Решение № 2138 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2138 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202103 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. СВ. АН., ЕГН **********, с постоянен адрес: г, против наказателно постановление № НП-130/10.11.2021 г., издадено о т Председателя на Комисията за противодействие н корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1, т.

2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева.

В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че не е било налице основание за прилагане на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че не е бил надлежно канен за съставяне на АУАН 1 по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, нарушавало неговото право да направи писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място, счита се, че наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е определил наказанието в размер, надвишаващ в пъти минимално определения в закона размер. Моли се НП да бъде отменено, респ. да се измени като се намали размерът на глобата до законоустановения минимум.

Административно-наказаното лице инициирало настоящото производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител.

Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема страна – председателя на КПКОНПИ, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт В.. В съдебно заседание излага, че счита жалбата за недопустима, като подадена след изтичане на законоустановения двуседмичен срок. В случай, че се приеме, че е подадена в срок, сочи че същата е неоснователна, като се излагат съображения в тази насока. Моли се глобата да остане в размера, в който е наложена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН .

Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.

С оглед на твърдението на жалбоподателя, че е било налице нередовно връчване на НП, съдът намира следното: чл. 58 от ЗАНН урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвено наказателно постановление, а чл. 64 от ЗАНН лимитира хипотезите, при които то влиза в сила. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно-срещу подпис, което в случая не е 2 изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП-ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Следователно, за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са налице две предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Предвидената възможност за връчване представлява санкция срещу недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса си и не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. Наказателното постановление в настоящия случай не е било редовно връчено по реда на чл.

58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. Касае се за едновременното наличие на двете предпоставки. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е бил търсен повече от два пъти за връчване на издаденото НП. Освен това изискването на закона не може да бъде изпълнено само с две изпращания на писмо, с което нарушителят се призовава за връчване на НП, особено когато това писмо не е било получено от нарушителя, видно от обратни разписки за връщане на писмото в цялост. В случай, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН административно-наказващият орган може да приложи тази разпоредба. В НП обаче не е посочено, че е приложена тази разпоредба. В хипотезата, в която нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, върху НП се посочва дата на връчване. Наказващият орган отбеляза това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. След като изтече двуседмичен срок върху НП се отбелязва, че то е влязло в сила, като се посочва и съответната дата. В настоящия случай, липсват данни както НП да 3 е било връчено чрез писмо с обратна разписка, така и да се приложена хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Процесуалният представител на административно-наказващия орган посочва,че жалбата е просрочена, но не представя никакви доказателства, за срока от който е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване. Излага се единствено твърдение за дата на връчване, което връчване не е потвърдено с никакви доказателства. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице редовно връчване на наказателното постановление. С оглед на това, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Сезиращият съда документ съдържа и изискуемите по закон реквизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.07.2021 г. в дирекция „Публичен регистър” на КПКОНПИ е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПКОНПИ да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т.

1-6, т. 9, т. 12-14 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от встъпването в длъжност. При проверката е установено, че Т.А., заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, не е подал в срок декларация по образец съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ. С писмо вх. № ЦУ01-9815/20.05.2021 г., подписано от началника на политическия кабинет на министър-председателя до КПКОНПИ, последната е информирана, че считано от 14.05.2021 г. Т.А. е назначен на длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ лицето следва да подаде декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност. Следователно, Т.А. е имал задължение да подаде декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ до 14.06.2021 г.

Административно-наказателното производство е образувано на 29.07.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № ПР-171/29.07.2021 г., от ХР. Г. Т., на длъжност „Главен специалист” в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели: М М М и Г Н Т /също служители на КПКОНПИ/, в отсъствието на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу който той е съставен, за това, че с така посочените 4 действия Т. СВ. АН. е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.

АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, на 10.09.2021 г., който го подписал. В него последният е вписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не е направил писмени възражения пред наказващия орган.

Въз основа на така съставения акт, на 10.11.2021 г. С С Ц, на длъжност „Председател“ на КПКОНПИ, издал обжалваното НП № НП-130/10.11.2021 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. С него на основание чл. 173, ал. 1 от З ПКОНПИ, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 600 лева, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелката ХР. Г. Т.

/актосъставител/.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Т.. Същите се потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Посочва нарушението, за което той е съставен и излага накратко в какво се изразява последното.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно 5 разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ и съобразно приложено заверено копие от Заповед № РД-06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ относно компетентността на актосъставителя Т.), в предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Както вече съдът посочи не е налице редовна процедура по връчването на НП, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ бива три вида и те са посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4 ЗПКОНПИ: встъпителна декларация по т. 1, ежегодна декларация по т. 2, декларация след освобождаване от публичната длъжност, която се подава двукратно - в едномесечен срок от освобождаване на длъжността по т. 3 и в едномесечен срок след изтичане на една година от подаване на декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 3 по т. 4 от ЗПКОНПИ.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ вменява в задължение декларация за имущество и интереси да се подава в едномесечен срок от заемане на висшата публична длъжност. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ конкретизира вида на декларацията, а именно за имущество и интереси.