Решение № 745 от 28.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 168/2022
- Вид
- Решение № 745
- Подписан
- 28.11.2022
- Състав
- Иван Иванов, Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за счетоводството
- чл. 16, ал.1, т.2 · Закон за счетоводството
- чл. 125 · Търговски закон
- чл. 125, ал.1, т.1, пр.1 · Търговски закон
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл. 129, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 133, ал.1 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 143, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 145 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 745 гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Екофорсис“ ЕООД - гр.
Кюстендил срещу решение № 25 от 9.04.2019 г. по т.д. № 82/ 2016 г. на Окръжен съд Перник в частта му, с която „Екофорсис“ ЕООД - гр.Кюстендил е осъдено да заплати на основание чл.125, ал.3 от ТЗ на Д. А. В. и на В. С. В. и Н. С. В., действащи ч., всички от гр.***, област ***, сумата 16 250 лева на всеки един от тях, представляваща съответната на квотите им част от сумата 50 000 лева - част от общата стойност на дела от имуществото на дружеството - 226 074 лева, притежаван от техния наследодател С. В. В., починал на 3.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 9.11.2017 г.
Въззивникът е подал въззивна жалба и срещу решение № 40 от 3.06.2019 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидната фактическа грешка в решение № 25 от 9.04.2019 г., като в диспозитива му е добавено : „Отхвърля насрещния иск с правно основание чл. 145 от ЗЗД, предявен от „Екофорсис“ ЕООД - гр. Кюстендил срещу Д. А. В. и В. С. В. и Н. С.
В., действащи ч., за разликата над сумата 4 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.
С решение № 264 от 28.01.2020 г. по т.д. № 3761/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9 състав решение № 25 от 9.04.2019 г. е обезсилено в осъдителната му част, с която е уважен предявения от Д. А. В. и на В. С. В. и Н. С. В., действащи ч. първоначален иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и делото е върнато на първоинстанционния съд за 1 произнасяне по кумулативно съединените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 133, ал.1 от ТЗ.
С решение № 60 160 от 11.02.2022 г. по т.д. № 1934/ 2020 г. на Върховния касационен съд, І т.о. е обезсилено решение № 264 от 28.01.2020 г. по т.д. № 3761/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9 състав, с което е обезсилено като недопустимо решение № 25 от 9.04.2019 г. по т.д. № 82/ 2016 г. на Окръжен съд - Перник в осъдителната му част, с която на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ „Екофорсис“ ЕООД е осъдено да заплати на всеки един от ищците Д. А. В., В. С. В. и Н. С., последните двама представлявани от първата, като техен законен представител, сума в размер на 16 250 лева и делото е върнато на същия съд за произнасяне по обективно кумулативно съединени искове с правни основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 133, ал. 1 от ТЗ. Делото е върнато на друг състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по двете въззивни жалби на „Екофорсис“ ЕООД в съответствие с указания действителен предмет на спора.
В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция приема следното.
Оплакванията за незаконосъобразност на основното решение в обжалваната част са основани на твърдението за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Необоснован бил извода, че към 30.04.2016 г. стойността на „чистия актив“ е бил 696 000 лева, основан на кредитирания от съда междинен счетоводен баланс към 30.04.2016 г., а не коригирания баланс, представен в с.з. на 10.05.2018 г. В баланса към 30.04.2016 г. били допуснати съществени фактически и счетоводни грешки, според изричното изявление на съставителя му и забележките, отразени в заключението на експертизата. Не ставало ясно как изрично оспорените от ответника годишни данъчни декларации, ГФО и оборотни ведомости, съставени при
-3- нередовно водено счетоводство и без спазване принципа на документална обоснованост, допринесли за крайния извод за достоверност на оттегления междинен счетоводен баланс Според коригирания баланс към 30.04.2016 г. финансовия резултат бил загуба в размер на 281 359 лева, което било констатирано и в заключението на експертизата.
Относно претенцията за присъждане на дивидент не били налице предпоставките в чл. 133, ал. 1 от ТЗ - решение за изплащане на дивидент и определяне на неговия размер можело да вземе само общото събрание на съдружниците, не и съда. Освен това нито се твърдяло, нито се установило дружеството да е било на печалба към края на финансовата 2015 г.
Неправилно била присъдена законна лихва върху претендираната сума, считано от 9.11.2017 2 г., когато ищцата Д. В. представила четири класьора хаотично сортирани документи, представляващи „счетоводната и търговска документация“ на дружеството. Порази недобросъвестността на тази ищца дружеството било обективно възпрепятствано да състави достоверен междинен баланс към 30.04.2016 г., поради което и не следвало да му се вменява отговорност за забава.
По отношение на насрещния иск по чл. 145 от ТЗ мотивите били бланкетни, без съобразяване на отделните „пера“ на претенцията и доказателствата, свързани с тях.
Правилно била преценена единствено претенцията за възстановяване на получената и неотчетена цена на лекия автомобил. При условията на пълно и пряко доказване по делото се установили претендираните от ответника суми, представляващи претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената му сфера, настъпили поради действията на починалия управител.
Противно на приетото от съда, извършването на последваща счетоводна инвентаризация от дружеството не било елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 145 от ТЗ.
След смъртта на управителя, включително и до момента, въпреки проявената от новия управител активност, не било възможно да бъде направен точен и пълен опис на активите и пасивите на дружеството. Претендираните вреди и липси били установени с първични счетоводни документи - извлеченията, предоставени от обслужващата банка, показващи движенията на паричните средства от банковите сметки. Констатацията на съда, че след като не можело да се извърши инвентаризация, отговорност от управителя по принцип не можело да се търси, водела до абсурдния извод, че ако управителят е създал с действията и бездействията си невъзможност да бъде извършена инвентаризация, то той напълно ще се освободи от отговорността си по чл.
145 от ТЗ.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваните части и бъде постановено ново решение, с което искът по чл. 125 от ТЗ да бъде отхвърлен изцяло, а насрещният иск по чл.
145 от ТЗ да бъде изцяло уважен.
Ответниците по въззивната жалба Д. А. В. и В. С. В. и Н. С. В., действащи ч., всички от гр.***, област ***, чрез пълномощника адвокат Е. С., я оспорват като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 125 от ТЗ правилно съдът кредитирал заключението на вещото лице за да приеме, че дружествения дял на починалия съдружник е 226 074 лева, при съобразяване с данните в последния ГФО за 2015 г., според който към 31.12.2015 г. печалбата на дружеството е била 884 000 лева. Представените от ответника междинни отчети са били съставени еднолично от съдружника „поел“ дела на починалия съдружник, с цел да извлече от тях полза в свой интерес, като намали стойността на наследствения дял.
Според уточнението на вещото лице, всички вписани в ГФО за 2015 г., вземания вече са били отнесени като загуба за дружеството, но липсва решение на общото събрание, поради което няма как да се приемат за одобрени, а липсват и доказателства тези вземания да са 3 несъбираеми, за да бъдат отнесени като загуба.
Решението било правилно и по отношение на иска по чл. 145 от ТЗ. Отговорността за вреди, настъпили във връзка с управлението на дружествените работи, можело да носи само управителят, не и неговите наследници, тъй като тази отговорност била лична.
Претендираните имуществени вреди били за периода 2011 г. - 2014г., за който в съставените ГФО са били отразени всички сделки, извършени от управителя, включително и заемите, представляващи вземания за дружество, затова и нямало основание да се търси отговорност на управителя. Освен това ако действително са били налице твърдяните виновни без/ действия, дружеството би следвало да предявило иска приживе на управителя. Всички действия на управителя били извършени със знанието и съгласието на дружеството и в негов интерес, още повече, че управителят е бил и съдружник в това дружество.
Според заключението на експертизата всички преводи са били извършени с надлежно записано основание. По отношение на сумите, изтеглени в брой от управителя, тегленията са били осчетоводени по сметка 501 - приход на каса, което съответствало и на оборотните ведомости за периода 2011 г. - 2015 г. Ответникът не доказал вземанията -5- да са несъбираеми, за да се приеме, че по този начин управителят е нанесъл вреда на дружеството.
Молбата е въззивните жалби да бъдат оставени без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема, че е надлежно сезиран само с въззивна жалба срещу основното решение по делото по следните съображения.
В обстоятелствената част на въззивната жалба с вх. № 3487 от 25.06.2019 г. не са релевирани оплаквания срещу решаващия извод на съда, че пропуск, допуснат при изготвянето на съдебния акт, с който се е произнесъл по съществото на спора, е довел до несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Доводите в жалбата следва да бъдат възприемани като допълнително уточнение на изразеното в обстоятелствената част на въззивната жалба с вх. № 2717 от 20.05.2019 г. несъгласие на въззивника с отхвърлянето на насрещния иск с правно основание чл. 145 от ТЗ за разликата над уважената част до пълния предявен размер. Затова и с произнасянето по първата от двете жалби въззивният съд ще изложи съображения по основателността на оплакванията срещу изводите на първоинстанционния съд, мотивирали отхвърлянето на иска до пълния предявен размер.
Въззивната жалба с вх. № 2717 от 20.05.2019 г. следва да бъде преценявана като процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от страна в процеса, 4 която има правен интерес от обжалването на самостоятелни части от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на основателността й съобрази следното.
В исковата молба Д. А. В. и В. С. В. и Н. С. В., действащи ч., всички от гр.***, област ***, твърдели, че са наследници по закон на С. В. В., починал на 3.04.2016 г., който бил съдружник в „Екофорсис“ ЕООД - гр. Кюстендил с дялово участие 25% от капитала на дружеството.
От справка в търговския регистър се установило, че по партидата на дружеството са били вписани промени, според които дружествения дял на починалия съдружник е бил „поет“ от другия съдружник „Еко Булинвес“ ЕООД. С оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ било недопустимо другите съдружници да обсебват дяловете на починалия съдружник.
Дружеството имало задължение да изплати еквивалента на стойността на дела съгласно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника.
Според последния ГФО за 2015 г. актива на дружеството бил 884 000 лева, която сума съвпадала с размера на неразпредЕ.та печалба, включена в пасива на дружеството.
Дружеството притежавало поземлен имот № 675 с площ от 2 500 кв.м. в м. Душкевица“ на с.
Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил и било собственик на 66 % от капитала на „Германея Екоел“ ООД.
Молбата към съда била да осъди „Екофорсис“ ЕООД да заплати при равни дялове сумата 50 000 лева, предявена като частичен иск от сумата 221 000 лева, представляваща стойността на дружествения дял и припадащата се част от неразпредЕ.та печалба на починалия съдружник С. В. В., съобразно дяловото му участие - 25% от капитала на дружеството, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът „Екофорсис“ ЕООД - гр. Кюстендил оспорил иска като неоснователен.
Претенцията размерът на дружествения дял да бъде определен въз основа на представения от ищците ГФО за 2015 г., като получат дял и от „неразпредЕ. печалба“, „право на дивидент“, както и дял от пазарната стойност на недвижим имот и проект за изграждане на МВЕЦ противоречала на чл.125, ал.3 от ТЗ.
Разпечатката съдържа 48 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8269e961-7cf2-4ff2-a198-a80217a30e83