Определение № 3240 от 04.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3240 гр. София, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502694 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на И. Н. Н. срещу Определение рег. № 15409/14.08.2025 г. по т.д. № 20241100114463 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д. № 1788/2020 г. по описа на СГС, І ГО, 12 състав. Твърди се, че в рамките на гр.д. № 1788/2020 г. както първоинстанционният съд, така и въззивният са отказали да обсъждат действието на пълномощното по съображения, че не е предявен иск по чл. 40 ЗЗД. Застъпва теза, че искът по чл. 40 ЗЗД е преюдициален по отношение спора по гр.д № 1788/2020 г, а не е обусловен от другия спор, както е прието с обжалвания акт. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговор по частната жалба К. Н. Н. и Р. С. Г. Н., представвани от адв. Г.

Х. и адв. С. Х., я оспорват. Навежда се довод, че висящото производство с предмет действителността на сключения договор за покупко-продажба е преюдициален по отношение на спора за недействителност на основание чл.

40 ЗЗД за ½ идеална част от имота. Аргументира се с тезата, че че искът по чл.

26 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД са с идентични последици, а абсолютната нищожност изключва недействителността на сделката при условията на чл. 40 ЗЗД, а и правния интерес да бъде воден такъв иск.

1

В отговор по частната жалба И. Д. З. и Ц. С. З. я оспорват. Поддържат теза, че спорът за действителността на процесния договор за покупкопродажба на недвижим имот е от решаващо значение за правилното решаване на спора и в спряното производство.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок предвид удостоверената дата от ЕПЕП, изхожда от лице, чието право да очаква срочно разрешаване на спора по същество е ограничено, а дължимата държавна такса е внесена с оглед нормата на чл. 73, ал. 4 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от жалбоподателя срещу К. Н. Н., Р. С. Г., Ц. С. З. и И. Д. З.. Твърди се И. Н. да е син на М. В. Т., починала на ******** г. Сочи на 19.07.2018 г. чрез свой пълномощник майка му да е продала на ответника К. Н. недвижим имот, находящ се в гр. София, за сумата от 9900 лв. по време на брака му с ответницата Р. Г.-Н.. С последващ договор ответниците К. Н. и Р. Г.-Н. продали имота на ответницата Ц. С. З. по време на брака й с И. Д. З.. Твърди се между ищеца и ответниците К. Н. и Р. Г.-Н. да е висящо гр.д. № 1788/2020 г. за обявяване на първия договор за продажба за нищожен поради нарушение на добрите нрави – съществена нееквивалетнтност на насрещните престации.

Същевременно се твърди, че пълномощникът на неговата майка и приобретателят по тази сделка са се споразумели във вреда на упълномощителя и се оспорва сделката да е породила транслативен ефект.

Иска се да бъде признато за установено, че договорът е недействителен за ½ идеална част, да бъде признато право на собственост , ищеца за ½ идеална част спрямо ответниците Ц. З. и И. З. и те да бъдат осъдени да предадат владението върху тази част.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приема, висящият спор по гр.д. № 1788/2018 г. е преюдициално на предявения иск по чл. 40 ЗЗД. Застъпено е виждане, че последиците от нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД по отношение действието на сделката са едни и същи. При въведени няколко основаниея за нищожност е възможно сако ако правните последици, от които произтича недостатъка са различни.

Жалбата е основателна.

2

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът дължи да се въздържи от обсъждане на обстоятелства от значение за висящия спор, но предмет на разглеждане по същество в рамките на друго дело. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че преюдициалността предполага 1) съществуваща връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения (обхванати от силата на пресъдено нещо) и 2) висящият спор да изисква зачитането им (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГТК).

Следователно правилото на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обезпечава трайното разрешаване на повдигнатия спор, което, според нормата на чл. 297 ГПК, обвързва всеки друг съд и сезирания с обусловения спор дължи да изчака приключването на обуславящия.

Както отбелязва и първоинстанционният съд законът отчита различни хипотези на недействителност на договор за продажба – както абсолютна нищожност (чл. 26 ЗЗД), така и специфичната на относителна недействителност по чл. 40 ЗЗД. Различните пороци предполагат възможност за развитие на самостоятелни производства. Идентичната сделка обосновава връзка, с произтичаща от нея възможност ищецът (чл. 210, ал. 1 ГПК) да обедини различни по съдържанието си претенции, водещи до едни и същи правни последици, при положение че са налице и останалите процесуални предпоставки – еднакви подсъдност и вид на производството. Няма обаче пречка за предявяването им в отделни производства при все че касаят една и съща сделка и вещаят идентична правна последица. По силата на чл. 213 ГПК съдът може да обедини различните спорове в едно производство, но при съобразяване възможността пълноценно да обезпечи съвместното им разглеждане. Това е невъзможно, когато претенциите се разглеждат в различни производства, включително и оглед етапа, на който се намират отделните дела.

Макар и правната последица от нищожността да е идентична, тя следва от различни обстоятелства, обуславящи разграничени от закона пороци на една и съща сделка. Силата на пресъдено нещо визира твърдяния порок, чиято липса не изключва наличието на друг порок. При иска по чл. 40 ЗЗД предмет на изследване е укоримо поведение на участниците в сделката – съгласие между упълномощения и насрещната страна във вреда на представлявания.

Дали и доколко договорът отговаря на останалите критерии за валидно 3 обвързване остава без значение за представлявания. Дори да се приеме, че едва съществуващото правоотношение осмисля освобождаване от него по реда на чл. 40 ЗЗД, това не касае съществото на спора, а абсолютна процесуална предпоставка за развитието му – правния интерес. В случай че в рамките на друго производство бъде прогласена нищожността на атакуваната сделка по чл. 40 ЗЗД, утвърдената със сила на пресъдено нещо последица обезсмисля изследването и на други основания, които биха довели до същия правен резултат – несъществуване на правоотношение, което да произтича от сключената сделка. Понеже обаче решението по чл. 26 ЗЗД не допринася за яснота по въпрос, подлежащ на изследване по същество и във висящото производство, спор с такъв предмет не се явява преюдициален по отношение на иска по чл. 40 ЗЗД. Хипотетичната възможност да възникне процесуална пречка за разглеждане на спора не обосновава спиране на производството.

Принципът на чл. 13 ГПК определя пречките за развитие на производството като изключение, налагащо стриктното тълкуване на дефиниращите ги норми.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1 граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 15409/14.08.2025 г. по т.д. № 20241100114463 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-18 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4