Решение № 2072 от 26.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2072 гр. Варна, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110115147 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №38297/20.10.2021 г. от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина" ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление на дружеството: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски" № 1, представлявана от проф. д-р Силва Петева Андонова-Атанасова срещу К. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 109, ал.1, изр.2 от ЗЗО, както следва: да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 548,90 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) по КП №3 3 за проведено лечение в периода от 21.04.2021 до 23.04.2021 г. във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) по КП №3 9 за проведено лечение в периода от 02.05.2021 г. до 08.05.2021 г. в Клиника по ревматология и сумата от 702,90 лв. (седемстотин и два лева и деветдесет стотинки) по КП №2 9 за проведено лечение във Втора клиника по кардиология - неинвазивна в периода от 04.06.2021 г. до 07.06.2021 г. , ведно със законната лихва от 20.08.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена в полза на ищеца УМБАЛ „Света Марина" ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК №

4378/23.08.2021 г. по ч.гр.д. №

20213110112190/2021 г. по описа на ВРС, 30-ти състав. Претендират се и направените разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 20213110112190/2021 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.

1

В исковата молба ищецът излага следното:

В УМБАЛ „Света Марина" ЕАД било проведено лечение на пациента К. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., както следва:

1 / По Клинична пътека (КП) №3 3 с история на заболяването (ИЗ) №13296/21 Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД в периода от 21.04.2021 г. до 23.04.2021 г. Пациентът бил хоспитализиран по повод на оплаквания от сърцебиене и обща отпадналост, световъртеж и причерняване пред очите. След извършени изследвания на пациента била поставена диагноза - „Синкоп.

Хронична изострена тотална сърдечна недостатъчност. Исхемична болест на сърцето — ангина пекторис при усилие. Десностранен плеврален излив. Хипертонична болест.

Чернодробна цироза Чайлд С етанолова генеза. Портална хипертония. Портална гастро - и дуоденопатия. Варици на хранопровода. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба алкохол".

При хоспитализиране на пациента било установено, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, за което бил уведомен. Във връзка с това обстоятелства пациентът декларирал писмено, че, в случай че не възстанови здравноосигурителните си права преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права, ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № 33 в размер на 548,90 лв. , определена съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.

Независимо от обстоятелството, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД в периода от 21.04.2021 г. до 23.04.20211 г. по посочената клинична пътека, като са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП№ 33, в това число лабораторни изследвания, ЕКГ, ЕхоКГ, рентгенография на гръдна клетка. Проведена била терапия, в резултат на което сърдечната недостатъчност е била овладяна. На 23.04.2021 г. пациентът бил изписан с подобрение. По този начин лечебното заведение изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на К. С. съобразно неговото състояние и клиничната пътека, по която е лекуван. След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата е отказала заплащането на стойността на осъщественото на К. С. лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Твърди, че съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на К.

Иванов С. не следва да бъде заплащано от Касата именно поради това обстоятелство.

Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение бил постановен и от Дирекция „Социално подпомагане" - Варна към Агенцията за социално подпомагане, като с писмо с изх. № ЗСП/Д-В/3605/25.05.2021 г. директорът на ДСП - Варна 2 уведомил лечебното заведение, че К. И. С. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 2 ПМС № 17/31.01.2007 г. - лицето има доход от пенсия.

2/ По КП №39 с ИЗ №14321/21 в Клиника по ревматология при УМБАЛ „Свет Марина" ЕАД в периода от 02.05.2021 г. до

08.05.2021 г. Пациентът бил хоспитализиран по повод на загуба на съзнание и оплаквания от кашлица и задух от няколко дни. След извършени изследвания на пациента е поставена диагноза „COVID-19 идентифициран вирус. Вирусна пневмония, причинена от друг уточнен вирус".

При хоспитализиране на пациента отново било установено, че здравноосигурителните му права са прекъснати, за което бил уведомен от персонала на клиниката, както и за това, че ако не ги възстанови преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права ще дължи заплащане на стойност на оказаната му медицинска помощ по КП №3 9 в размер на 1200 лв. , определена съгласно утвърден ценоразпис. Независимо от обстоятелството, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало в Клиника по ревматология при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД в периода от 02.05.2021 г. до 08.05.2021 г. по посочената клинична пътека, като са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 39, в това число лабораторни изследвания, бърз антигенен тест за COVID-19, рентгенография на гръдна клетка. Назначена била терапия, като след проведеното лечение пациентът бил изписан с подобрение, в задоволително общо състояние, без прояви на дихателна недостатъчност. По този начин лечебното заведение изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на К. С. съобразно неговото състояние и клиничната пътека, по която бил лекуван.

След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата е отказала заплащането на стойността на осъщественото на К. С. лечение, тъй като пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на К. И. С. не следва да бъде заплащано от Касата, предвид прекъсването на здравноосигурителните му права.

- по КП № 29 с ИЗ № 18270/21 във Втора клиника по кардиология - неинвазивна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД в периода от 04.06.2021 г. до 07.06.2021 г.

Пациентът бил хоспитализиран по повод на оплаквания от задух, сърцебиене и обща отпадналост. След извършени изследвания на пациента е поставена диагноза „Хронична тотална сърдечна недостатъчност. Исхемична болест на сърцето - ангина пекторис при усилие. Чернодробна цироза Чайлд С с етанолова генеза. Портална хипертония. Портална гастро- и дуоденопатия. Варици на хранопровода. Психични и 3 поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол".

Аналогично на предходните хоспитализации при постъпването на пациента било констатирано прекъсването на здравноосигурителните му права. Във връзка с това пациентът декларирал писмено, че, в случай че не възстанови здравноосигурителните си права преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права, ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № 29 в размер на 702,90 лв. , определена съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.

Независимо от обстоятелството, че пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало във Втора клиника по кардиология - неинвазивна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД в периода от 04.06.2021 г. до 07.06.2021 г. по посочената клинична пътека, като са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП №29, в това число лабораторни изследвания, ЕКГ, ЕхоКГ, лицева рентгенография на гръдна клетка. Проведена била терапия, в резултат на което било постигнато овладяване на симптоматиката и на 07.06.2021 г. пациентът бил изписан с подобрение, без задух. Така УМБАЛ „Света Марина" ЕАД за пореден път изпълнила задълженията си по оказване на медицинска помощ на Красимир С. съобразно състоянието му и клиничната пътека, по която е лекуван.

След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата отказала заплащането на стойността на осъщественото на К. С. лечение, тъй като пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Твърди, че отказът на Касата да заплати за лечението на Красимир Иванов С. се дължал отново на обстоятелството, че е с прекъснати здравно-осигурителни права. Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение бил постановен и от Дирекция „Социално подпомагане" - Варна към Агенцията за социално подпомагане, като с писмо с изх. № ЗСП/Д-В/3953/21.06.2021 г. директорът на ДСП - Варна уведомил лечебното заведение, че К. И. С. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 2 ПМС № 17/31.01.2007 г. лицето има доход от пенсия.

Излага, че разпоредбата на чл.

109, ал.

1, от ЗЗО предвижда, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Възстановяването на прекъснати здравноосигурителните права се извършва по реда на чл. 109, ал. 2 и 3 ЗЗО, като за това е необходимо заплащано на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Предвид обстоятелството, че К. С. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, то същият е следвало да ги възстанови преди напускане на 4 лечебното заведение и да представи доказателства за плащането в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД. След като това не е било сторено, то С. следва да заплати за проведеното му лечение, тъй като разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО предвижда също, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. С невъзстановяване на здравноосигурителните си права по реда на ЗЗО ответникът създал пречки да бъде заплатена от страна на НЗОК, чрез РЗОК, на УМБАЛ „Света Марина" ЕАД стойността на клиничните пътеки, по които е бил лекуван, паради което на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО дължи на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД за проведеното му лечение по КП №3 3 сумата от 548,90 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) , по КП №3 9 сумата в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева) и по КП №29 сумата в размер на 702,90 лв. (седемстотин и два лева и деветдесет стотинки), определени съгласно ценоразписа на УМБАЛ „Света Марина44 ЕАД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител. В отговора излага, че счита предявените от ищеца искове за допустими, но неоснователни, като излага следното: Преди всичко счита, че конкретният казус не третира случаи на прекъснати здравно-осигурителни права, както е предявен искът, тъй като ответникът е приеман за лечение от спешно отделение, видно от доказателствата по делото. Същевременно текстът на чл.82 ал.1,т.1 от Закона за здравето е категоричен, че „извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния, а при втория случай на хоспитализация и на основание т. 6а от горния текст на закона „медицинска помощ се осигурява при пациенти с инфекциозни заболявания", в случая КОВИД-19.