Определение № 1708 от 12.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1708 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110108329 по описа за 2023 година

В срока за обжалване на решението, процесуалният представител на ищеца е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, като се оспорва определеното адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Ответната страна, в срока, даден от съда, счита молбата за неоснователна.

СРС, при произнасянето си, съобрази, че молбата е подадена в срок, представен е списък по чл.80 ГПК, поради което и молбата е допустима.

Същата е неоснователна, защото разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична – възнаграждението за процесуално представителство по оценяеми искове, е определяемо въз основа интереса. Действително, налице е изрична разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която предвижда определяне на възнаграждението по всеки иск, прието с изменение на същата наредба.

Цитираното изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск, включително за такса от 50 лева, ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение от 400 лева без ДДС, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като 1 пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право.

Следователно, искането за определяне на самостоятелно възнаграждение за всеки иск е неоснователно.

Относно искането на процесуалния представител за определяне на възнаграждението с ДДС. Видно от мотивите, изложени в решението, възнаграждението Е определено, след което върху него е начислено ДДС, следователно, и това искане е неоснователно.

. Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№346065/1.12.2023г. за изменение на решението, в частта по присъденото адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва от ищеца, в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС, с частна жалба. Препис да се връчи и на ответното дружество.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2