силвия Косева относно издръжката за В.а В.ова Б.а в размер на 140 лв. на месец, считано от 01.11.2018 г., заедно със законна лихва, както и издръжка за минал период в размер на 600 лв. по изпълнителен лист №260081/21.09.2022 г., издаден по гр. дело №2846/2018 г. на ВТРС, към което е присъединен изпълнителен лист №113/20.03.2023 г., издаден по гр.дело №3091/2022 г. на ВТРС, с който размерът на издръжката за всяко от двете деца е увеличен на 220 лв. Посочва, че с разпореждане от 13.01.2023 г. ЧСИ Силвия Косева е присъединила изп. дело №789/2018 г. към изп. дело №1225/2022 г. и че по всяко от тях е насочено принудително изпълнение срещу имуществото му за заплащане на главници за издръжка, лихви, адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, такси и разноски по изпълнителните дела.
Разпечатката съдържа 32 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/826eadf4-37b9-4337-a1ea-5c33ba570f91