Решение № 1125 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110146135 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. С. Б., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2828,59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. в топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда II, бл. 255, вх. Б, ет. 6, ап. 40, аб. № 305102, ведно със законната лихва от 23.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 376,32 лв. за периода от 15.09.2018г. до 11.02.2021г., сумата от 35,25 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 5,59 лв. за периода от 03.03.2018г. до 11.02.2021г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 10629/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се твърди, че исковата молба е недопустима в едната част, а в частта, която е допустима е неоснователна и недоказана. Оспорва да е собственик или носител на вещно 1 право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение въз основа на което да е потребител на топлинна енергия. Твърди, че няма представен договор, сключен между нея и топлопреносното предприятие, което да ангажира отговорността й като облигационен ползвател. Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявения иск за лихви върху главницата за потребена топлинна енергия. Сочи, че липсвала издадена фактура съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ на ищеца, поради което не можело да се счете, че процесната сума е претендирана от ответника и същият е бил поставен изначално в забава. Твърди, че исковата молба в частта за главницата за предоставена услуга дялово разпределение е недопустима. Поддържа, че не били представени доказателства каква е била уговорената цена за заплащане на услугата „дялово разпределение“, поради което претенцията била недоказана и по размер. Сочи, че в ОУ на ищеца няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

2

В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 89, том IX, нот. д. № 1689/1985г. се установява, че Р. С. И. /сега Б./ е придобила правото на собственост върху апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“ № 40, бл. 26а, вх. Б, ет. 6.

От приетото удостоверение за идентичност, издадено от ГИС София се установява, че бл.

26а, описан в нотариалния акт, е идентичен с бл. 255. Прието е и постановление за налагане на възбрана от 2014г. върху същия имот, собственост на Р. С. Б.. Същото се установява и от съдържанието на подписания от ответницата списък на етажните собственици в сградата.

Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество е именно ответницата като собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота не е имало радиатори, а само щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е разпределена въз основа на реален отчет, за което са съставени протоколи за отчет, приобщени по делото, топлинната еиергия, отдадена от щранг-лирата /без индивидуален разпределител/ е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението. Представен е и акт за разпределение на кубатурата на процесния апартамент. Данните от протоколите за отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 20.01.2017г., на 23.01.2019г. и на 11.02.2022г. и отговаря на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на общия топломер и на водомера в имота, както и на извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация и за щранг-лирата. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 430,03 лева/ се равнява на 2777,73 лева. Установеният от вещото лице по СТЕ изравнителен резултат съответства изцяло на представените от фирмата за дялово разпределение 3 индивидуални изравнителни сметки, поради което следва да бъде кредитиран именно този резултат. Разликата между установеното от СТЕ количество и осчетоводената от ищеца сума се дължи на факта, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. в имота е потребена топлинна енергия на стойност 934,31 лева, докато фактурираната за същия период топлинна енергия по обща фактура № 0106570491 от 31.07.2020г. е на стойност 985,17 лева. Ето защо предявеният иск за цена на топлинна енергия се явява доказан до общия размер от 2777,73 лева съгласно СТЕ.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Термокомплект“ ООД, като видно от представените от посочената ФДР индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.01.2018г. до м.04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 35,25 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.

Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 4

15.09.2018г. до 11.02.2021г. върху главницата от 2828,59 лева се равнява на 376,32 лева.

Както беше уточнено по-горе, разликата между осчетоводената главница и дължимата такава 2777,73 лева се дължи на разлика в стойността на общата фактура за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., която е 934,31 лева вместо 985,17 лева. Видно от експертното заключение по ССчЕ, /таблица 4/ мораторната лихва по тази фактура при главница от 985,17 лева е в размер на 40,98 лева, следователно лихвата върху главница от 934,31 лева се равнява на 38,86 лева /с 2,12 лева по-малко/. Следователно общият размер на лихвата за целия процесен период върху цялата главница от 2777,73 лева се равнява на 374,20 лева /376,32 – 2,12/.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/826c1dfe-a848-4dcb-9705-0d583538289a