Решение № 2142 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100503708 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20005296/18.01.2022г. по гр.д. № 13418 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 171-ви състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №

2005369/11.03.2020г. на

Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул. „******* срещу К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** тримата с адрес: гр. София, ж.к. ******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че К. К. Я. , ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 дължат н а Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 3616,79., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10 гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 479,18лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 3616,79лв. за периода от 1

14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 12,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 62,38лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43913/2019г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на К. К. Я., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от по 300лв. за всеки от тях представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25011766/15.02.2022г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че през целия процесен период ответниците са собственици на имота при посочените квоти. Приетото писмо от СО установявало, че имотът е продаден на К. Д.а и на Д. Д., издадени му били съдебни удостоверения за снабдяване с договора за продажба и с удостоверение за наследници на Д. Д., на 06.07.2021г. подали молба до СО за снадбяване със същите и на 20.10.2021г. представили тези документи, така установил, че имотът е закупен от К. и от Д. Д., че последният е починал на 29.10.2011г. и е оставил ответниците за наследници по закон. Установено било, че в имота са потребени топлинна енергия, че същата е била разпределена. Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете са К. К. Я., ЕГН **********, К. Д.

Д., ЕГН ********** и А. Д. Д., ЕГН ********** са оспорили жалбата.

Посочили са, че решението е правилно. По делото било прието само извлечение от Агенция по Вписвания, установяващо че към 2016г. имотът не е в патримониума на наследодателя им. Възнаграждение за дялово разпределение не било в патримониума на ищеца.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

2

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2005369/11.03.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр.София, ул.

„******* срещу К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.

Д., ЕГН ********** тримата с адрес: гр. София, ж.к. ******* с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.

149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 и А. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 дължат н а Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 3616,79., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10 гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 479,18лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 3616,79лв. за периода от от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 12,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 62,38лв. за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 43913/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са собственици на имота при посочените квоти и като такива са потребител на топлинна енергия в имота, потребили количества и на стойност за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците К. К. Я., ЕГН **********, К. Д. Д., ЕГН ********** и А. Д.

Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навели са твърдения, че не оспорват размер на начислени суми, но не дължали плащането им. Нямало качество на потребител на топлинна енергия в имота имало постановено влязло в сила решение на СРС, 171-ви състав, с което 3 било отречено съществуването на облигационно правоотношение между страните, не били възникнали нови обстоятелства които да обосноват друг извод. Сумите за дялово разпределение се дължали на третото лице помагач, а не на ищеца. Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 43913/2019г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3054661/30.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено К. К. Я., ЕГН ********** с квота от 4/6, К. Д. Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 и А. Д.

Д., ЕГН ********** с квота от 1/6 да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* раздело при посочените квоти, заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 3616,79., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10 гр.

София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 479,18лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 3616,79лв. за периода от от 14.09.2017г. до 17.07.2019г.; сумата от 62,38лв. ., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.07.2019г., до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждението за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 12,66лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 62,38лв. за периода от

30.07.2016г. до

17.07.2019г., съдебни разноски от 133,42лв , за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 13.01.2020г., на 29.01.2020г. са подали възражение срещу задълженията по заповедта, сочещи че същите не се дължат поради изтекла погасителна давност, на 11.02.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.03.2020г.

Прието е писмо от СО от 26.03.2018г с което е посочено че с договор от 23.07.1992г. по реда на НДИ на К. К. Я. и на Д. И. Д. е продаден апартамент № 10 гр. София, ж.к. *******.

Приет е неоспорен от страните договор от 23.07.1992г. носещ подписи за 4 страните по него, съгласно който по реда на Наредба за държавните имоти на К. К. Я. и на Д. И. Д. е продаден апартамент № 10 гр. София, ж.к. *******.

Прието е удостоверение за наследници, издадено на 01.07.2021г. от СО, съгласно което Д. И. Д. е починал на 29.10.2011г. като е оставил за наследници по закон К. К. Я., ЕГН **********-съпруга, К. Д. Д., ЕГН **********-син и А. Д. Д., ЕГН **********-син.

Приет е договор от 04.09.2002г. , протокол от 02.09.2002г. , съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ******* е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД за извършва дялово разпределение на енергията в сградата, в списъка на собственици за имот с абонатен № 237650 е посочено името на К.

Д.а но няма положен подпис за нея, но в списък на живущи без дата за ап. 10 в сградата срещу нейно има е положен подпис за нея.

Приети са протоколи за отчет изравнителни сметки, съгласно които партида за ап. № 10 с абонатен № 237650 се води на името на К. Д.а, уреди са отчетени реално на 07.05.2017г., както и през 2018г., положен е подпис за потребител, протоколи сочат потребление на енергия за отопление с 5 отоплителни тела с уреди, както и енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, за 2016г. по фактури е начислено като задължение помалко от реално потребеното количество топлинна енергия.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 27.06.2016г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца съгласно които главница за май и юни 2016г. за топлинна енергия е 48,22лв., за юни 2016г. начислена главница за дялово разпределение е 2,65лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо..

По правилността на решението в обжалваната част:

5

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение , по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело , че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот и дяловото й разпределение за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.