Определение № 1501 от 15.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 15.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А. Частно наказателно дело № 20221110205003 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на В. Г. М., действаща като законен представител на Й. В. Х., чрез адв. Ж. Ж. против постановление на прокурор при СРП от 11.03.2022г. /деловодно изведено на 16.03.2022г./, с което на основание чл.

243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 687/2021г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 13171/2021г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 149 ал. 1 НК.

В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на атакуваното постановление и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като материалите по разследването не са били предявени на свидетелката М. като законен представител на пострадалия свидетел. Изтъква се, че досъдебното производство не е водено при спазване принципите за всестранност, обективност и пълнота, като не са били събрани относими и необходими доказателства, а приобщените са кредитирани едностранчиво. Прави се искане за отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото на СРП със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и доводите в жалбата, намери следното:

Депозираната жалба е подадена от лице, което разполага с активна процесуална легитимация - законния представител на малолетния пострадал; срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентен по правилата на родовата и местната подсъдност съд. Въпреки изрично дадените от съда указания в тази насока, не бяха представени доказателства за датата, на която обжалваното постановление е било връчено на законния представител на пострадалия, поради което съдът намира, че следва да счете, че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 243 ал. 4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Досъдебно производство № 3382 ЗМК 687/2021г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 13171/2021г. по описа на СРП, е образувано на 31.05.2021г. на основание чл. 212 ал. 1 НПК - със съставяне на протокола за първото действие по разследването - разпит на свидетели, и се води затова, че на 29.05.2021г. в град София, ж.к. "Студентски град" са извършени действия с цел да бъде възбудено или удовлетворено полово желание без съвкупление по отношение на Й. В. Х., ненавършил 14 - годишна възраст - престъпление по чл. 149 ал. 1 НК.

По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

В хода на досъдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Веслина Г. М., Илка Г. Раданова, В. Севдалинов Х., Людмила Евгениевна Петрова и Й. В. Х., който е разпитан пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Приобщени са писмени доказателства и са изготвени експертни заключения на СМЕ, ДСМЕ, КСППЕ по отношение на малолетния свидетел Й. Х., техническа експертиза.

За да постанови постановлението, предмет на контрол в настоящото съдебно производство, прокурорът е приел, че не се доказва да е извършено деянието, предмет на воденото досъдебно производство. Мотивирал се е със заключението на КСППЕ по отношение свидетеля Й. Х., според което малолетният свидетел не може да дава адекватни, подробни и точни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за ДП. Като е изключил на това основание показанията на пострадалия свидетел от доказателствената съвкупност, прокурорът се е мотивирал и че липсват други доказателства деянието, за което се води досъдебното производство, да е било извършено, като се е позовал на заключенията на СМЕ и ДСМЕ, според които непосредствено след датата на деянието не са установени травматични увреждания в полово- аналната област на детето.

Съдът намира, че изводите на прокурора в атакуваното постановление са необосновани, а досъдебното производство е водено в нарушение на принципите за обективност, всестранност и пълнота.

Предвид деянието, за което се води досъдебното производство, показанията на пострадалия, които са източник на преки и първични доказателства за обстоятелствата от предмета на доказване, са от решаващо значение. Предвид ниската възраст на пострадалия Й. Х. - 4-годишен към датата на деянието, от особена важност е въпросът за неговата свидетелска годност. От материалите по ДП се установява, че на 07.06.2021г. Й. Х. е бил разпитан пред съдия по реда на чл. 223 НПК, като при разпита му съгласно чл. 140 ал. 1 НПК е участвал съдебен психолог Л. Бехар. С постановление на водещия разследването от 03.06.2021г. е допуснато изготвянето на КСППЕ по отношение на пострадалия, която да отговори на въпросите дали детето боледува от психично заболяване; дали към датата на инкриминираното деяние е могъл да се ориентира правилно във фактическата обстановка поради малолетието си и дали може да участва в наказателното производство и да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното производство. Експертизата е възложена на съдебен психиатър д-р Л. Казакова и на съдебен психолог Л. Бехар, която 2 впоследствие е участвала при разпита на свидетеля пред съдия. Съгласно заключението на КСППЕ детето Й. Х. не страда от психично заболяване, при него не се установява интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация.

Експертите са посочили още, че липсват данни по време на инкриминираното деяние детето да се е намирало в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието. Посочили са също, че твърде ниската възраст на пострадалото дете е пречка той да свидетелства, да уточнява детайли, времетраене, подробности. Посочили са, че детето трудно би издържало разпит в съдебна зала, като, позовавайки се на вече проведения разпит пред съдия, са посочили, че е малка вероятността детето да успее да отговори достатъчно ясно, точно и адекватно на всички въпроси. Посочили са, че детето се изморява бързо, при проведения разпит пред съдия се е отегчило и е пропуснало част от информацията, споделена преди това. Дали са заключение, че пострадалият не може да участва в наказателното производство като свидетел и да дава адекватни, подробни и точни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за досъдебното производство. Съдът намира, че коментираната експертиза по съществено не се е занимала с въпроса за свидетелската годност на детето Й. Х., а е изследвала въпроса дали детето би могло да издържи разпит в съдебна зала при поставяне на въпроси от страните и съда, като е дала оценка на дадените от него показания пред съдия и оценка на показания, които детето би дало при един бъдещ разпит, като експертите са посочили, че детето трудно би уточнило детайли, времетраене и подробности. Подобна експертиза съдът намира, че е относима при преценката дали в случай, че делото бъде внесено в съда въз основа на изготвен обвинителен акт, следва да се провежда разпит на детето и в съдебното следствие с оглед и разпоредбата на чл. 280 ал. 6 НПК. Неизяснен е останал обаче въпросът за възможността на детето предвид на ниската му възраст правилно да възприема фактите от обкръжаващата действителност и да дава достоверни показания/сведения за тях. Следва да се посочи, че в материалите по ДП са събрани производни доказателства чрез разпит на свидетелите В. М. и Илка Раданова, които в своите показания дават сведения и за това какво е казало пред тях детето. Събрани са и веществени доказателства - предадени от свидетелката В. М. записи на разговорите й с детето, от които се установява също какво е съобщило детето. За да приеме, че невъзможността детето да бъде разпитано пред съда, при всички случаи има за последица недоказаност на деянието, прокурорът не е съобразил, че действащият НПК н е отрича, нито забранява производните доказателства, а наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика ги приемат за напълно допустими, тъй като същите подлежат на проверка и оценка, съобразно правилата на процесуалния закон, наред с всички останали. Освен да служат като средство за разкриване на първични доказателства или за проверка на последните, в определени хипотези те могат да заменят първичните доказателства, ако последните са недостъпни, разбира се, при стриктното спазване на стандартите за дължимата доказателствена оценка на решаващия орган. В този смисъл не съществува никаква пречка ако липсва възможност пострадалият свидетел поради ниската му възраст да бъде разпитан в съдебно заседание, да се разпитат лицата, пред които детето е направило извънпроцесуални изявления за инкриминираните събития. Още 3 повече в конкретния случай преки доказателства вече са събрани - детето е разпитано пред съдия. По отношение на обстоятелствата, за които детето не дава показания - точно време, място, биха могли да се почерпят сведения от производните доказателства, които се съдържат в показанията на възрастните, на които детето е разказало за случилото се. За да се извърши преценка обаче дали показанията на детето представляват годно доказателствено средство, следва да се установи дали то има възможност да дава достоверни сведения за инкриминираните събития. За да бъде даден отговор на този въпрос е необходимо назначаване на КСППЕ, която да даде отговор на въпросите дали предвид ниската си възраст към инкриминираната дата детето е могло правилно да се ориентира във фактическата обстановка и дали може да дава достоверни сведения за случилото се, включително и да ги възпроизведе достоверно пред други лица. Отново предвид изключително ниската възраст на пострадалия следва изрично да бъде изследван въпроса дали съобщеното от детето е резултат на действително преживени от него събития, като се изследва и емоционалното му отреагиране на ситуацията. Необходимо е да се установи дали в показанията на детето се откриват данни за преувеличение, фантазия, повлияване от възрастен човек, като включително се изследва и въпроса дали когато разказва за случката, пострадалият използва речников запас, характерен за дете на неговата възраст, или се открива речник на повъзрастен човек. Едва след получаване на обоснован отговор дали показанията на детето следва да се ценят като годно доказателствено средство, следва да се извърши преценка за това могат ли да бъдат ценени като годно доказателствено средство и показанията на неговите майка и баба, които в частта, в която двете съобщават какво им е споделило детето, са източник на производни доказателства, и едва след това - да се формира извод налице ли са достатъчно доказателства, за да се приеме за доказано извършването на деянието, за което се води досъдебното производство.

На следващо място съдът намира, че не е установено категорично и дали са налице обективни данни за съобщеното от детето проникване в половоаналната област. Като писмено доказателство е приобщен лист за преглед в спешен кабинет по детска хирургия на 30.05.2021г. /датата, на която свидетелките М. и Раданова съобщават, че детето е било предадено от бащата/ в 21:15 часа. Отразено е, че при детето не са установени видими увреди по кожата и лигавицата на ануса и перинеума, като е посочено, че е установен леко намален тонус на аналния сфинктер - "зее". В ДП е назначена СМЕ, при която е извършен личен преглед на детето на 31.05.2021г., съгласно която не са установени травматични увреждания и зацапвания в областта на седалището и полово- аналната област. Назначена е и ДСМЕ, която е отговорила отрицателно на въпроса дали е възможно аналната фисура, установена от свидетелката М. в полово-аналната област на сина й, да е получена в резултат на инкриминираното деяние. Въпреки, че и в двете експертизи е цитиран горепосочения лист за преглед в спешен кабинет по детска хирургия, липсва отговор на въпроса дали установеният при първоначалния преглед на детето на 30.05.2021г. леко намален тонус на аналния сфинктер е възможно да е резултат на травматично въздействие, оказано по времето и начина, който съобщават свидетелките М., Раданова и малолетното дете Й. Х.. Изясняването на това обстоятелство е от съществено 4 значение за извършване на преценка кои гласни доказателствени средства да бъдат кредитирани, респективно - за формиране на изводите извършено ли е инкриминираното деяние.