Решение № 447 от 28.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пловдив, 28.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330110572 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283 против З. Н. А., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения по договор за предоставяне на услуги, а именно:

Договор за мобилни услуги от ********* г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер +359*********, с уговорена стандартна абонаментна такса в размер на 24.99 лева с ДДС.

Договор за мобилни услуги от ********* г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер +359*********, с уговорена стандартна абонаментна такса в размер на 12.99 лева с ДДС.

По повод на последния договор е сключен и Договор за лизинг от ********* г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei Y7 Prime 2018 Dual Blue, с цена в размер на 459.77 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 19.99 лева с ДДС.

За задълженията на ответника били издадени 7 броя фактури в периода от ********* г. - ********* г., за отчетен период от ********* г. - ********* г.

По - конкретно претендираните от ответника задължения са в общ размер на 377.36 лева, формирани, както следва:

- 111.10 лева – главница за начислени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от ********* г., с които се предоставя мобилен номер +359*********, за отчетен период от ********* г. – ********* г.;

- 39.86 лева – главница за начислени абонаментни такси и използвани услуги по 1

Договор за мобилни услуги от ********* г., с които се предоставя мобилен номер +359*********, за отчетен период от ********* г. – ********* г.;

- 226.40 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ********* г., за мобилно устройство Huawei Y7 Prime 2018 Dual Blue, за отчетен период от ********* г. – 04.07.2020 г., формирана като сбор от 5 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 ОУ към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 3918/2022 г. по описа на ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2395 от 31.03.2022 г. за посочените вземания, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването й, ведно с разноски, срещу която длъжникът възразил, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 21.03.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени, са редовно връчени, лично на ответника З. Н. А., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на исковата молба.

Ответникът З. Н. А. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, лично, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5617/16.05.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 150 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, 2 ищецът, както в заповедното, така и в настоящото производство претендира адвокатско възнаграждение, като за заповедното производство следва да му се присъди в размер на 275.46 лева, по съразмерност и 400 лева – за исковото производство, или общо 675.46 лева, които следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 825.46 лева, от които 300.46 лева за заповедното производство и 525 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Н. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Йеттел България” ЕАД, (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, следните суми:111.10 лева /сто и единадесет лева и десет стотинки/– главница, представляваща сбор от дължими и незаплатени абонаментни месечни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от ********* г. с предпочетен номер +359*********, за отчетен период ********* г. – ********* г.; 39.86 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща сбор от дължими и незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от ********* г., с предпочетен номер +359*********, за отчетен период ********* г.

– ********* г.; 226.40 лева /двеста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/ главница, представляваща лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от ********* г., по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство Huawei Y7 Prime 2018 Dual Blue, за отчетен период от ********* г. – 04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2022 г., до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2395/31.03.2022 г., издадена по ч.гр.д.

№ 3918/2022 г. по описа на ПРС, ІV гр.с.

ОСЪЖДА З. Н. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, сумата от общо 825.46 лева /осемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ - деловодни разноски, от които сумата от 300.46 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 3918/2022 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 525 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3