Решение № 427 от 04.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. ХАСКОВО, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500576 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от Община ***.

С Решение № 191 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1728/2023 г. РС Димитровград е отхвърлил предявения от Д. Г. Н., ЕГН **********, срещу Община ***, БУЛСТАТ 000903533, иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Община ***,БУЛСТАТ 000903533, да заплати на Д. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 1042,00 лева, представляваща обезщетение за направени разноски, заплатени на 17.11.2023 г., във връзка с лечение на безстопанствено куче, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата Д. Н., която чрез пълномощника си адв. Ч. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът, след като е приел за безспорно установено,че намереното от ищцата Н. куче е безстопанствено, направил извода,че предявения иск е неоснователен, т.като животното било предоставено от ищцата за осиновяване, макар и не по предвидения в закона ред, което обуславяло извод за наличието на мнима гестия“. Счита този извод на съда за неправилен и неподкрепен от събраните по делото доказателства. Твърди,че е водила кореспонденция с Община *** и съответните длъжностни лица, които обаче не са 1 предприели необходимите действия за лечението на намереното безстопанствено куче.

Всички извършени от нея разходи били необходими за лечението на животното. Към момента, когато кучето било осиновено лечението му било приключило, т.е разходите, които тя е направила за лечението на кучето към датата на осиновяването са били реално направени и заплатени от нея. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Димитровград и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Община ***, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивницата не се явява. Поддържа подадената въззивна жалба - писмена молба вх. № 9277/01.10.2024 г., подадена от адв. Ч.. Претендира разноски за двете производства.

В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител. Оспорва въззивната жалба – писмена молба вх. № 9182/30.09.2024 г., подадена от юрк. И.. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 150 лв. – юрк.възнаграждение за въззивната инстанция.

Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 61 ал.1 от ЗЗД, предявен от Д. Г. Н. от гр. *** против Община ***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което е отхвърли същия. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

Между страните няма спор, че ответникът Община *** е сред органите по чл.16 от ЗЗЖ, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на намерено болно или наранено животно , както и относно това,че ищцата Н. е намерила безстопанствено куче и е предприела неговото лечение, т.е предприела е чужда работа. Не се спори и относно размера на заплатените от нея разходи за лечение на 2 намереното животно. Спорен е въпросът дали са налице основания за ангажиране отговорността на Община *** за проведеното лечение на пострадалото животно и доколко работата е водена в чужд интерес.

За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че ищцата не е действала с намерение да обслужи чужд интерес, а е била подтикната от собствени си морални възгледи, които според решаващият съд, следва да бъдат оценени като достоен пример за активно гражданско поведение, но не могат да бъдат подведени под фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие. Приел е още, че предоставянето от страна на ищцата на животното за осиновяване , обуславя извод за наличие на мнина гестия, при която едно лице, знаейки,че работата е чужда я предприема и води в своя полза и при която това лице няма право на обратен гестационен иск срещу страната, като открита остава евентуалната възможност за уреждане на спорните правоотношения по правилата на неоснователното обогатяване. Тези изводи на съда са правилни и както по-горе се посочи,се споделят от настоящата съдебна инстанция.

В случая не се касае за оказана спешна и неотложна ветеринарномедицинска дейност. Видно от показанията на св. П. е ,че кучето не е било оставено на лечение по желание на собственика, ищцата Н., която го е водела ежедневно на терапия. Няма ангажирани доказателства, установяващи,че състоянието на намереното животно към момента на прегледа е било животозастрашаващо, а единствено и само въз основа на показанията на св. П. не би могъл да се обоснове този извод, още повече, че при едно състояние застрашаващо живота на кучето то логично и необходимо е било провеждането на стационарно лечение. Видно от приложената по делото епикриза, е назначена общоукрепваща флуидна терапия , целяща стабилизиране и извеждане на животното от състояние на остро изтощение и дехидратация, което състояние е след преболедувана инфекция на Г. и настъпили вторични увреждания. Проведеното по-нататък лечение е изцяло по избор на ищцата, която и в един по-късен момент се е разпоредила с намереното куче, което е било дадено за осиновяване. Ето защо не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника. Дори да се приеме,че първоначално предприетите действия от страна на въззивницата Н. са били уместни и необходими за запазване живота и здравето на пострадалото животно, то по нататъшните й действия са предприети от нея като собственик на животното и като такава тя се е разпоредила с него. Ето защо сторените от нея разходи за лечение на животното не следва да бъдат възложени в тежест на ответника – Община ***.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191 от 30.05.2024 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1728/2023 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр. Асеновград, ул. „ Изложение“ № 17, адв. Л. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Община ***, БУЛСТАТ 000903533, гр. *** 3 сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4