Акт от 10.04.2019, Окръжен съд - Шумен

П Р О Т О К О Л

Година 2019

10.04. Град Шумен

Шуменският окръжен съд

На десети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА

РАЙКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С. С. С.

2.

Ц. И. М.

Секретар: Геновева

Стоева

Прокурор: Маргарита Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 82 по описа на ШОС за 2019 година.

На именното повикване в 14:02 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призовани, се явява окръжен прокурор Георгиева.

Подсъдимият Н. Р., призован чрез служебния защитник, не се явява. Явява се служебния защитник адв. Н.Г.Т. от ШАК, редовно назначен като служебен защитник по досъдебното производство, приет от съда от днес.

Подсъдимият Й.Ш., призован чрез служебния защитник, не се явява. Явява се служебния защитник адв. А.И.Д. от ШАК, редовно назначен като служебен защитник по досъдебното производство, приет от съда от днес.

За Държавата чрез Министъра на финансите – София, редовно призовани, се явява юрисконсулт Валентин Купенов Минков от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, редовно упълномощен.

……………………………………………………………………….

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

НОХД № 82/2019 г. по описа на ШОС е образувано по внесен обвинителен акт от ШОП по ПД №10/2019г. и Досъдебно производство № 9/2010 г. по описа на ОСлО при ОП - Шумен срещу турския гражданин Н.Р., за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал.3 вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.5 от НК и срещу турския гражданин Й.Ш., за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.255, ал.3 вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК. Производството е водено задочно и привличането на обвиняемите лица е станало при условията на задочност в присъствието на служебно назначени защитници оказващи правна помощ по реда на ЗПП.

В хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.2 и 3 от НПК прокурора изразява становище, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, каквито основания излага адв. Д.. В същото време обстойно излага становището си, защо смята, че са изпълнени всички указания, които са дадени с предходно разпореждане на съда, имащо силата на задължителни указания във връзка с воденето на задочното досъдебно производство. Смята, че прокуратурата е направила максималното за уведомяването на лицата за воденото наказателно производство срещу тях по реда на международната правна помощ и излага обстойно какви действия са били предприети от тяхна страна.

Юриск.

Минков представляващ Министъра на финансите като представител на Държавата, конституирана като граждански ищец в настоящото наказателно производство, изразява съгласие с прокурора по всички въпроси.

Адв. Т. изказва съмнения дали неговия подзащитен не е починал и смята, че е нарушено правото на лична защита на неговия подзащитен, поради което моли от една страна за спиране на наказателното производство, а от друга по т. 3 изразява становище за прекратяване на съдебното производство. Счита, че все още не се знае дали неговия подзащитен е информиран и сочи, че той няма връзка с лицето. Смята, че не са отстранени констатираните допуснати процесуални нарушения и че са ограничени правата на неговия подзащитен, и респективно правото му на справедлив процес.

Адв. Д. като защитник на подсъдимия Ш. изразява становище, че указанията по разпореждане № 444 не са изпълнени. Смята, че извършените действия, включая и по реда на международната правна помощ са били формални, че правото на подзащитния му да бъде информиран на разбираем за него език е нарушено и че не е ясно дори и във връзка с информацията от страна на румънската страна, дали когато лицето е давало адреса си го е давало във връзка с това дело и дали е информиран именно във връзка с това наказателно производство. Сочи също, че няма връзка с подзащитния си и същият не е търсил връзка с него.

Настоящото дело е второ по ред НОХД в ШОС образувано въз основа на втори обвинителен акт по досъдебното производство. С разпореждане №444 от 07.07.2017г. по

НОХД №220/2017г. на ШОС съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ШОП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са били дадени задължителни указания. Разпореждането е било протестирано от Окръжния прокурор на Шумен и е потвърдено с Определение №262 от 10.08.2017г. по ВЧНД №316/2017г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. Било е констатирано от двете инстанции, че досъдебното производство е започнало и приключило в отсъствието на обвиняемите в хипотезата на чл.206 във връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй като местоживеенето им в страната не било известно и след щателно издирване не било установено, без да са налице изискуемите от закона предпоставки. Дадени са били задължителни указания да съобразят чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като обвиняемите са чужди граждани и живеят извън пределите на Република България.

С разпореждане № 86 от

01.03.2019год. по делото съдията-докладчик по настоящото дело на основание чл.

247б от НПК, съобразявайки воденото задочно производство по време на досъдебното производство, е преценил, че за датата на разпоредителното заседание, за решаване на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и за правата им в него следва да се уведомят подсъдимите чрез назначените служебни защитници, Държавата чрез Министъра на финансите и прокурора. Такъв подход е в съответствие и с принципа за разглеждане на делото в разумен срок съобразно чл.6.1 от ЕКЗПЧ и чл.22, ал.1 от НПК, тъй като в случай, че се констатира неизпълнение на указанията на ШОС и ВАпС досежно воденото задочно досъдебно производство, то е безпредметно изпращането на Молби за правна помощ до Република Турция за връчване на съдебни книжа в хода на съдебното производство. Т.е. решаването на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК по отношение на изпълнението от страна на органите на досъдебното производство на вече дадените указания от ШОС и ВАпС във връзка с проведеното задочно досъдебно производство, следва да стане преди изпращане на Молби за правна помощ до Република Турция за връчване на съдебните книжа и обвинителния акт на подсъдимите по делото, за да не се прави двукратно и респективно да не се правят едни и същи разходи за превод на МПП и съдебните книжа два пъти.

Съобразно чл.1 от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Турция /в сила от 27.10.1978г. и не е денонсиран/ гражданите на всяка от договарящите страни се ползват на територията на другата със същото третиране, както нейните граждани, относно правната защита на тяхната личност, имущества и права. Република Турция е страна и по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959г. подписана в Страсбург и е подписала и двата допълнителни протокола към нея от 1978г. и от 2001г., които включват в обхвата на международната правна помощ и данъчните престъпления.

Съобразно тях и в съответствие със Закон №6706/2016г. за международно правно сътрудничество по наказателни дела на Република Турция, следва да се изпратят Молби за правна помощ за връчване на съдебните книжа - разпореждане, призовка, протокол за намерение за явяване/неявяване и извлечение от приложимите норми от НК и НПК, както и обвинителен акт за всеки от двамата подсъдими на разбираем от тях език.

І. Към настоящия момент съдът не би могъл да изпрати обвинителен акт, тъй като липсва такъв на турски език и изпращането на Молби за правна помощ до Министерство на правосъдието на Република Турция за връчване единствено на съдебните книжа – разпореждане за насрочено съдебно заседание и призовка за подсъдим, без връчване на обвинителен акт на турски език, също би поставило ШОС в ситуация да прави разходи за преводи, след като така или иначе не може да връчи преведен обвинителен акт на разбираем за турските граждани език. В същото време липсата на обвинителен акт на разбираем за подсъдимите език не представлява очевидна фактическа грешка в обвинителния акт и не може да се отстрани по реда на чл.248а от НПК, а и процедурата се провежда след разпоредително заседание.

След като от данните по делото безспорно се установява, че и двамата подсъдими по делото са турски граждани, които владеят писмено и говоримо турски език, но не и български език, то обвинителният акт е следвало да се внесе в съда с представени преписи за двамата подсъдими и защитниците, не само на български език, а и с легализиран превод на турски език. Съобразно чл.247б, ал.1 от НПК следва да бъде разпоредено от съдията-докладчик връчването на обвинителния акт на всеки от подсъдимите, но в случая няма представен обвинителен акт на разбираем за подсъдимите турски език. В съответствие с чл.189, ал.2 от НПК разноските за превод на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а обвинителния акт се изготвя в съответствие с чл.246 от НПК и именно с него завършва досъдебното производство, т.е. той е част от досъдебното производство.

Съдът е длъжен да връчи обвинителния акт, но не и да заплаща разноските по превода на обвинителния акт вместо прокурора. ШОС има задължение да връчи обвинителния акт от 28 страници на подсъдимите, но не и да го превежда за сметка на бюджета на ШОС. Съдът не може да стори това вместо прокурора, защото така би показал пристрастност и заинтересованост по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК към ШОП, които са страна в процеса, поемайки разноски за превод които им се следват по закон. В този смисъл са и указанията на Министерство на правосъдието на РБългария във връзка с изготвянето на документацията съпътстваща Молба за правна помощ.

Нещо повече служебно известно е на съда, че по други НОХД образувани само през 2019г. в ШОС по внесени обвинителни актове срещу чужди граждани, обвинителните актове са били представени в съответствие с чл.55, ал.4 от НПК със съответния легализиран превод на чужд език.

Съобразно чл.395а, ал.1 от НПК и чл.55, ал.4 от НПК когато обвиняемият не владее български език, той има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език и съдът и органите на досъдебното производство му осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4 от НПК, сред които изрично е посочен и обвинителния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права, но в случая обвиняемите въобще не са били издирени в хода на задочното производство и респективно липсва изрично заявление от който и да било от обвиняемите, както за материалите събрани по делото в хода на досъдебното производство, така и за обвинителния акт, с който приключва досъдебното производство. При липсата на отказ от превод непредставянето на обвинителния акт с превод на разбираем за подсъдимите език е нарушение на чл.55 от НПК, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, което е съществено нарушение на процесуалните правила и по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

За да се гарантира правото на защита на подсъдимите по чл.55 от НК и за да може съдията-докладчик да изпълни задълженията си по чл. 247б от НПК и да връчи обвинителния акт на разбираем за подсъдимите език, ще следва да се укаже на Шуменска окръжна прокуратура да представи обвинителния акт в три екземпляра с легализиран превод на турски език – по един за всеки от двамата подсъдими – турски граждани и един за съдебното производство.

II. Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че при връщането за доразследване, не са отстранени всички констатирани от ШОС в разпореждане №444/07.07.2017г. на ШОС, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, състоящи се в нарушаване на правото на защита на всяко от обвиняемите лица.

Съобразно предходните съдебни актове е констатирано, че обвиняемите са били лишени от правото да бъдат незабавно и в подробности информирани за характера и причините за обвинението срещу тях на разбираем за тях език по чл.6.3 б.”а” от ЕКЗПЧ и на лично участие по чл.6.3 б.„с” от ЕКЗПЧ, което съществува и в досъдебното производство. Посочено е, че нормата на чл. 55 от НПК очертава основните права на обвиняемия в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения е в синхрон с изискванията на чл. 6, т. 3, б. „а”, „b”, „c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата. Посочено е и че основните принципи в практиката на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до задочното осъждане, са развити в делата Sejdovic v. Italy, Kolozza v. Italy, Кунов срещу България, Хараламбиев срещу България, Стоянов срещу България и др. където ЕСПЧ е разглеждал различни хипотези на нарушения на чл.6.3 б.”а” и „с” от ЕКЗПЧ.