Решение № 11220 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11220 гр. С., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря Л.П.П. като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110140561 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците Ц. А. Н. и Ц. В.

Н., че дължат на ищеца поравно следните суми: 3 443,16 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането; 561,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.11.2020 г.; 53,81 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането и сумата 11,66 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 13.11.2020 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр. С., ж.к. „Д., с аб. № ., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 57888/2020 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с двамата ответници въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния отоплителен сезон.

Двамата ответници, чрез назначен от съда особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че липсва облигационно отношение между страните, тъй като няма доказателства ответниците да са собственици или ползватели на процесния имот. Дори обаче между страните да е налице облигационно отношение, не било доказано до процесния имот и през процесния период да е доставяно количество топлинна енергия на претендираната стойност. Не следвало да се дължи и главница за дялово разпределение, доколкото липсвали доказателства за наличие на правоотношения между „Т.” ЕООД и „Т. С.“ ЕАД, както и между „Т.” ЕООД и етажната собственост, в която се намира процесният имот. В условията на евентуалност се релевира възражение за настъпила погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От приетите като неоспорени по делото писмо от МО – Ц. в. о. от 05.11.2012 г. и вписана възбрана в Службата по вписвания към АВ от ЧСИ С.

Я. се установява за нуждите на процеса, че Ц. А. Н. и Ц. В. Н. са придобили при равни квоти, съобразно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, собствеността върху процесния имот - апартамент 12, находящ се в гр. С., ж.к. „Д., на 05.04.1991 г.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ..

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с топлинния счетоводител.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира 3 процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договор.

При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. В имота е имало 5 броя радиатори, свързани към ВОИ, с поставени топломери, както и два броя водомери.

Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване по реални отчети от фирмата за топлинно счетоводство и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.

Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 3 443,16 лв.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 53,81 лв.

/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за погасяване на претенциите по давност е частично основателно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е 4 приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението - 23.11.2017 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди 16.09.2017 г., или вземането за доставена ТЕ до 31.07.2017 г., като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода 01.08.2017 г. - 30.04.2019 г., което е на стойност 3 375,66 лв., до която сума и период следва да се уважат исковете за главница за доставена топлинна енергия и да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер 3 443,16 лв. и за 01.05.2017 г. - 31.07.2017 г.