Решение № 733 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Г. И.ов

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501086 по описа за 2023 година

С решение № 5 от 09.01.2023 г. по гр. д. № 742/2020 г., ОС Благоевград, ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на В. С. А., действаща чрез своя баща и законен представител С. В. А., сумата 1500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.08.2015 г., причинено по вина на М. Р. П. – А., ведно със законната лихва от 07.07.2017 г., до окончателното изплащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН до претендирания размер от 26 000 лв.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от В. С. А., представлявана от своя баща С. А.. Намира, че решението е неправилно в частта, в която е определен принос от 50 % от пострадалата. Твърди се, че детето е пътувало с колан (който е спасил живота му при преобръщането на автомобила по таван), а липсата на детска седалка не влияе на механизма на увреждане. Изтъква, че в случа се касае до ползване на предписаната от закона (чл. 137б, ал. 1, т. 2 ЗДвП) система за обезопасяване на дете от непълен клас, и съдът неправилно е приел, че ако е бил ползван петточков колан уврежданията на ищцата биха били предотвратени. Счита, че е не била налице забрана детето на пътува на предната седалка. Подчертава, че травмите на 1 ищцата са получени именно от използвания колан. Счита, че възражението за принос е недоказано от застрахователя. Моли да се отмени решението в частта относно приноса, респ. същият да се намали до 10 %, като се присъдят разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „Дженерали застраховане“ АД оспорва същата.

Изтъква, че според чл. 133, ал. 2 ЗДвП лица под 12 години не могат да се превозват на предна седалка (ищцата е била на 7 г.), освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. Сочи още, че според чл. 137в, ал.

3 от ЗДВП, в МПС от категория М1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 см заемат седалка, която не е предна. Поддържа, че детето е пътувало без система за обезопасяване с 5-точков колан, което е пряката причина за претърпените травми. Поддържа тезата за принос на вредата от другия водач на МПС, участвал в инцидента. Моли да се отхвърли жалбата, като се присъдят разноски и оспорва тези на жалбоподателката.

От третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата, като се акцентира, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на самата майка на детето, която е шофирала със 121 км/ч, при ограничение от 60 км/ч, и не е поставила детето в детско столче.

Третото лице помагач Г. К. Г. не взема становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищцата В. С. А., действаща със съгласието на баща си С. А., твърди, че пострадала при ПТП, настъпило на 3.08.2015 г., докато пътувала на предна дясна седалка с поставен колан в лек автомобил, управляван от майка й М.

А.. Твърди, че получила травматични чревни сраствания с непроходимост, изпитвала изключително силни болки в корема, повръщала, трудно ходела до тоалетна, станала подтисната, раздразнителна и нервна, изпитвала страх да се вози с автомобил. Твърди, че ответникът, като застраховател на виновния 2 водач, следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно с лихва от ПТП, както и разноски.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва исковата претенция по основание и размер, като сочи, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е пътувал без поставен колан, респ. не е използвана система за обезопасяване на деца по смисъла на чл. 137б ЗДвП и сл. Счита, че ако детето е било обезопасено, тялото е щяло да остане скрепено към седалката и е нямало да има контакт с интериора на купето.

Третото лице ЗК „Бул Инс“ АД оспорва иска, а Г. К. Г. не взема становище.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят относно настъпването на инцидента, наличието на валидно застрахователно правоотношение, вината на водача, който е причинил инцидента (майка на ищцата, управляваща превозното средство, в което е пътувала пострадалата), противоправността на деянието, вида на установените пред ОС телесни вреди и обстоятелството, че те са в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Няма спор пред настоящата инстанция и относно общо определения размер на обезщетение. Спорът се свежда до наличието на принос от пострадалото дете с оглед неизползването на колан или обезопасителна система, респ. обусловения от това общ размер на обезщетение.

Разпитана като свидетел е майката на ищцата, управляваща превозното средство, в което детето е пътувало. Същата разказва, че В. пътувала на предна седалка върху детско столче и с поставен колан. При навлизане в завой с несъобразена скорост, автомобилът се преобръща по таван и така се придвижва върху пътната настилка. Еърбеците се отворили и според ищцата това намалило травмите. Когато автомобилът спрял, детето висяло с главата надолу, като я придържал коланът.

В приетата САТЕ е посочено, че автомобилът, в който е пътувала ищцата са били налични триточкови обезопасителни колани на всички седалки. Прието е, че ищцата е пътувала с колан на предна седалка. На снимкови материал не е установена седалка. Посочено, че при деца от група ІІ 3 и ІІІ с тегло над 15 кг. тялото може да се придържа само с колана на самия автомобил, към детско столче, както и че тялото на детето се придържа с петточков колан – л. 176. Относно механизма е посочено, че автомобилът при удара се е завъртял около хоризонталната си ос и е паднал по тавана, като се е плъзгал по платното и автомобилът е тотално унищожен.

Заключението на СМЕ е установило, че контузиите на меките тъкани на коремната стена са получени при силното притискане на тялото на областта на корема от текстилната лента на поставения предпазен колан.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Както бе посочено, страните спорят относно размера на приноса от страна на малолетното дете, което е пътувало на предна седалка само с поставен колан.

Според решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно - т. 7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. Изводът за принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва да се формира само поради установения факт, че не е ползван предпазния колан, както и не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, конкретно, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен.

С оглед посоченото разрешение, настоящият състав намира следното:

Предвид механизма на ПТП следва да се приеме за недоказано възражението на ответника, че пострадалото лице е съпричинило вредните последици. За да се приеме, че с определено противоправно поведение 4 пострадалия е способствал за претърпените вреди, следва да се установи (като тежестта за това е застрахователя), че ако е изпълнил законовите предписания, увреденият е щял да предотврати получените увреждания (или да редуцира обема им). В настоящият случай се установява, че след удара между двете превозни средства, автомобилът, в който е пътувало детето, се е преобърнал по тавана и ищцата е била придържана от колана, докато е висяла с главата надолу. Според СМЕ травмите в областта на корема се причинени именно от коланната лента, тъй като тялото е останало да виси вертикално с почти цялата или цялата си тежест върху него. В процеса не се събраха доказателства, от които да се установи, че ако ищцата е била поставена върху детско столче и е била прикрепено с 5-точков колан, при увисване на тялото върху такъв тип колан, мекотъканните увреждания са щели да бъдат избегнати или намалени. Обратният извод е логичен и житейски достоверен, тъй като тялото на детето (поради преобръщането на автомобила) е щяло да увисне по същия начин и със същата тежест върху същата зона в областта на корема. В този смисъл дали детето е пътувало на предна или задна седалка, скрепено или не върху детско столче, обезопасено от 3-точков или 5-точков колан, е без значение. При всички случай под въздействието на гравитационните сили тялото е щяло да тежи върху коланните ленти и да получи притискане и травма в зоната на корема.

Безспорно наличието на колан е предотвратило значително по-тежки (в това число и животозастрашаващи) увреждания от удари в интериора на купето или от изпадане на пътника през предното стъкло, с оглед високите кинетични енергии към момента на удара между двата автомобила.

Само за пълнота следва да се отбележи, че оплакванията на застрахователя за принос от другият автомобил са ирелевантни за настоящия спор, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Как отговорността ще се разпредели между съизвършителите не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Предвид казаното, в решенето на ОС неправилно е прието, че пътникът е способствал за настъпване на вредните последици от ПТП. От там неправилно е намален иначе неоспорения размер на обезщетение с ½. Ето защо – решението следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до сумата от 3000 лв., като на ищцата се присъди 5 допълнителната стойност от 1500 лв. В полза на адв. Я. се дължи допълнително възнаграждение от 148 лв. за първата инстанция по чл. 38 ЗА, и сумата от 402 лв. - за втората. Възложените в тежест на ищцата разноски следва да се намалят до 619,23 лв., като застрахователят следва да доплати държавна такса общо за двете инстанции в размер на 90 лв.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5 от 09.01.2023 г. по гр. д. № 742/2020 г., ОС Благоевград, в частта, в която се отхвърля иска по чл. 226 КЗ (отм.), предявен от В. С. А., представлявана от своя баща С. В. А. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за заплащане на разликата над сумата 1500 лв. до сумата от 3000 лв., и в частта, в която В. С. А. е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски над сумата от 619,23 лв. до сумата от 659, 62 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, да заплати на В. С. А., ЕГН **********, представлявана от своя баща С. В. А., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) допълнително сумата от 1500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на 3.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7.07.2017 г. до окончателното изплащане.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на адв. И. Я. допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 550 лв.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати в полза на бюджета на САС допълнително държавни такси общо в размер на 90 лв.