Решение № 260186 от 14.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……/………08.2020г., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията Хекимова въззивно търговско дело № 772 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх.

№18982/05.03.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу Решение №585/10.02.2020г. по гр.д. №6691/2019г. на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените срещу И.Т.Я. с ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на И.Т.Я. с ЕГН: **********, като заемател по договор за паричен заем № 3040536, че дължи сумата в общ размер на 1998.71 лв, от която главница в размер на 1641.61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.03.2019г.; 194.07 лв., представляваща договорна лихва от 29.11.2017г. до 27.06.2018г.; 153.03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1917/07.03.2019г., по частно гражданско дело № 3517/2019г. на ВРС, като недоказани.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на проц.правила и материалния закон. Сочи се като неправилен извода на съда, че не е доказан факта на предаване на заемната сума, въз основа на обективираното в договора удостоверяване от страна на заемателя, че е получил заетата сума изцяло. Твърди се, че заявителят не се позовава на предсрочна изискуемост, тъй като задължението е падежирало изцяло. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна И.Т.Я., чрез проц.представител, с който се изразява становище за недопустимост на решението поради неприлагане своевременно от първоинстанционния съд на последиците по чл.129, ал.3 от ГПК. В евентуалност жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.

Подадена е и частна жалба вх.№31337/27.05.2020г. от

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу определение №4881/02.04.2020г., постановено по гр.д.№6691/2019г., с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата 1500 лв., представляващи адв.възнаграждение за проц.представителство в производството пред ВРС. Твърди се в жалбата, че предявените искове не налагат самостоятелна защита, тъй като са обусловени, поради което не следва да се определя отделно възнаграждение по всеки от тях.

В депозирания отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че по предявените общо пет искови претенции се дължи отделно възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Подадена е и частна жалба вх.№32775/01.06.2020г. от

И.Т.Я., чрез проц.представител, срещу определение №4881/02.04.2020г., постановено по гр.д.№6691/2019г., с което съдът е изменил на осн. чл.248 от ГПК постановеното от него решение в частта, в която е приел, че възнаграждението за защита на длъжника в заповедното производство е в размер на 50 лв. на осн. чл.6, ал.1 от Наредба №1/2004г.

В депозирания отговор въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че за подаване на бланкетно възражение на длъжника се дължи възнаграждение именно в определения от съда размер.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено

Производството по делото е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, ГПК и чл.79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И.Т.Я. с ЕГН **********, от гр. Варна, за приемане за установено, съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3517/2019г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че на 20.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и И.Т.Я.

/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 3040536, по силата на който търговското дружество е отпуснало на кредитополучателя паричен потребителски кредит в размер на 2000 лв. Сумата е следвало да бъде върната до 27.06.2018г. на 2 погасителни вноски по 114,73 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 04.10.2017г. Твърди се, че вземането за посочените суми по силата на приложение №1 от 01.08.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания е прехвърлено в полза на ищеца, който е предприел действия за събирането им по реда на заповедното производство - чл.410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№3517/2019г. на РС Варна и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът депозирал възражение.

Ответникът И.Т.Я. чрез упълномощен проц представител в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер. Сочи, че производството по част от предявените искове следва да бъде прекратено, тъй като ищецът не ги поддържа. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между цедента и ответницата, както и предаване на сумата от 2000 лв. Приема, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор. Твърди, че не са налице доказателства, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлил вземането си към ответницата с Договор за цесия от 01.08.2018г.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Твърденията за недопустимост на решението поради неотстранени в дадения срок нередовности на ИМ настоящият състав намира за неоснователни, тъй като действително уточняващата молба от 03.06.2019г. касае изцяло различно облигационно отношение, но при подаване на нередовна или неясна молба съдът дължи указания на страната в изпълнение на задължението да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия в съответствие с разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК. В изпълнение на това задължение са дадени нови указания на ищеца и нередовностите са отстранени с последваща молба от 19.06.2019г.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради извода на съда за недоказаност на факта на усвояване на заемната сума.

Не е спорен между страните факта на сключване на договора за потребителски кредит, не се оспорва и неговата автентичност, поради което следва да се приеме, че облигационното правоотношение между тях е възникнало валидно. Оспорва се в отговора на ИМ и се поддържа във въззивната жалба, че кредитът не е усвоен. В чл.3 от договора за паричен заем е предвидено, че с подписване на настоящия договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Клаузата е изрична и недвусмислена, обективираното в нея признание не е оборено, поради което следва да се съобрази, като се приеме, че договорената сума е получена при подписване на договора. В потвърждение на този факт са и извършените плащания на първите падежирали погасителни вноски през периода от 04.10.2017г. до 15.11.2017г., съобразно твърденията на ищеца, неоспорени от ответната страна.

Оспорва се редовността на уведомяването на длъжника за сключената цесия, като съобразно практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД.

По отделните въведени с отговора твърдения за недействителност на клаузите от договора, които следва да бъдат разгледани въпреки прекратяване на производството по част от исковете, с оглед на отправеното искане от ответника да бъдат приспаднати заплатените по тези клаузи суми от размера на главницата:

В чл.2 от договора са уговорени размера на годишния лихвен процент по заема и годишния процент на разходите. Разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК предвижда, че нищожна е всяка клауза в договор, предвиждаща годишен процент на разходите по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая ГПР е с посочен размер от 41,70 %. Гoдишният пpoцeнт нa paзxoдитe пo ĸpeдитa пoĸaзвa дeйcтвитeлнoтo ocĸъпявaнe нa вceĸи eдин ĸpeдит, ĸaтo ĸъм лиxвeния пpoцeнт пo ĸpeдитa ce дoбaвят вcичĸи ocтaнaли paзxoди, cвъpзaни c нeгo, тоест той показва общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент.

Съгласно чл.4 от договора, при неизпълнение задължението на заемателя да осигури обезпечение по договора за заем /банкова гаранция или поръчителство/, на същия се начислява неустойка в установен размер от 1402,40 лева, разсрочена на равни части и платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 70,12 лв. В чл.9 от договора е предвидено, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя.

Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.