Решение № 182 от 20.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ловеч, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500083 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.109 от ЗС.

С Решение № 6/06.01.2023г.,пост.по гр.д.№17/2022г. РС-Ловеч, е отхвърлил , като неоснователен и недоказан, предявения от П. К. Т. от гр.Ловеч, срещу Д. С. А. от гр.Ловеч, иск с правно основание чл.109 от ЗС, с искане да се осъди А. да премахне оградата, разположена в имота на ищеца на административен адрес гр.Ловеч,ул.“О.П.“№10А и я премести по регулационната линия между имотите,както и да премахне навес от същия имот,навлизащ частично в имота на ищеца, като незаконен. Отхвърлен е и предявеният от П. К. Т. срещу В. Х. Г. от гр.Ловеч,иск с правно основание чл.109 от ЗС,с искане да премахне незаконна постройка в имота си с ид.***,с адрес гр.Ловеч,ул.“Н.П.“№23,граничеща с имота на ищеца,като незаконна и при условията на евентуалност да се съди Г. да постави отводнителна система,свързана с градската канализация по отношение на постройката,чрез което да преустанови увреждането на имота на ищеца с ид.***. Отхвърлена е претенцията на ищеца за присъждане на разноски,а в нейна тежест са възложени направените такива от ответниците.

Постъпила е въззивна жалба от П. К. Т. от гр.Ловеч,чрез адв.И. К.-ЛАК , срещу решението. Счита,че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Не споделя извода на съда за неоснователност на иска й.

Възразява,че по делото са събрани констатациите на трима експерти- инж.Ж.Й.-извършила 1 трасиране на имота по възлагане от страна на ищцата пред образуване на делото, от инж.П.М. и инж.К. К.-назначени за експерти от съда и с приети експертизи. И тримата са направили измервания и заключават,че оградата на ответницата Д. А. не е изградена на регулационната линия(която според в.л.инж.К.К. съвпада с кадастралната граница на имота).

Счита,че не следва да се съобразява заключението на последния експерт,че е налице грешка в кадастралната карта и това да е мотивът за отхвърляне на иска. Установяването на тези обстоятелства става в отделно производство, а тук такъв иск не е предявен.

Първоинстанционният съд неправилно не е уважил и доказателственото й искане за поставяне на допълнителни въпроси към експерта по СТЕ,с които може да установи местонахождението на оградата, влиянието на навесите върху наводняването на имота й.

Наличието на влага в имота й е установено както в свидетелски показания,така и със заключението на експерта. Не споделя извода на съда,че за да е основателен искът по чл.109 от ЗС,следва да се установи неоснователно действие от ответника.Не приема, че има основание да постави оградата,да изгради навеса,съотв.да има друг навес, водата от който да се излива в нейния имот. Възразява,че приложените доказателства са ценени неправилно и това е причина за неправилното решение. Моли да се отмени и постанови ново,с което се уважат исковете с правно основание чл.109 от ЗС.

По реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Х. Г.,чрез пълномощника му адв.Ц.Т.-ЛАК . Счита въззивната жалба за допустима,но неоснователна.Сочи,че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото по отношение предявените срещу него претенции и е анализирал показанията на свидетелите.

Акцентира на заключението на вещото лице по първата експертиза– инж.П.М., че към момента сградата на ищцата вече не съществува и затова не е могъл да установи има ли течове по процесния навес към стената на ищцата. Сграда №1 в имота на ищцата не съществува. Анализира показанията на разпитаните свидетели и счита,че доказват възраженията му по иска. Твърди,че не е извършил действия или бездействия,с които да е създал пречки на ищцата- по-големи от обичайните, да упражнява правата си в имота. Дори напротив-положил е грижа на добър стопанин,като е поставил ламаринен покрив с оттичане по улук в неговия имот и е изградил е подпорна стена.От доказателствата не се установява да има теч от неговия към имота на ищцата. Позовава се на ТРеш.№31/84 от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г.на ОСГК на ВС, където е прието,че само наличието на незаконно строителство не е основание за уважаване на негаторния иск. Нужно е да се установи, че се създават пречки-по-големи от обичайните,за упражняване на правото на собственост. Моли да се отхвърли въззивната жалба и потвърди обжалваното решение.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. С. А..

По допустимостта.

С насрочването на делото по реда на чл.267 от ГПК съдът прие,че въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което съдът приема,че е допустима. Своевременно е подаден и отговорът от единият въззиваем. Производството е допустимо и няма основание за промяна 2 в становището на съда.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д.№ 17/2022г. на РСЛовеч, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не се спори,че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, съгласно КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-1810/17.04.2007г. на ИД на АГКК. Имотът е придобила на 17.12.2018г.,чрез покупкопродажба,обективирана в Нотариален акт №68, т.VII, рег.№9770,н.д.№812/17.12.2018г.

Нотариус с №565 в НК и район на действие РС-Ловеч.Имотът се намира на административен адрес в гр.Ловеч,ул.“О.П."№10-А и е с площ 149кв.м., трайно предназначение : урбанизирана територия, начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 5012080, при съседи на имота, имоти с идентификатори : ***; ***: 43952.513 9510;

***: 43952 513.2075. заедно и реално с построените в имота сгради : Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор №*** със застроена площ 65кв.м., брой етажи-1 и Хангар, депо, гараж с идентификатор №*** със застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1. Издадена е Скица на поземлен имот №15-36100/18.01.2019г. на СГККЛовеч, където за собственик е отразена П. К. Т.. Ищецът представя Протокол за трасиране,означаване и координиране на поземлен имот с ид. ***,извършено от правоспособно лице инж.Ж.Й.. Приложена е Скица с изх.№04-617/15.09.2021г. от Община Ловеч, с отразяване на предвидени „..ремонт, преустройство на съществуваща сграда с едностранно пристрояване до 40кв.м.“ в ПИ 2080- на ищеца. Данните от координирането са представени в регистър на координираните точки.

Ответникът Д. С. А. се легитимира като собственик на Поземлен имот с ид.

№***, съгласно КККР на гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-1810/17.04.2007г. на ИД на АГКК. Имотът е придобила на 28.12.2001г.,чрез покупкопродажба,обективирана в Нотариален акт № 190, т.VII, рег.№7795,н.д.№693/28.12.2001г.

Нотариус с №138 в НК и район на действие РС-Ловеч. Имотът е с площ 334кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 48кв.м., лятна кухня със застроена площ 22 кв.м. и навес, съответстващ по действащия устройствен план на града на парцел VI, пл.№2081, в кв.137, при граници : от две страни улици, имоти пл.№2079 и 2080 и VII - 2082.

Ответникът В. Х. Г. е единствен пряк наследник по закон- син на Х.Г.Г., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 18.09.2003г.(у-ние за наследници изх.№761/10.03.2022г. на ОбщинаЛовеч. Приложени са доказателства в хронология за придобиване на имота от наследодателя- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10, т.I,д.

3

№29/10.02.1964г. на ЛНС, на 1/3/една трета/ ид.ч. от дворно място с къща в гр.Ловеч, цялото от 900 кв.м., съставляващо парцел III, пл.№2177 в кв.138 по регулационния план на града, при съседи на цялото : ул."Б.Б.", Д.П. Д., наследници на свещ.И.Ц., Г. Д-р Б. и П.В.. Между съсобствениците е постигнато съгласие за изграждане на четириетажна жилищна сграда,а с Договор за доброволна делба на сграда, построена върху съсобствено място с дата 03.03.1967г., наследодателят Х.Г.Г. получава Дял II, състоящ се от: 1/4 (една четвърт) идеална част от Дворно място в гр.Ловеч, цялото от около 900 кв.м., парцела 111-2177 в кв.138 по плана на града и реално втория етаж от построената в него четириетажна жилищна сграда, която етаж е самостоятелен апартамент от две стаи, хол, столова с кухня, бокс, баня с клозет и две мазички -първата от южната страна непосредствено до съседите Д. П.Д. и др., а втората от северната страна непосредствено до стълбището и едно таванско помещение от южната страна второто по ред откъм съседите Д. П.Д. и др.

С писмо с нотариална заверка на подписите peг.№6569 от 29.07.2020г. на Нотариус с рег.№565 на НК и район на действие РС-Ловеч, П. Т.,представяйки се за собственик на имот с ид.*** по КККР на гр.Ловеч, е отправила покана до отв.Д.

А.-като собственик на съседния й от север имот с ид.*** по КККР на гр.Ловеч, „..да премахне оградата доброволно..„ до 30.08.2020г.,тъй като възнамерява да разчиства и благоустроява собствения й имот.Обосновала се е с геодезическо измерване,от което е установено,че в имота й от северна страна има навлизане и е изградена прозирна ограда.

Предупредила е че при нежелание да се премахне оградата ще приеме действията като „самоуправство и навлизане в чужда територия“.

Към ответника В. Г. ищецът твърди,че е отправила устна покана да премахне изградена на границата на имотите незаконна постройка,от чийто се стича покрив дъждовната вода в имота на ищеца и го оводнява-стената на къщата е постоянно влажна.Г. първоначално се съгласил да премахне постройката,но в последствие престанал да отговаря на обажданията й

Това е причината П. Т. да подаде Жалба с №94-00-3050/30.11.2021г., до Кмета на гр.Ловеч,с искане за проверка и съдействие за упражняване на правата й на собственик. В отговор от 08.12.2021г. от Община Ловеч е отговорено, че се касае за съдебен спор,извън компетентността на общината.

В първата инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.П.М., който установява, че при лицето към улицата на имот №*** - югоизточната чупка на имота, има построена оградата на границата между ПИ №*** и ПИ №***, със спазена вътрешна регулационна линия. При десетия метър от улицата металната ограда навлиза с до 0.60м в имот №***. При югоизточната част на имот №*** навесът на ПИ №*** навлиза с до 0.45 м в ПИ

№***. Тъй като вътрешната регулационна линия съвпада с имотната граница, и навлизането на навеса в УПИ VI към УПИ XVI-2081 от общата регулационна линия е на същото отстояние - 0.45м. При огледа експертът е установил,че изграденият в ПИ №*** навес е с незатворен улук в източния си край. Тъй като навлиза в ПИ 4

№***,е предположил,че има предпоставка повърхностни води от покрива на навеса в северозападния край на ПИ №*** да се изливат в ПИ

№***.По отношение на сградата в ПИ №*** вещото лице установява,че е нанесена в кадастралната карта на 5 м от границата с ПИ №***,което разстояние приема,че е достатъчно,за да няма влияние оттичането на повърхностни води от ламаринения покрив. Наклонът на ламаринения покрив на навеса е около 7 градуса в посока юг, като стряхата на покрива на навеса е над подпорна стена, построена в южната част на ПИ №***,така че повърхностните води се отвеждат южно от подпорната стена. Експертът смята,че тази подпорна стена може да препятства оттичането към по-ниската северна част на ПИ №***, което да отведе водите на изток(към имота на ищеца) или запад. Към датата на огледа - 08.06.2022г. вещото лице е категоричен,че сграда в ПИ №*** не съществува,като е направил съответните снимки. Категоричен е,че покривът на навеса в ПИ №***, на граница с ПИ №***, е ориентиран с оттичане на юг. Покривът на навеса в ПИ №43952 513.2081, граничещ с ПИ №***, е ориентиран с оттичане на север. За ПИ №*** е отреден УПИ II-2075 от кв.137 по ПУП на гр.Ловеч - не отговаря на изискването за допустимост по действащите подробни градоустройствени планове, действали по време на извършването им.

Разпечатката съдържа 40 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/826a6956-9856-49da-a25d-d4b4ed39aa09