Решение № 132 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000791 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 260312 от 06.07.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 254/2020 г., с което съдът е решил следното:

„ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. - А.**” ООД, ЕИК *********, искове да бъде осъдено „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати следните суми, представляващи пропуснати от „Б. - А.**” ООД ползи и претърпени вреди, поради преустановяване от „Е. Ю.” ЕАД на електрозахранването в собствения на „Б. - А.**” недвижим имот със стопанско предназначение – Д. ц. в с. Б., м.

„С.“ с ИТН № *******, а именно: сумата от 30 000 лв., предявена частично от 102 141 лв., ведно със законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща пропусната полза от „Б. - А.**”, който е бил лишен от това да реализира търговска печалба за период от девет месеца от м. юли 2019 г. – м. март 2020 г.;

1 сумата от 10 000 лв., предявена частично от 15 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. А.**” ООД и „М. **“ ЕООД, ЕИК *********, договор за покупко-продажба на дървени палета-скари от 10.04.2019 г.; сумата от 10 000 лв., предявена частично от 20 790 лв., ведно със законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. А.**” и A. Y. M. K. I. S. V. T. L. S. договор за покупко-продажба на фасониран дървени материал – греди, дъски от 25.02.2019 г.; сумата от 10 000 лв., предявена частично от 30 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 13.04.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща неустойка по сключен между „Б. А.**” и „П.“ ЕООД, ЕИК *********, договор за покупко-продажба на дървени материали – греди, дъски, летви от 30.05. 2019 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Б. - А.**” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК *********, сумата 550 лв. за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.“

Решението се обжалва от ищеца „Б. - А.**“ ООД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Исковете са по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, ищецът претендира присъждането на обезщетения за вреди – претърпяна загуба и пропуснати ползи, които според него представляват пряка и непосредствена последица от твърдяното виновно неизпълнение на ответника – на задълженията му за електроснабдяване на собствения му обект „Д. ц.“, намиращ се в местността „С.“, с. Б., които задължения – според ищеца – били поети сключения между тях Договор от 01.08.2015 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (л. 10 и сл.).

По делото няма спор, че обектът „Д. ц.“, със застроена площ от 657 кв.

2 м., се намира в дворното място от 1 775 кв. м. в местността „С.“, с. Б., сега ПИ *****.*.**. Ищецът „Б. - А.**“ ООД закупил този имот на 30.04.1998 г., чрез сделката по нот. акт № *, т. *, дело ***/**** г. (л. 31), от продавачите М.

М. Т. и съпругата му С. Ш. Т.. Според нотариалния акт, в придобивната сделка от 1998 г. купувачът „Б. - А.**“ ООД е бил представляван от управителя си А.Д. Т..

Пет години по-късно, на датата 11.11.2003 г. същият А.Д. Т., но тогава действащ като физическо лице, придобил имота по нот. акт № ***, т. ***, рег.

№ ***, дело ***/**** г. (л. 88), представляващ обект „К.“, находящ се в дворно място от 25 922 кв. м. в същата местност „С.“, с. Б., ведно с построените в него масивни и второстепенни сгради и съоръжения.

Според подробното описание в приетото в процеса и неоспорено от страните заключение по техническата експертиза на вещото лице инж. Л. К.

(л. 152 и сл.), двата имота са непосредствено един до друг, а електроснабдяването на обектите в тях се е извършвало чрез едни и същи присъединителни съоръжения 20 кV, които електрозахранват един трафопост *** и едно електромерно табло с един електромер *** с № *******, който работи в единствената измервателна точка (ИТН) *******. Точно тази ИТН ******* всъщност, е предмет на процесния договор от 01.08.2015 г., чието твърдяно от ищеца неизпълнение, съответно е предмет на делото.

Електрозахранването на ИТН ******* се извършва от собствения на ответника „Е. Ю.“ АД въздушен електропровод ВЛ 20 к V Б. – Д., чрез отклонение от този електропровод . Вярно е , че това отклонение, което е изпълнено от три броя желязо-решетъчни стълбове, със съответните принадлежащи проводници, разединител за открит монтаж, включително и силовия трансформатор в трафопоста ТП ***, е собственост на ищеца „Б. А.**“ ООД, вж. Договора от 07.04.1997 г. за „Покупко – продажба на „Е. м.“ за нуждите на Д. ц., м. „С.“ (л. 27).

Собствеността върху съоръженията, които представляват въпросното отклонение обаче, е факт, който няма никакво правно и/или фактическо отношение към изпълнението или неизпълнението от страна на ответника, на процесния договор за електроснабдяване. От значение е единствено, дали ответникът е изпълнил задължението си да осигури достъп до електроенергия 3 в измервателната точка (ИТН) с № *******, която е предмет на договора от 01.08.2015 г., а не – чия е собствеността на отклонението, чрез което електрическата енергия е достигала или не е достигала до тази ИТН *******.

Заявеното от ищеца твърдение е, че неизпълнението на ответника се изразило в неоснователното преустановяване на датата 15.07.2019 г. на електрозахранването на собствения му обект „Д. ц.“, намиращ се в местността „Д. С.“, с. Б., което електрозахранване ставало не от друго място на измерване, а точно от посочената по-горе измервателна точка (ИТН) *******.

Според техническата експертиза (л. 152 и сл.), която е анализирала данните от паметта на монтирания в тази ИТН ******* и посочен по-горе единствен електромер № *******, в периода от 02.07.2019 г. до 14.04.2020 г., който период е предмет на предявения иск, електрозахранването в ИТН № ******* е било прекъсвано само веднъж – на датата 15.07.2019 и е било възстановено в 13.45 ч. на 09.08.2019 г.

Затова спорният въпрос по делото е бил, не дали ответникът е доставял или не е доставял електрическа енергия до ИТН № *******, за която измервателна точка в уведомлението към сключения от ищеца договор от 01.08.2015 г. (л. 25) е било конкретно вписано, че се отнася за обект „К.“, а защо все пак, електрозахранването от същата измервателна точка ИТН № ******* до намиращия се в същата местност собствен на ищеца „Б. - А.**“ ООД обект „Д. ц.“ е било прекъснато.

Анализът на събраните по делото доказателства, включително и представените от ищеца документи, установяват, че електрозахранването на този конкретен и принадлежащ на ищеца „Б. - А.**“ ООД обект „Д. ц.“, не е било предмет на сключения от това дружество и ответника „Е. Ю.“ АД Договор от 01.08.2015 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

Както се вижда от представеното с исковата молба и предхождащо договора от 01.08.2015 г. Уведомление от 23.07.2015 г. (л. 25), ответникът е поел следното конкретно задължение по този договор: през своята 4 електроразпределителна мрежа, която наистина е свързана със собственото на ищеца „Б. - А.**“ ООД отклонение, да осигурява достъп до две конкретно посочени измервателни точки (ИТН): първата е № ******* и тя се отнася за обект „Р. О.“, с. Б., а втората е процесната ИТН № *******, до която е трябвало да бъде осигурено доставянето на електроенергия, предназначена за електроснабдяването на другия (втория) конкретно посочен в това уведомление обект – „К.“, с. Б..

Въпросният обект „К.“ в местността „С.“ обаче, никога не е бил собственост на ищеца „Б. - А.**“ ООД.

Както по-горе бе посочено, според сделката по нот. акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело ***/**** г. от 11.11.2003 г. (л. 88) този обект е собственост на физическото лице А.Д. Т. (управителят, който е представлявал „Б. - А.**“ ООД при придобиване на обекта „Д. ц.“), а както се вижда от същия този нотариален акт от 2003 г., предишен (още от 1995 г.) собственик на същия обект „К.“ е било дружеството „Б.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител тогава е бил М. М. Т., ЕГН **********, той пък е настоящият управител на ищеца „Б. - А.**“ ООД и съответно – един от прехвърлителите (като физическо лице) при продажбата на обекта „Д. ц.“ на същото дружество „Б. - А.**“ ООД, чрез посочената по-горе сделка от 30.04.1998 г. по нот. акт № *, т. *, дело ***/**** г. (л. 31), в която купувачът „Б. - А.**“ ООД тогава пък е бил представляван от управителя А.Д. Т., който, като едноличен търговец, е настоящият собственик на непосредствено съседния обект „К.“.

Най-вероятно, тази твърде близка фактическа връзка между съдружниците в дружеството „Б. - А.**“ ООД и физическото лице А.Д. Т., който през 2015 г. се регистрирал като Едноличен търговец „ЗП – А.Д. Т.“ (л.

89), е фактическото местно обяснение, как и защо точно, в сключения от ищеца „Б. - А.**“ ООД процесен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 01.08.2015 г. измервателната точка (ИТН) с № *******, до която ответникът е трябвало да осигури доставянето на електроенергия, е била вписана като предназначена единствено за обекта „К.“, който обект никога (и тогава и понастоящем) не е бил и не е собственост на сключилия договора мрежов клиент – юридическото лице „Б. - А.**“ ООД. Вероятното обяснение е за спестяването на такси, така обектът „Д. ц.“ фактически е бил „включен“ или някак „приобщен“, като подобект на съседния много по-голям обект „К.“.

5

Техническата експертиза (т. ІІІ.2.) е установила, че изходящият от единствения трафопост кабел ниско напрежение е присъединен към главно разпределително табло – ГРТ (Снимка 2). Това ГРТ се електрозахранва от трафопоста през главен прекъсвач и съдържа 5 броя силови линейни прекъсвачи /СЛП/. Най-левият от тези СЛП и понастоящем е с надпис „Г.“, той точно е бил предназначен за електрозахранването на собствения на ищеца обект „Д. ц.“, а по време на огледа вече е бил без ошинован кабел, затова и към в момента собственият на ищеца обект „Д. ц.“, намиращ се в имот *****.*.**. не се електрозахранва от общата измервателна точка (ИТН) *******.

Но няма съмнение и никога не е било доказвано обратното – че непосредствено съседният обект „К.“ не само понастоящем, но и винаги е бил захранван не от някъде другаде, а точно чрез същия кабел ниско напрежение, който изхожда от единствения в местността трафопост и е присъединен към съседното на трафопоста единствено главно разпределително табло (ГРТ), като електрозахранването на обекта „К.“ е било и е осъществявано чрез десните четири линейни прекъсвача, монтирани в това ГРТ.

Няма спор, че въпреки описанието в сключения от ищеца договор от 01.08.2015 г. – на ИТН ******* като присъединителна точка, обслужваща само обекта „К.“, до м. юли 2019 г. обектът „Д. ц.“ също е бил електрозахранван от същата ИТН ******* и че потребената и от двата обекта електроенергия е била съответно заплащана. Това фактическо положение обаче, не е било съобразено с правото на собственост върху двата електрозахранвани обекта: по отношение на ИТН № ******* процесният договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 01.08.2015 г. е бил сключен от „Б. - А.**“ ООД (собственика на обект „Д. ц.“), а тази ИТН № ******* е била предназначена да осигури електрозахранването на чужд имот – обектът „К.“, който и тогава (към 01.08.2015 г.) и понастоящем е бил и е собственост на ЕТ „ЗП – А.Д. Т.“.

Казано по друг начин , мрежовият клиент „Б. - А.**“ ООД, след като документално и фактически, за целите на електрозахранването, на място е „присъединил“ собствения си обект „Д. ц.“ към по-големия съседен обект „К.“, е сключил процесния договор от 01.08.2015 г. от свое име и в своя полза 6