Решение № 2278 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2278 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди дв адесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110109209 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която И. И. Г., ЕГН ********** е предявил срещу *****************, ЕИК: ************ установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/ и с чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1197866 от 04.11.2024г., съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал.1 от договора за потребителски кредит № 1197866 от 04.11.2024г., поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *******************, ЕИК ************, е предявил срещу И. И. Г., ЕГН: **********, насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пред.1, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пред.1, вр. чл. 23 от ЗПК, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.1, пред.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1050,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1197866 от 04.11.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда – 12.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК за сумата в размер на 1050,00 лева, представляваща незаплатената чиста стойност по договор за потребителски кредит № 1197866 от 04.11.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда – 12.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.11.2024 г. е сключил със ***************** договор за потребителски кредит № 1197866, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 1 050 лв. при посочен ГЛП 36 %, ГПР – 42.58 % срещу насрещното задължение да върне сума в общ размер на 1156,77 лв. съобразно погасителен план за срок от пет месеца. Съобразно чл. 19 от процесната сделка страните уговорили изпълнението на задължението да се обезпечи чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на изискванията в Общите условия, като при 1 непредставянето на обезпечение се дължала неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Допълва, че размерът на неустойката бил включен в погасителния план, като общата сума за връщане възлизала на сума от 3354,32 лева. Излага, че условията за осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок били неосъществими, поради което предоставянето му се явявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в размера на ГПР. Допълва, че неточното посочване на ГПР по естеството си е заблуждаваща търговска практика. Навежда доводи, че в разрез с чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит не е отбелязано кои разходи формират ГПР, като по този начин потребителят е лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл. 29 от процесната сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1197866 от разстояние. Твърди, че на потребителя била предоставена преддоговорна информация. Релевира възражение, че подобна неустойка не е начислявана и събирана от потребителя, както и че клаузата на чл.

29 от процесната сделка е валидна, кореспондира с добрите нрави и не излиза извън присъщите функции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещен осъдителен иск при твърдения, че в изпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит № 1197866 от 04.11.2024г. предоставил на И. Г. сума в размер на 1050,00 лева, като същият се е задължил да върне сумата в срок от пет месеца, при лихвен процент от 36%, като поради непредставяне на обезпечение е активирана клаузата на чл. 29 от договора и на ищеца е начислена и неустойка, като общото задължение по договора възлиза към датата на предявяване на насрещния иск на сумата от 3354,32 лева. Ищецът по първоначалния иск не погасил задължението си, поради което се претендира сумата за главница в размер на 1050,00 лева. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещния иск, с който първоначалния ищец излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че съобразно чл. 23 ЗПК след установяване недействителността на договора за кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски, в това число и законна лихва за забава. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Моли да не бъде натоварван с разноски.

Ищецът И. И. Г., редовно призован в открито съдебно заседание, не се явава, не се представлява.

Ответникът *****************, редно призован в о.с.з., не изпраща представител. С молба с вх. № 384144/24.11.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на първоначално предявените искове и за уважаване на насрещните искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените първоначални искове намират своето правно основание в нормата на чл.

26, ал.1, пред.1 и пред.2 от ЗЗД, а евентуално предявения в нормата на чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД, като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в 2 тежест на ищеца бе да докаже основанието на което твърди, че процесния договор е нищожен.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК признава осъществяването на релевантния за спора факт, че между страните е сключен на 04.11.2024г. договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1197866, по силата на който е отпуснал на ищеца заемна сума в размер на 1050,00 лева, при ГЛП от 36.00% и ГПР от 42,58%, срещу насрещното задължение ищецът да върне заемната сума на петмесечни вноски, като било договорено, че общата дължима сума по договора, включваща главница и лихва е в размер на 1156,77 лева.

В чл. 19.1 от договора, приет по делото, страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора или банкова гаранция. В чл. 29.1 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задълженията по чл. 19.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение, като в чл. 29, ал.2 страните уговорили, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката то тя ще се заплаща, заедно с всяка погасителна вноска. Съответно видно от приетия по делото към договора погасителен план, неустойката се заплаща с всяка погасителна вноска и се начислява автоматично, като месечната вноска, ведно с неустойката възлиза на сумата от 366,04 лева, или към датата на падежа – 04.04.2025г. ищецът следва да заплати обща сума по договора в размер на 1830,20 лева, ведно с неустойката.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която се кредитира от съда, като съотносима на останалия, приет по делото доказателствен материал установява, че посочения в договора ГПР от 42,58% е изчислен при включени дължими суми за главница от 1050,00 лева и възнаградителна лихва в размер на 106,77 лева и срок на кредита от 5 месечни вноски. Отделно вещото лице е посочило, че ако при изчисление на ГПР се вземе предвид размера на всички суми по кредита за главница и лихва от 1156,77 лева и дължимата неустойка от 673,43 лева и срока на кредита от 5 месечни вноски то ГПР ще възлиза в размер на 989,82%.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира по така предявените като първоначални искове от ищеца срещу **************, че в процесния договор се съдържат клаузи, установяващи допълнителни задължения за заемополучателя за заплащане на неустойка, поради неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, които задължения представляват допълнително установено възнаграждение за заемодателя. Съдът намира, че в случая клаузата за неустойка по чл. 19, ал.1 от договора е нищожна. Оценката на платежоспособността на кандидат заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемополучателя/потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Същевременно размерът на неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати при непредставяне в срок на обезпечение, отговарящо на изискванията, е необосновано висок в сравнение с отпуснатия кредит от 673,43 лева, като се равнява на сума надвишаваща повече от половината размера на главницата. Ето защо съдът намира, че в случая е налице специфичното основание за неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и общите предпоставки за неравноправност на клауза в потребителски договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя/, 3 значително неравновесие между правата и задълженията на страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено изискване за добросъвестност. На следващо място, съдът намира, че т. нар. „неустойка“ в действителност представлява скрита възнаградителна лихва. В тази връзка съдът съобрази, че нейното начисляване фактически е започнало още от момента на сключване на договора, което е видно от приложение 1 към договора, а именно - погасителен план към Договор за кредит № 1197866 от 04.11.2024г. е бил уговорен и размерът на вноската с неустойка. Освен изложеното, обстоятелството, че в договора е предвидено разсрочването на „неустойката“, също води до обоснован извод, че изначално кредиторът е имал оправданото очакване, че такава „неустойка“ ще бъде дължима от потребителя, защото той няма да може да изпълни поставените към него изисквания, и кредиторът ще се облагодетелства, като получи т. нар. „неустойка“, която в действителност представлява негова сигурна печалба по отпуснатия кредит. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на процесната клауза от договора фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението.

Разпечатката съдържа 21 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82695dab-0335-44d1-8f36-3e80a04f2e72